Кръвоизлив

Кръвоизливът (Haemorrhagia) е обилно излизане на кръв извън кръвоносните съдове.

Лек външен капилярен кръвоизлив

Видове кръвоизливи

Според мястото на изливане на кръвта

Външни

При външните кръвоизливи кръвта се излива извън тялото. Наблюдават се при всички рани. Външни кръвоизливи са:

• Enterorrhagia – кръвотечение от чочата. Кръвта изтича от ануса, примесена с изпражнения.
• Gastrorrhagia – кръвотечение от стомаха. Протича с гадене и повръщане. Кръвта излиза от устата на тласъци, има тъмен цвят, понякога с примеси от стомашно съдържание и неприятна миризма.
• Metrorrhagia – кръвотечение от матката. Кръвта изтича от вулвата.
• Otorrhagia – кръвотечение от ушите.
• Pulmorrhagia – кръвотечение от белия дроб. От устата излиза аленочервена пяна, синхронно с дишането. Протича със спазматична кашлица, задух и хъркане.
• Rhinorrhagia Epistaxis – кръвотечение от носа.

Вътрешни

При вътрешните кръвоизливи кръвта се събира в телесните кухини и/или се просмуква в околните тъкани. Означават се като хематоми (Haematoma). Вътрешни кръвоизливи са:

• Haemarthrosis – събиране на кръв в ставна кухина.
• Haemoperitoneum – събиране на кръв в коремната кухина.
• Haemopericardium – събиране на кръв в перикарда. Тежко животозастрашаващо състояние.
• Haemothorax – събиране на кръв в гръдната кухина.

Според увредения съд

• Артериални – най-тежките и опасни за живота кръвоизливи. Кръвта е аленочервена и излиза на силна, пулсираща струя.
• Венозни – тежестта им зависи от големината и местоположението на увредената вена. Кръвта е тъмночервена, изтича бавно, на слаба, равномерна струя.
• Капилярни – типични за раните. Кръвта излиза на капки, от цялата увредена повърхност.
• Паренхиматозни – винаги много тежки и опасни, по правило вътрешни. Кръвта излиза на капки от увредените органи.

Според времето на настъпване

• Първични – настъпват веднага след травмата.
• Вторични – настъпват 6 – 72 часа след края на първичния кръвоизлив. Причината е, че новообразуваният съсирек все още е твърде рехав и слабо прикрепен към кръвоносния съд и околните тъкани. Някои движения, микротравми и дори повишеното кръвно налягане могат да отблъснат съсирека и да причинят обилно вторично кървене. Особено опасни са вторичните следоперативни вътрешни кръвоизливи.

Диагностициране на кръвоизливите

Външните кръвоизливи се разпознават много лесно, по обилното количество изтекла кръв.

Вътрешните кръвоизливи обаче се разпознават трудно. В много случаи тежестта на състоянието се подценява и пострадалият умира. Това най-често се случва, когато пациентът получава вътрешен кръвоизлив за пръв път. Хронично болните лица (с нарушено кръвосъсирване, с кървящи язви и т.н.) обикновено са предупредени от лекуващите ги лекари за възможните опасности и в повечето случаи се опитват да потърсят медицинска помощ.

Анамнестични данни

• повишена склонност към кръвоизливи;
• нарушения в кръвосъсирването;
• продължителна и болезнена менструация;
• травми и хронични заболявания.

Субективни оплаквания

• обща слабост;
• световъртеж;
• зрителни нарушения – замъглено и раздвоено зрение, фотопсии (болният „вижда“ черни и цветни кръгове, и точки);
• силна жажда и чувство за сухота в устата;
• чувство за студ;
• понякога болки в увредената телесна област.

Клинична находка

• болният е слабо контактен, говори тихо и вяло, реакциите са забавени;
• кожата и лигавиците в началото са бледи; в крайния стадий ноктите, устните и конюнктивите посиняват;
• тремор;
• дишането е учестено и повърхностно;
• пулсът е ускорен и слаб;
• телесната температура е нормална или понижена.

Параклинични показатели

В остър стадий:

• повишен хематокрит;
• повишен брой на еритроцитите;
• влошена реология на кръвта;
• забавена РУЕ.

В компенсаторен стадий:

• понижен хематокрит;
• понижен брой на еритроцитите;
• повишена реология на кръвта;
• ускорена РУЕ.

Вижте също

• Кръвоспиране

Външни препратки

• Първа помощ при силно кръвотечение