Диалектен континуум

Романски езици в Европа. Западно-романските езици исторически представляват един неравномерно разпределен диалектен континуум. На изток е обозначен източнороманският езиков ареал.

Диалектен континуум е съвкупност от териториални диалекти в голяма географска област, които плавно преливат един в друг. Всеки диалект има свой ограничен район на разпространение, има малки разлики с диалектите в прилежащите райони и е разбираем за говорещите ги. Разбираемостта между отдалечените диалекти намалява с нарастване на разстоянието между географските райони. При достатъчно голяма област крайните диалекти може да бъдат неразбираеми един за друг.

Континууми в славянските езици

Български диалектен континуум

Географски обхват на българо-македонския диалектен континуум. Региони, където българо-македонските диалекти се говорят от

  мнозинство

  малцинство.

Българският диалектен континуум е съвкупността от всички говори в българския език. Той включва североизточните (мизийски и балкански), югоизточните (източни рупски, родопски и западни рупски), югозападните (северна група, централна група и крайни говори) и северозападните (западни мизийски, погранични и преходни). Българските говори в Банат и Бесарабия не са част от диалектния континуум, защото са отдалечени от българското езиково землище.

Българският диалектен континуум има само един абщанд-език („отстоящ“ език) по аусбау-парадигмата, но с кодифицирането на македонския език в Северна Македония в него се въвежда втори дах-език („обединяващ“ език). Той е част от по-големия балкански езиков континуум.

Балкански езиков континуум

Балканският езиков континуум е съвкупността на славянските езици от източните до западните части на Балканския полуостров и техните диалекти. Той е съставен от различните диалекти на средновековния южнославянски език, които впоследствие се развиват до самостоятелни езици.

Пограничните и преходни говори на българския език се разглеждат също от сръбската диалектология, с което двата езика постепенно преливат един в друг (виж Торлашки диалект). Сръбският език е разновидност на общия до края на XX век сърбохърватски език.

Сърбо-хърватски диалектен континуум

В сърбо-хърватския диалектен континуум се включват сръбския, босненския и хърватския езици. В тях се разглеждат три основни диалектни групи в зависимост от изговора на въпросително-относителното местоимение što/kaj/ča (съответно щокавски, кайкавски и чакавски диалекти) и в зависимост от гласната i/je/e (икавски, йекавски и екавски изговори). По островите в Адриатическо море се наблюдават също диалекти с влияние на италианския език. Щокавският йекавски диалект става основа за съвременния книжовен хърватски и за босненския езици.

Континууми в германските езици

Германски езиков континуум

Различните диалекти на западногерманските езици без английския образуват диалектен континуум върху териториите на днешните държави Австрия (изцяло), Белгия (северната част на страната), Германия (изцяло), Франция (в Елзас и Лотарингия, както и в малка област в северната част на страната), Лихтенщайн, Люксембург, Нидерландия (изцяло), Италия (много малка област в северната част) и Швейцария (по-голямата част от страната).

Обособени са две основни книжовни форми:

• немски език, имащ статут на официален в Австрия, Германия, Елзас и Лотарингия, Швейцария и трите немскоговорещи кантона на Белгия
• нидерландски език, който е официален в Нидерландия и Северна Белгия.

Разположен между тях е фризийският език, който заедно с лимбургския ги свързва.

Скандинавски езиков континуум

Германските скандинавски езици (без финландския) също образуват диалектен континуум от шведския език и датския език на изток (свързани посредством сконските диалекти) през норвежкия и фарьорския до исландския на запад.

Арабски диалектен континуум

Арабският език се разпространява по времето на халифата от Месопотамия до Мароко, ограничен на север от Средиземно море и на юг от Сахара.