Направо към съдържанието

Анатолий Кашпировски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кашпировски)
Анатолий Кашпировски
Анатолій Кашпіровський
съветски психотерапевт

Роден
11 август 1939 г. (84 г.)

Учил въвВиницки национален медицински университет
ПартияЛиберално-демократическа партия на Русия
Семейство
Деца2

Уебсайтwww.kashpirovskiy.com
Анатолий Кашпировски в Общомедия

Анатолий Кашпировски (на руски: Анатолий Михайлович Кашпировский) е съветски (украински и руски) хипнотист[1][2] и руски политик (депутат).

Получава широка известност чрез телевизионни сеанси по психотерапия през 1989 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 11 август 1939 г. в Проскурив, Украйна. Баща му, Михаил Яковлевич Кашпировски (1912-1985), е военен[3], украинец по националност. Майка му, Ядвига Николаевна Хмелницкая (1918-2002), е полякиня[4].

През 1962 г. завършва Винницкия медицински институт, а после 25 години работи като психотерапевт във Винницката психиатрическа болница. През 1962-1963 г. работи като лекар в медицинския и спортен комплекс на железопътната болница във Виница.

Кандидат на медицинските науки. Бил е лекар-психотерапеват на руския национален отбор по вдигане на тежести. Майстор на спорта на СССР по тежка атлетика.

Избран (1993) за депутат в Държавната дума на Русия. Преселва се в САЩ през 1995 г.

Лечебна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Провежда няколко сеанса по централната съветска телевизия (първият сеанс е на 9 октомври 1989). По време на тези телемостове демонстрира дистанционно обезболяване на 2 операции на коремната кухина, както и други сензационни демонстрации върху доброволци.

В продължение на три години, от 1990 до 1993 г., в Полша той е водещ на предаването „Телевизионната клиника на д-р Кашпировски“ и е удостоен с полската телевизионна награда „Виктор“ (1990) в категория „Телевизионен водещ на годината“[5][6][7][8][9].

През 2005 г. в телевизионното предаване „Нека говорят“ той удря в ухото сексолога Игор Князкин[10].

През декември 2006 г. провежда „оздравителни“ сеанси в Челябинск. Милицията иззема от него 160 пакета със „заредена“ сол, след като е установено отсъствие на маркировка на пакетите. Прокуратурата го привлича към административна отговорност за незаконна дейност и мошеничество.

По становище на специалисти от Челябинската държавна медицинска академия, методите на хипнотизиране, използвани от Кашпировски, могат да увредят здравето, тъй като не отчитат индивидуалните особености на пациента и противопоказанията [11]. Така например съветва онкологично болни 100 пъти да прослушат касета със запис на неговия глас[12][13].

В отговор Кашпировски заплашва, че за необоснованата проверка може дистанционно да предизвика различни изменения в организма на служителите на милицията и на прокуратурата, но няма източници да е осъществил това свое намерение.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 г. е избран в Държавната дума от Либерално-демократическата партия на Русия в 189-ти Ярославски избирателен район. На 13 януари в Държавната дума е създадена фракция на партията, но Кашпировски по технически причини не влезе в нея, тъй като е в САЩ и не може да предаде заявлението си за участие. На 5 март той обявява оттеглянето си от фракцията (с факс от Америка), като обвинява Жириновски в расизъм и военна пропаганда. Въпреки това, след завръщането си в Русия през април 1994 г. Кашпировски остава във фракцията. Напусна я едва на 1 юли 1995 г.

През 1995 г. по време на терористичния акт в Будьоновск той участва в преговорите между федералните сили и терористите, водени от Шамил Басаев[14]. В интервю за проекта „Мемориал“ Юлий Рибаков казва, че Кашпировски се е опитал да хипнотизира Басаев, но безуспешно[15]. След обаждане до Кашпировски от Сергей Степашин, той напуска сградата на окупираната от терористите болница малко преди да бъде щурмувана от специалните части[16].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хипнозата на Кашпировски, vbox7
  2. КГБ праща Кашпировски при Ванга Архив на оригинала от 2014-10-23 в Wayback Machine., Vsekiden.com, 23 октомври 2013 г
  3. Дмитрий Гордон, Анатолий Кашпировский: «Самая опасная пробоина на корабле — это дыра в голове капитана» Архив на оригинала от 2016-08-25 в Wayback Machine., Телеканал «Киев», 6 марта 2009.
  4. Анатолий Кашпировский: заманчиво пожить в Израиле. Интервью Архив на оригинала от 2018-03-10 в Wayback Machine., NEWSru.co.il.
  5. Włodzimierz Piątkowski, Listy do Kaszpirowskiego: spojrzenie socjologiczne, Łoś: 1993, p. 140 ISBN 8385225080
  6. Чем сегодня занимается Анатолий Кашпировский? Ему 82 года, и у него есть собственный канал на YouTube // medonet-pl. 23.09.2021. Архивиран от оригинала на 2022-02-05. Посетен на 2022-06-20. (на полски)
  7. Почётные имена- элита Державы // logos--ukraine-com-ua. Логос- Украина. Архивиран от оригинала на 2022-02-08. Посетен на 2022-06-20. (на украински)
  8. Ольга Васьков. Анатолий Кашпировский по телевизору лечил энурез // gazeta.ua. 09.10.2017. Архивиран от оригинала на 2022-06-20. Посетен на 2022-06-20. (на украински)
  9. Анатолий Кашпировский // Вокруг ТВ. Архивиран от оригинала на 2022-02-08. Посетен на 2022-06-20. (на руски)
  10. Волошина Н., Кашпировский свалил сексолога ударом в ухо Архив на оригинала от 2013-08-25 в Wayback Machine. // Комсомольская правда, 16.12.2005.
  11. Илья Изотов (Челябинск), Прокуратура Челябинской области привлекла к административной ответственности экстрасенса Анатолия Кашпировского: его оштрафуют за незаконный гипноз. // Российская газета, 19 декабря 2006.
  12. Эксперты: Методы гипноза Кашпировского вредны для психики. // ИА REGNUM, 20 декабря 2006.
  13. Коросташевская, Александра. Кашпировский занимался псевдоцелительством // 2006-12-19. Архивиран от оригинала на 2011-03-19. Посетен на 2022-07-10. (на руски)
  14. «В Будённовске вспоминали жертв теракта», НТВ, 14.06.2005.
  15. 25 лет освобождению заложников в Будённовске / Редакция // Архивиран от оригинала на 2022-02-02. Посетен на 2022-02-02. (на руски)
  16. «Не было иного бескровного выхода» // 2020-06-22. Архивиран от оригинала на 2022-02-01. Посетен на 2022-02-01. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]