Agathis australis
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Южен агатис | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Lindl., 1829 | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Южен агатис в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Agathis australis, по-известно с маорското си име Каури е голосеменно дърво от семейство араукариеви (Araucariaceae), разпространено на север от 38-ия южен паралел в северните райони на Нова Зеландия.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Това е дървото с най-голям обем на Нова Зеландия (но не и най-високото). То достига височина около 50 метра. Дървото има гладка кора и клони с дребни и тесни листа.
Младото растение започва да расте с тясна конусовидна форма, но когато достигне определена височина по-ниските му клони опадват, предотвратявайки залавянето на увивни растения по него. Когато дървото достигне зряла възраст високите му клони оформят забележителна корона, която го извисява над останалите дървета в гората.
Лющещата се кора на дървото го защитава от паразитни растения и се натрупва на купчини около основата на стъблото, достигащи до 2 метра на височина, а понякога и повече.[1] Каури има тенденцията да формира участъци с малки групи дървета разпръснати сред смесените гори.[2]
Листата на каури са около 3 – 7 см дълги и до 1 см широки, жилави и с кожеста структура, без централна жилка, разположени в срещулежащи двойки или спираловидно по стъблото. Шишарките са кълбовидни, около 5 – 7 см в диаметър и съзряват за 18 – 20 месеца след опрашването. Те се разпадат при узряване и освобождават семената, които са с крилатки за разпространение с вятъра. На едно дърво се образуват както мъжки, така и женски семенни шишарки. Оплождането става чрез опрашване с полени от друго или от същото дърво.
Структура на корените и взаимодействие с почвата
[редактиране | редактиране на кода]Един от главните аспекти на уникалната екологична ниша на каури е тяхната връзка с почвата под тях. Подобно на подокарпови, те се хранят близо до повърхността в органичния слой с помощта на фини коренови власинки. Този почвен слой е съставен от органичната материя от падащите листа, а също и клоните на загиналите растения, които постоянно са в процес на разграждане. От друга страна широколистните видове като махое извличат хранителните си вещества предимно от по-дълбоките минерални слоеве почвата. Макар че кореновата му система е твърде плитка, дървото разполага с няколко дълбоки вертикални корена, които фиксират здраво дървото към почвата и му осигуряват оцеляването при буря.
Органичния почвен слой, оставен от каури много по-киселинен от този на повечето дървета и съответно при разлагането му се освобождават повече киселинни молекули. Те на свой ред водени от дъждовната вода в процеса, известен като промиване извличат от глинестите пластове отдолу повече охранителни вещества, например азот и фосфор. Така тези вещества стават достъпни за останалите дървета, тъй като се промиват в най-дълбоките слоеве. В този процес на образуване на кисели горски почви, наречен подзолизация се променя и техния цвят в тъмносив. Около всяко дърво се образува област, наречена „купа на подзолизация“ и този процес на промиване е особено важен за оцеляването на дървото в конкуренцията с другите дървета за жизнено пространство.[3]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Reed, p.60
- ↑ Reed, p.74
- ↑ Verkaik, Eric и др. Site conditions affect seedling distribution below and outside the crown of kauri trees (Agathis australis) // New Zealand Journal of Ecology 31 (1). 2007. с. 13 – 21. Посетен на 20 юни 2007.