Каролинги
| Династия на Каролингите |
|---|
| Пипиниди |
|
| Арнулфинги |
|
| Каролинги |
|
| След Вердюнския договор (843) |
|
Каролингите са династия, управлявала Франкската държава и образувалите се при разпада й държави в периода (7 - 10 век). Изместват от властта по-ранната династия на Меровингите, при които традиционно служат като майордоми, и от 751 г. нататък техни представители получават официално кралски титли.
Името на династията идва от това на Карл Мартел (латинизирано Каролус Мартелус), при който настъпва повратът в тяхното положение, довел ги окончателно до върхови позиции.
Началото й е поставено от Пипин Ланденски, бележит майордом на Австразия. През 687 г. неговият внук Пипин Херисталски, майордом на Австразия придобива особено голямо влияние. Подкрепен от едрите земевладелци, той разгромявя майордома на Нейстрия и практически застава начело на кралството, макар все още да не е крал. Виден военачалник е и неговият син Карл Мартел, майордом – херцог. Той побеждава арабите при Поатие през 732 г. и предотявайки тяхното по-нататъшно териториално разширение в Западна Европа. След проведения църковен събор Concilium Germanicum Карл Мартел въвежда бенефициалната реформа, която поставя основите на рицарската институция – иззема земи от Църквата и ги раздава на аристокрацията срещу задължителна служба в армията. Най-известният каролингски владетел е Карл Велики - негов син.
Каролингски владетели
[редактиране | редактиране на кода]Франкска държава
[редактиране | редактиране на кода]- Пипин Къси (751 – 768) – син на Карл Мартел;
- Карломан I (син) (768 – 771) – съцарствие с племенника му Карл;
- Карл Велики (брат) (768 – 814) – обявен за император от 800 г.
- Людовик I Благочестиви (Луи I) (син) (814 – 840)
Западнофранкско кралство
[редактиране | редактиране на кода]- Карл II Плешиви (син на Луи I) – 843 г. – 877 г.
- Луи II Заекващия (син) – 877 г. – 879 г.
- Луи III (син) – 879 г. – 882 г.
- Карломан (брат) – 882 г. – 885 г.
- Карл II Дебели (син) – 885 г. – 888 г.
- Временно прекъсване на присъствието на династичната линия на трона 888 г. – 898 г., когато за крал е посочен маркграфът на Неустрия Одо, син на Робер (Робертини)
- Шарл III Простоватия (син на Луи II) – 898 г. – 922 г.
- 922 г. – 936 г. – Робертини
- Луи IV (син на Шарл III) – 936 г. – 954 г.
- Лотар (син) – 954 г. – 986 г.
- Луи V Мързеливия (син) – 986 г. – 987 г. Загива по време на ловен излет в земите на Хуго Капет. Последният наследява трона и основава династията на Капетингите.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Morby, John E. Das Handbuch der Dynastien, Albatros Dusseldorf 2002, ISBN 3-491-96051-7, на немски език.
| ||||||||||||||||||||
