Китенска река

Китенска река
(Караагач, Орляшка река)
	Китенска река; (Караагач, Орляшка река)
	Устието на Китенска река
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Бургас ; Община Малко Търново ; Община Царево ; Община Приморско
Дължина	30,5 km
Водосб. басейн	182 km²
Начало
Място	СИ от връх Демира; рида Босна; част от Странджа
Координати	42°09′51.12″ с. ш. 27°35′17.16″ и. д. / 42.1642° с. ш. 27.5881° и. д.
Надм. височина	331 m
Устие
Място	залив Караагач, Черно море
Координати	42°13′32.88″ с. ш. 27°46′42.96″ и. д. / 42.2258° с. ш. 27.7786° и. д.
Надм. височина	0 m
	Китенска река в Общомедия

Китенска река (или Орляшка река, до 1 април 1980 г. Караагач, Брястовица)^[1] е река в Югоизточна България, област Бургас – общини Малко Търново, Царево и Приморско, вливаща се в залива Караагач на Черно море. Дължината ѝ е 30,5 km (по други данни 36 km).

Китенска река води началото си под името Стара Визица от странджанския рид Босна, от 331 m н.в., на около 400 m североизточно от връх Демира (424 m). Почти по цялото си протежение (с изключение на най-долното си течение) протича в дълбока и залесена долина. В началото тече на изток, в средното си течение, където се нарича Орляшка река – на североизток, а в най-долното си течение, след устието на левия си приток Узунчаирска река – отново на изток, вече под името Китенска река. Влива се в югоизточната част на залива Караагач, на Черно море, на около 800 m южно от град Китен. При устието си образува дълбок лиман, който на места достига до 11 – 14 m дълбочина.

Площта на водосборния басейн на Китенска река е 182 km², като границите на водосборния ѝ басейн са следните:

на север и запад – с водосборния басейн на Дяволска река;
на югозапад и юг, по билото на рида Босна – с водосборния басейн на река Велека;
на изток – с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Тиклешка река
→ Илиева река
← Трионска река
→ Узунчаирска река (най-голям приток)

Реката е с ясно изразен зимен максимум – януари и февруари и летен минимум – август, като често пресъхва в средното течение.

По течението на реката няма населени места.

Китенска река е изключително богата на риба и редки растителни и животински видове. Протича през карстов район, което е причина за загубата на вода в речното си корито.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-68. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 113.

Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2328.
Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 194.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 113.

[1]