Калмари
- Вижте пояснителната страница за други значения на Калмар.
| Калмари | ||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Naef, 1916 | ||||||||||||||||||||||||||
| Калмари в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Калмарите (Teuthida) са разред главоноги мекотели. Имат 8 къси и 2 по-дълги пипала, всички със смукала по тях. Дълбоководните видове имат по кожата си светещи петна. Най-едрият вид – колосалният калмар, достига до 14 m дължина. Те сграбчват жертвата с дългите си пипала. После я придърпват към късите си пипала, с които я държат здраво, докато я изядат. Имат отлично зрение. То им помага да ловуват успешно. Когато биват нападнати, те изхвърлят облак мастилоподобно вещество, за да объркат нападателя.[1]
Калмарите са главоноги от разред Teuthida, който включва около 300 вида. Както всички други главоноги, калмарите имат отделна глава, двустранна симетрия, мантия, и ръце. Калмарите, като сепията имат осем ръце, подредени по двойки и две, обикновено по-дълги, пипала. Калмарите са силни плувци и някои видове могат да „летят“ на кратки отстояния от водата.
Черупката на предците е била загубена, оставяйки калмара само с вътрешна писалка. Тя представлява перо-образна вътрешна структура, която подкрепя мантията на калмари и служи като място за мускулна привързаност. Тя е направена от хитин.
Основното тяло, затворена в мантията, разполага с плувна перка от всяка страна. Тези перки, за разлика от други морски организми, не са основния източник на придвижване в повечето видове.
По тялото има отвори към мантията – кухина, в които се намират хрилете и отворите на отделителната и половата система. В предната част на мантийната кухина се крие сифонът, който се използва за придвижване чрез прецизен реактивен двигател. При тази форма на придвижване водата се всмуква в мантийната кухина и минава през сифона в по-бърза силна струя. Посоката на сифона може да бъде променяна, за да отговаря на посоката на движение.
Вътре в мантийната кухина, извън сифона, се намира висцерална маса, която е покрита с тънък, ципест епидермис. Като главоноги, калмарите показват относително висока интелигентност сред безгръбначните. Например групи от хумболтови калмари ловуват в сътрудничество, като използват активна комуникация.
Както всички главоноги, калмарите имат сложни храносмилателни системи. Мускулът на стомаха се намира приблизително в средата на висцерална маса. Оттам болус движи в сляпото черво за храносмилането. Червото, дълъг бял орган, се намира в непосредствена близост до яйчниците или тестисите. В зрелите калмар, по-голям приоритет се дава на възпроизвеждането, така че стомахът и сляпото черво често се сбръчкват през по-късните етапи от живота. Накрая храната отива в черния дроб (или храносмилателна жлеза), намиращ се в края на сифона, за усвояване на хранителните вещества. Твърдите отпадъци преминават през ректума. Ректумът има торбичка с мастило, което позволява на калмарите бързо да освобождават черно мастило в мантийната кухина.
През февруари 2007 г. риболовен кораб от Нова Зеландия хваща колосален калмар с тегло 495 килограма и дължина около 10 m край бреговете на Антарктида. Този екземпляр представлява най-големият представител на главоногите, документиран някога.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tanabe, K. и др. Two Coleoid Jaws from the Upper Cretaceous of Hokkaido, Japan // Journal of Paleontology 80 (1). 2006. DOI:[0138:TCJFTU2.0.CO;2 10.1666/0022-3360(2006)080[0138:TCJFTU]2.0.CO;2]. с. 138 – 145.
- ↑ Огромен калмар хванаха в Антарктика // News.bg, 22 февруари 2007 г. Посетен на 28 август 2015 г.
