Направо към съдържанието

Изабела II Йерусалимска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Йоланда Йерусалимска)
Изабела II Йерусалимска
кралица на Йерусалим
Венчавката на Изабела II
Венчавката на Изабела II

Родена
Починала
5 май 1228 г. (16 г.)
ПогребанаАндрия, Италия
Управление
Период1225 – 1228
ПредшественикКонстанца Арагонска
НаследникИзабела Английска
Герб
Семейство
РодДьо Бриен
БащаЖан дьо Бриен
МайкаМария Монфератска
Братя/сестриМария дьо Бриен
СъпругФридрих II (16 ноември 1225 – 2 май 1228)
ДецаКонрад IV
Изабела II Йерусалимска в Общомедия

Изабела II Йерусалимска, наричана също Йоланда Йерусалимска и Йоланда дьо Бриен (на френски: Isabelle II de Jérusalem, Yolande de Brienne; * 1212, Акра; † 25 април 1228, Андрия, Апулия) е принцеса от френски произход и кралица на Йерусалим от 1225 до 1228 г., втора съпруга на римско-немския император Фридрих II Хоенщауфен.

Тя е единственото дете и наследничка на Жан дьо Бриен и кралица Мария Монфератска, дъщеря на кралица Изабела I и Конрад Монфератски. Майка ѝ умира през пролетта на 1212 г. и Изабела я последва на трона на Йерусалим под регентството на баща си до 1225 г.

През 1223 г. във Ферентино се провежда среща между Жан дьо Бриен, папа Хонорий III и Фридрих II, на която Фридрих II се съгласява да тръгне на кръстоносен поход, но само при условие, че стане законен крал на Йерусалим, а това е възможно само ако се ожени за младата Изабела (той вече е вдовец).[1] Това отговаря на плановете на папата, който се надява така да ангажира здраво императорското семейство с Шестия кръстоносен поход. Годежът е потвърден, но императорът все отлага отпътуването си до август 1225 г., когато двамата сключват брак задочно в Акра.[2] Само няколко дни по-късно Изабела II е коронясана като кралица на Йерусалим.

Фридрих изпраща двадесет кораба да доведат Изабела в Италия и официалното бракосъчетание се провежда в катедралата в Бриндизи на 9 ноември 1225 г.[3] По време на церемонията Фридрих се обявява за крал на Йерусалим и веднага прави необходимото да лиши тъста си Жан дьо Бриен от текущите му права на регент. Съвременните хроники описват пищната сватбена церемония в крепостта Ория (Castle of Oria) и възмутената реакция на бащата на булката спрямо лишаването му от кралска власт.

Изабела ражда на Фридрих II две деца – дъщеря (*/† 1226) и син Конрад IV (* 1228, † 1254)

Изабела умира през края на април 1228 г., осем дена след раждането на сина си Конрад IV, който наследява претенцията за трона на Йерусалим. Фридрих II през 1229 г. се коронова сам в църквата на Божи гроб за крал на Йерусалим.

Изабела е погребана в катедралата на Андрия. Тя оставя на немската нация наследствената титла „крал на Йерусалим“, която носят всички римско-немски императори до прекратяването на Свещената Римска империя.


Смъртта на Йоланда Йерусалимска, миниатюра от ръкопис от XIII век
  1. David Abulafia, Frederick II: A Medieval Emperor, (Oxford University Press, 1988), 150.
  2. Задочното бракосъчетание е извършено от Джакомо, епископ на Пати (Riccardo di San Germano, Cronaca)
  3. Jaroslav Folda, Crusader Art in the Holy Land, From the Third Crusade to the Fall of Acre, (Cambridge University Press, 2005), 148.
  • ((it)) Fulvio Delle Donne, Isabella (Jolanda) di Brienne. In: Mario Caravale (Hrsg.): Dizionario Biografico degli Italiani (DBI). Band 62 (Iacobiti–Labriola), Istituto della Enciclopedia Italiana, Rom 2004, S. 617 – 619.
  • Uwe A. Oster, Die Frauen Kaiser Friedrichs II. Piper, München 2008, ISBN 978-3-492-04899-6.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella II of Jerusalem в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​