Направо към съдържанието

Същински патици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Истински патици)
Същински патици
♂ Същински патици
Същински патици
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Гъскоподобни (Anseriformes)
семейство:Патицови (Anatidae)
подсемейство:Същински патици (Anatinae)
Научно наименование
Leach, 1819
[ редактиране ]

Същинските патици (Anatinae), наричани още Истински патици, са едно от деветте подсемейства включени в разред Гъскоподобни (Anseriformes).

Качулата потапница

В наши дни са известни близо 80 вида, включващи се в тази група. Те се разделят на 14 рода. Средни по размер птици, много рядко дребни, размерите се колебаят между 250 гр. и няколко кг. Оперението е твърдо, плътно, гъсто с голямо количество пух, равномерно покриващо цялото тяло. При повечето от видовете е силно изразен половият диморфизъм в окраската и размерите на тялото. Тялото е плътно и набито, шията е средно дълга, крилете са най-често средно дълги и заострени, опашката е къса. Човката е сплесната, широка, покрита с тънка чувствителна кожица, преминаваща към върха и в твърдо рогово уплътнение. Краката са с 4 пръста, три от които са съединени с кожена плавателна ципа и насочени напред, а четвъртият назад и разположен малко по-високо. Летят сравнително добре, бързо и стремително с чести махове. На суша се придвижват сравнително тромаво, плуват добре, като повечето видове умеят и да се гмуркат.

Разпространени са по всички континенти с изключение на Антарктида. Обитателите на части с по-студен климат извършват регулярни сезонни миграции. В България се срещат 17 вида разделени в 6 рода. Изборът им на местообитание е тясно свързан с водните басейни, като езера, реки, морета, океани и др. Предимно живеят в близост до сладководни водоеми, откъдето са наричани понякога и Речни патици.

Малко на мандаринка

Повечето от видовете са моногамни. Гнездят най-често на земята, но някои представители предпочитат дупки, хралупи и др. Яйцата биват обикновено между 3 и 15. В мътенето на яйцата, участие взема най-често само женската, но се срещат видове в които и двамата родителя мътят. Яйцата биват много често покривани с пух от гърдите на майката, който ги предпазва от охлаждане и нежелателни погледи по време на храненето и. Срещано явление е и гнездовият паразитизъм, подобно на кукувиците. Малките се излюпват покрити с пух, и достатъчно развити за да се хранят и движат самостоятелно.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]
Фиш ♂

На земята се придвижват бавно и тромаво, плуват добре, като повечето видове умеят и да се гмуркат. Хранят се със смесена храна, като в храносмилателната им система не се отличава с висока ефективност, което ги принуждава да поемат големи количества храна за да си набавят нужната енергия. Някои животноядни видове търсят храна гмуркайки се на дълбочина до няколко метра.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Подсемейство Истински патици е с важно стопанско значение, някои видове, като домашна патица, и мускусна патица се използват за месо, яйца и пух, а други са частично одомашени и биват отглеждани като паркови и декотативни птици, например Каролинка и Мандаринка. Много от видовете са ловни обекти, в България това са 7 вида: Зеленоглава патица, Шилоопашата патица, Клопач, Зимно бърне, Лятно бърне, Качулата потапница и Фиш.

Списък на видовете

[редактиране | редактиране на кода]
  1. а б в Зоологически речник, български, латински, руски, английски/Изд. „Петър Берон“/1994/ISBN 954-402-011-Х