Същински патици
Същински патици | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
♂ Същински патици | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Leach, 1819 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Същинските патици (Anatinae), наричани още Истински патици, са едно от деветте подсемейства включени в разред Гъскоподобни (Anseriformes).
Общи сведения
[редактиране | редактиране на кода]В наши дни са известни близо 80 вида, включващи се в тази група. Те се разделят на 14 рода. Средни по размер птици, много рядко дребни, размерите се колебаят между 250 гр. и няколко кг. Оперението е твърдо, плътно, гъсто с голямо количество пух, равномерно покриващо цялото тяло. При повечето от видовете е силно изразен половият диморфизъм в окраската и размерите на тялото. Тялото е плътно и набито, шията е средно дълга, крилете са най-често средно дълги и заострени, опашката е къса. Човката е сплесната, широка, покрита с тънка чувствителна кожица, преминаваща към върха и в твърдо рогово уплътнение. Краката са с 4 пръста, три от които са съединени с кожена плавателна ципа и насочени напред, а четвъртият назад и разположен малко по-високо. Летят сравнително добре, бързо и стремително с чести махове. На суша се придвижват сравнително тромаво, плуват добре, като повечето видове умеят и да се гмуркат.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Разпространени са по всички континенти с изключение на Антарктида. Обитателите на части с по-студен климат извършват регулярни сезонни миграции. В България се срещат 17 вида разделени в 6 рода. Изборът им на местообитание е тясно свързан с водните басейни, като езера, реки, морета, океани и др. Предимно живеят в близост до сладководни водоеми, откъдето са наричани понякога и Речни патици.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Повечето от видовете са моногамни. Гнездят най-често на земята, но някои представители предпочитат дупки, хралупи и др. Яйцата биват обикновено между 3 и 15. В мътенето на яйцата, участие взема най-често само женската, но се срещат видове в които и двамата родителя мътят. Яйцата биват много често покривани с пух от гърдите на майката, който ги предпазва от охлаждане и нежелателни погледи по време на храненето и. Срещано явление е и гнездовият паразитизъм, подобно на кукувиците. Малките се излюпват покрити с пух, и достатъчно развити за да се хранят и движат самостоятелно.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]На земята се придвижват бавно и тромаво, плуват добре, като повечето видове умеят и да се гмуркат. Хранят се със смесена храна, като в храносмилателната им система не се отличава с висока ефективност, което ги принуждава да поемат големи количества храна за да си набавят нужната енергия. Някои животноядни видове търсят храна гмуркайки се на дълбочина до няколко метра.
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]Подсемейство Истински патици е с важно стопанско значение, някои видове, като домашна патица, и мускусна патица се използват за месо, яйца и пух, а други са частично одомашени и биват отглеждани като паркови и декотативни птици, например Каролинка и Мандаринка. Много от видовете са ловни обекти, в България това са 7 вида: Зеленоглава патица, Шилоопашата патица, Клопач, Зимно бърне, Лятно бърне, Качулата потапница и Фиш.
Списък на видовете
[редактиране | редактиране на кода]- Род Горски патици (Aix)
- Мандаринка (Aix galericulata) (Linnaeus, 1758)
- Каролинка (Aix sponsa) (Linnaeus, 1758)
- Род Amazonetta
- Amazonetta brasiliensis (J. F. Gmelin, 1789)
- Род Патици (Anas)
- Шилоопашата патица (Anas acuta) Linnaeus, 1758
- Американски фиш (Anas americana) J. F. Gmelin, 1789[1]
- Anas aucklandica Gray, 1844
- Anas bahamensis Linnaeus, 1758
- Anas bernieri (Hartlaub, 1860)
- Anas capensis J. F. Gmelin, 1789
- Anas castanea (Eyton, 1838)
- Клопач (Anas clypeata) Linnaeus, 1758
- Зимно бърне (Anas crecca) Linnaeus, 1758
- Anas cyanoptera Vieillot, 1816
- Anas diazi
- Синекрило бърне (Anas discors) Linnaeus, 1766[1]
- Anas drygalskii Reichenow, 1904
- Anas eatoni (Sharpe, 1875)
- Anas erythrorhyncha J. F. Gmelin, 1789
- Сърпокрила патица (Anas falcata) Georgi, 1775
- Anas flavirostris Vieillot, 1816
- Байкалска патица (Anas formosa) Georgi, 1775[1]
- Anas fulvigula Ridgway, 1874
- Anas georgica J. F. Gmelin, 1789
- Anas gibberifrons Muller, 1842
- Anas gracilis Buller, 1869
- Anas hottentota Eyton, 1838
- Anas laysanensis Rothschild, 1892
- Anas leucophrys
- Anas luzonica Fraser, 1839
- Anas melleri Sclater, 1865
- Anas oustaleti Salvadori, 1894
- Фиш (Anas penelope) Linnaeus, 1758
- Anas platalea Vieillot, 1816
- Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) Linnaeus, 1758
- Anas poecilorhyncha Forster, 1781
- Anas puna Tschudi, 1844
- Лятно бърне (Anas querquedula) Linnaeus, 1758
- Anas rhynchotis Latham, 1802
- Anas rubripes Brewster, 1902
- Anas sibilatrix Poeppig, 1829
- Anas smithii (Hartert, 1891)
- Anas sparsa Eyton, 1838
- Anas specularioides King, 1828
- Anas specularis King, 1828
- Сива патица (Anas strepera) Linnaeus, 1758
- Anas superciliosa J. F. Gmelin, 1789
- Anas undulata Dubois, 1839
- Anas versicolor Vieillot, 1816
- Anas waigivensis
- Anas wyvilliana Sclater, 1878
- Род Потапници (Aythya)
- Aythya affinis (Eyton, 1838)
- Aythya americana (Eyton, 1838)
- Aythya australis (Eyton, 1838)
- Aythya baeri (Radde, 1863)
- Пръстенчатоклюна потапница (Aythya collaris) (Donovan, 1809)
- Кафявоглава потапница (Aythya ferina) (Linnaeus, 1758)
- Качулата потапница (Aythya fuligula) (Linnaeus, 1758)
- Aythya innotata (Salvadori, 1894)
- Планинска потапница (Aythya marila) (Linnaeus, 1761)
- Aythya novaeseelandiae (J. F. Gmelin, 1789)
- Белоока потапница (Aythya nyroca) (Guldenstadt, 1770)
- Aythya valisineria (Wilson, 1814)
- Род Мускусни патици (Cairina)
- Мускусна патица (Cairina moschata) (Linnaeus, 1758)
- Cairina scutulata (Muller, 1842)
- Род Callonetta
- Callonetta leucophrys (Vieillot, 1816)
- Род Chenonetta
- Chenonetta jubata (Latham, 1802)
- Род Lophonetta
- Род Мраморни патици (Marmaronetta) L. Reichenbach, 1853
- Мраморна патица (Marmaronetta angustirostris) (Menetries, 1832)
- Род Червеноклюни потапници (Netta) Kaup, 1829
- Netta erythrophthalma (Wied-Neuwied, 1833)
- Netta peposaca (Vieillot, 1816)
- Червеноклюна потапница (Netta rufina) (Pallas, 1773)
- Род Nettapus
- Nettapus auritus (Boddaert, 1783)
- Nettapus coromandelianus (J. F. Gmelin, 1789)
- Nettapus pulchellus Gould, 1842
- Род Pteronetta
- Pteronetta hartlaubii (Cassin, 1859)
- Род Salvadorina
- Salvadorina waigiuensis Rothschild & Hartert, 1894
- Род Rhodonessa
- Rhodonessa caryophyllacea (Latham, 1790)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|