Ирански календар

Иранският календар или Слънчева хиджра (на персийски: تقویم هجری شمسی؛ سالنمای هجری خورشیدی) е астрономически слънчев календар, използван официално в Иран и Афганистан.

Летоизчислението се води от преселването (хиджра) на пророка Мохамед от Мека в Медина. Началото на годината е денят на пролетното равноденствие. През вековете календарът се уточнява няколко пъти, за да отговаря на административните, религиозните и климатическите изисквания. В неговата разработка взима участие големият персийски поет Омар Хайям.

Иранският календар е сред най-древните календари в света и е най-точният от използваните днес. Календарът се основава върху астрономически наблюдения, използва изчисления за определяне на пролетното равноденствие и не съдържа допускания, които да носят грешки.

История

Древни календари

Най-ранните свидетелства за календарната традиция в Иран са от 2 хилядолетие преди новата ера. Първият напълно запазен календар е от времето на Ахеменидите.

Древноперсийски календар

Предполага се, че древните иранци са използвали календар, който се е състоял от 6 сезона, като всеки от тях е бил с приблизителна продължителност от 2 лунни месеца. Годината започвала около пролетното равноденствие, имала 12 лунни месеца (всеки по 29 или 30 дни), наброявайки по този начин 354 дни. За да се компенсира разликата с тропическата година веднъж на 6 години се добавял 13-и месец. ^[1] Месеците са имали названия, свързани с разни чествания или със сезонните дейности. Календарът е модифицирана версия на лунния вавилонски календар и е отразявал влиянието на културата на Месопотамия.

В таблицата е даден списъкът на древноперсийските месеци.^[2]

No	Староперсийски език Латиница	Еламитски език Латиница	Значение Приблизителен превод	Съответни вавилонски месеци Латиница	Съответни юлиански месеци
1	Ādukanaiša	Hadukannaš	неясно	Nīsannu	март – април
2	Θūravāhara	Turmar	Вероятно „Месец на силна пролет“	Ayyāru	април – май
3	Θāigraciš	Sākurriziš	„Месец за събиране на чесън“	Sīmannu	май – юни
4	Garmapada	Karmabataš	„Гореща спирка“	Du'ūzu	юни – юли
5	–	Turnabaziš	–	Ābu	юли – август
6	–	Karbašiyaš	–	Ulūlū	август – септември
7	Bāgayādiš	Bakeyatiš	„Месец на поклонение на бог (възможно Митра)“	Tašrītu	септември – октомври
8	* Vrkazana	Markašanaš	„Месец на убиване на вълци“	Arahsamna	октомври – ноември
9	Āçiyādiya	Hašiyatiš	„Месец на поклонение на огъня“	Kisilīmu	ноември – декември
10	Anāmaka	Hanamakaš	„Месец на неизвестен бог (?)“	Tebētu	декември – януари
11	*Θwayauvā	Samiyamaš	„Страшният месец“	Šabāţu	януари – февруари
12	Viyax(a)na	Miyakannaš	„Месец на копаене“	Addāru	февруари – март

Зороастрийски календар

През V век пр.н.е. администрацията на Ахеменидите (648—330 пр.н.е.) въвежда нов тип календар по подобие на древноегипетския – слънчев, с 12 месеца по 30 дни, наричани с имената на почитаните зороастрийски язати. ^[1] Всеки месец се дели на четири интервала, подобни на седмици. Дните на месеца също носят имената на зороастрийските божества. През дните, чието име съвпада с това на месеца, провеждат се чествания на божеството.

No	Авестийско име на язата (в род.пад.)	Значение	Средноперсийско название	Современно персийско название
No	Латиница	Приблизителен превод	Латиница	На персийски	Латиница
1	Frawašinąm	Духовни пазачи	Frawardīn	فروردین	Farvardīn
2	Ašahe Vahištahe	Справедливост и истина	Ardwahišt	اردیبهشت	Ordībehešt
3	Haurvatātō	Цялост	Xordād	خرداد	Xordād
4	Tištryehe	Сириус	Tīr	تیر	Tīr
5	Amərətatātō	Безсмъртие	Amurdād	مرداد	Mordād
6	Xšaθrahe Wairyehe	Желана власт	Šahrewar	شهریور	Šahrīvar
7	Miθrahe	Договор	Mihr	مهر	Mehr
8	Apąm	Вода	Ābān	آبان	Ābān
9	Āθrō	Огън	Ādur	آذر	Āzar
10	Daθušō	Творецът	Day	دی	Dey
11	Waŋhə̄uš Manaŋhō	Блага мисъл	Wahman	بهمن	Bahman
12	Spəntayā̊ Ārmatōiš	Свято благочестие	Spandarmad	اسفند	Esfand

Календарът има голямо значение за спазване на религиозните обреди. Той определя пантеона на основните божества и осигурява честото споменаване на техните имена.

След завоюването на Персия от Александър Македонски и неговата смърт започва царуването на династията на Селевкидите (330—150 пр.н.е.). Те въвеждат гръцката традиция летоизчислението да се води на ери, с които се отбелязва началото на царските династии. Така започва ерата на Александър, която по-късно става известна като ерата на Селевкидите. Зороастрийските жреци губят своето влияние, тъй като новите владетели изповядват друга религия. Затова, макар да приемат летоизчислението на ери, жреците въвеждат своето начало – ерата на Зороастър. Предполага се, че това е първият опит да се определят датите, свързани с живота на Зороастър. Понеже не разполагат с исторически източници, жреците се обръщат към вавилонските архиви, известни из целия древен свят. От там те научават, че 228 години преди ерата на Алексанъдр в Персия се е случило велико събитие. В действителност това събитие е завоюването на Вавилон от Кир Велики през 539 пр.н.е., но жреците го интерпретират като годината на откровението на техния пророк. От друга страна, според светата книга Авеста Зороастър получава божието откровение, когато е на 30 години. Оттук жреците определят годината на неговото раждане – 568 пр.н.е.. Тя навлиза в летописите като началото на ерата на Зороастър, макар да е всъщност на Персийската империя. Тази дата погрешно се споменава в някои енциклопедии като година на раждането на Зороастър.

Календари на Аршакидите и Сасанидите

Партската династия (Аршакидите) (248 пр.н.е. – 224 н.е.) въвежда малки промени в календарната система на Селевкидите. При тях новата ера започва от 248 пр.н.е. – годината, през която Аршакидите сменят Селевкидите, а наименованията на месеците и дните са партски еквиваленти на авестийските названия. Тези наименования малко се различават от използваните по-късно от Сасанидите (224 – 650) средноперсийски названия. Така например съвременният ирански месец „дей“ се нарича „дадвах“ (творец) при Ахеменидите, при Аршакидите той е „датуш“, а при Сасанидите е „дадв/дай“.

През 224 г. Ардашир I, основателят на Сасанидската династия, добавя 5 дни към края на годината и ги нарича „гата“ в чест на древни зороастрийски химни със същото название. С този акт на практика се приема 365-дневен календар, в основата на който е египетският слънчев календар. Египетската система бе известна на иранците от няколко столетия, макар да не бе използвана от тях. Новата система предизвиква объркване и среща съпротива. За да не се пропуснат светите дати, обредите се извършват в продължение на няколко дни. И в наше дни някои зороастрийски празненства имат две дати.

За да се синхронизира с тропическата година, чиято продължителност е 365,2422 дни, веднъж на 120 години (според други данни, всеки 116 години) се добавя 30-дневен месец. Този календар става първоизточник на современния ирански календар и в него са запазени зороастрийските наименования на месеците. Последният персийски цар от династията на Сасанидите Яздегерд III завършва реформата на календара, като избира 643 г. за началото на новата ера. Този календар получава името „Яздегерди“.

Средновековни календари

След победата на арабите над Сасанидската династия мюсюлманските владетели въвеждат ислямския календар, при който летоизчислението започва от хиджрата на пророка Мохамед, а годината се състои от 12 лунни месеца. Календарът днес е официален в много ислямски страни, а в Иран се използва за отбелязване на религиозни събития. Той е лунен и при него се губи съответствието между месеците на годината и природните сезони. Това води до разминаването на календара със селскостопанските дейности, при което събирането на данъците почва да изпреварва събирането на реколтата. Административните трудности стават причина за паралелното използване на друг календар, подобен на сасанидския.

Календар на Джалали

През 1079 г. селджукският султан Джалал ад-Дин Малик Шах официално въвежда слънчев календар, разработен в обсерваторията на неговата столица Исфахан от Омар Хайям и други астрономи. Основната цел на календара е по-прецизното свързване на началото на годината с пролетното равноденствие. За пролетно равноденствие се приема моментът на навлизането на слънцето в съзвездие Овен. Според него 1 фарвардин на 468 г. по Слънчевата хиджра, когато се приема календарът, съответства на 9 рамадан 417 г. по лунната хиджра и на 19 фарвардин 448 г. по Яздегерди (15 март 1079). Новият календар получава названието Джалали в чест на Малик Шах. Продължителността на всеки месец се изчислява според навлизането на слънцето в съответното зодиакално съзвездие и е между 29 и 32 дни. Продължителността на даден месец може да се различава с по 1 ден през различните години. Названията на месеците съответстват на арабските наименования на зодиите. В този си вид календарът следва сезоните, броят на дните на всеки месец се определя от астрономически наблюдения с голяма прецизност и се избягва необходимостта от периодичното включване на допълнителна година. Поддържането на календара обаче е много трудоемко и след смъртта на Малик Шах през 1092 г. те практически спират.^[3] При разработването на този календар Хайям изчислява с голяма прецизност продължителността на 1079 г. равна на 365,24219858156 дни ^[3] (в действителност е 365.2422464 дни).^[4] Освен това астрономите, отговорни за календара, установяват правилото за последователността на обикновени и високосна година. Според него по време на всеки 33-годишен цикъл се добавят 8 дни. Схемата е следната: 7 пъти на всеки 4 години се добавя по 1 ден (т.е. на всеки 4 години има 1 високосна година), а последният 8-и ден на цикъла се добавя след 5 години.^[2]

12-годишен животински цикъл

Нахлуването на монголските завоевателите на иранските територии през XIII век е съпроводено със засилено влияние на китайско-уйгурската култура. По отношение на календарната систем иранците никога не възприемат изцяло техния 12-годишен цикъл с години, наречени на животни. Той постепенно се адаптира към съществуващите лунни и слънчеви календарни системи, използвани дотогава, като в определени случаи някои години изцяло изпадат от 12-годишния цикъл.^[2]

Реформи през XX век

Иран

През 1911 г. при управлението на Каджарите (конституционна монархия) парламентът официално въвежда държавен календар, основан на Джалали, с 12-годишен цикъл с имена на животни и с названия на месеци според зодиакалните знаци. Този календар се използва до 1925 г., когато на власт идва Реза Пахлави, основателят на последната шахска династия в Иран. На 31 март 1925 г. иранският парламент приема нов календар, наречен „Слънчева хиджра“. При него летоизчислението започва от 622 г. – хиджрата на Мохамед от Мека в Медина, първият ден на годината съвпада с първия ден на пролетта според слънчевата година, премахва се 12-годишният цикъл с животинските имена и се възстановяват древните зороастрийски названия на месеците.

По същество календарът е опростен вариант на Джалали. Първите 6 месеца съдържат 31 дни, следващите 5 мес. – 30 дни, а последният месец има 29 дни (или 30 през високосните години). По-голямата продължителност на първото полугодие е свързана с по-дългия период между пролетното и есенното равноденствие. Включването на високосните години следва 33-годишния цикъл, но той понякога става 29- или 37-годишен.

През 1976 г. Мохамед Реза Пахлави променя началото на летоизчислението и вместо хиджра на Мохамед то става предполагаемата година на качването на престола на Кир Велики (559 г. пр.н.е.) Новата ера се казва шахиншахи (перс. شاهنشاهی‎) (царска), а 21 март 1976 г. става първият ден на 2535 г. от тази ера. Ислямските свещеници се противопоставят на нововъведението, а обществото го игнорира. През 1978 г. шахът е принуден да върне ерата на хиджра.^[2]

След иранската революция през 1979 г. ислямското религиозното ръководство на страната премахва всичко, свързано с династията Пахлави, но не променя календара и запазва древните зороастрийски названия на месеците.

Афганистан

През 1922 г. по примера на Иран в съседния Афганистан, където дотогава официално се използва само лунната хиджра, се въвежда иранският слънчев календар със зодиакалните имена на месеците. На езика дари те, както и в Иран преди реформата от 1925 г., се наричат с арабските названия, а на езика пущу тези названия се превеждат буквално. Отначало подобно на календара Джалали броят на дните в месеците варира в зависимост от движението на слънцето по зодиака (от 29 до 32). През 1957 г. се приема иранската система с постоянния брой дни в месеците, като названията на месеците се запазват.^[2]

Съвременен ирански календар

Летоизчислението се води от преселването (хиджра) на пророка Мохамед от Мека в Медина. Първите 6 месеца съдържат 31 дни, следващите 5 мес. – 30 дни, а последният (дванадесети) месец има 29 дни. През високосните години последният месец има 30 дни. Високосните години са веднъж на четири и понякога на пет години. Новата година започва при настъпването на пролетното равноденствие в северното полукълбо и се отбелязва с празника Норуз. Първият ден на новата година, 1-ви фарвардин, се определя по следния начин:

Ако пролетното равноденствие настъпва след пладне на 365-ия ден и преди пладне на 366-ия ден, тогава 1-ви фарвардин започва в 0 часа на 366-ия ден. Старата година в този случай е редовна.
Ако пролетното равноденствие настъпва след пладне на 366-ия ден, тогава 367-ият ден се смята за първия ден на новата година, а старата година е високосна.^[5]

Имена на месеците

	Брой дни	Персийски език (Иран)			Дари (Афганистан)		Пущу (Афганистан)		Съответствие в Григорианския календар (за невисокосна година)	Зодия
	Брой дни	МФА	Оригинално изписване	Кирилица	МФА	Оригинално изписване	МФА	Оригинално изписване		Зодия
1	31	færværdin	فروردین	Фарвардин	hamal	حمل	wrai	ورى	21 март – 20 април	Овен
2	31	ordiːbeheʃt	اردیبهشت	Ордибехещ	sawr	ثور	ɣwajai	غویى	21 април – 21 май	Телец
3	31	xordɒːd	خرداد	Хордад	dʒawzɒ	جوزا	ɣbarɡolai	غبرګولى	22 май – 21 юни	Близнаци
4	31	tiːr	تیر	Тир	saratɒn	سرطان	t͡ʃunɡɑʂ	چنګاښ	22 юни – 22 юли	Рак
5	31	mordɒːd	مرداد	Мордад	asad	اسد	zmarai	زمرى	23 юли – 22 август	Лъв
6	31	ʃæhriːvær	شهریور	Шахривар	sonbola	سنبله	waʐai	وږى	23 август – 22 септември	Дева
7	30	mehr	مهر	Мехр	mizɒn	میزان	təla	تله	23 септември – 22 октомври	Везни
8	30	ɒːbɒn	آبان	Абан	'aqrab	عقرب	laɻam	لړم	23 октомври – 21 ноември	Скорпион
9	30	ɒːzær	آذر	Азар	qaws	قوس	lindəi	لیندۍ	22 ноември – 21 декември	Стрелец
10	30	dej	دی	Дей	dʒadi	جدی	marɣumai	مرغومى	22 декември – 20 януари	Козирог
11	30	bæhmæn	بهمن	Бахман	dalvæ	دلو	salwɑɣə	سلواغه	21 януари – 19 февруари	Водолей
12	29/30	esfænd	اسفند	Есфанд	hut	حوت	kab	كب	20 февруари – 20 март	Риби

В Афганистан имената на месеците и на двата езика (дари и пущу) са преведени от арабските названия на зодии. В Иран месеците носят имената на зороастрийските язати.

Имена на сезоните

Годината се дели на 4 сезона, всеки с 3 месеца.

Пролет – Бахар (на персийски: بهار [bæhɒr], на пущунски: پسرلی [psar'lai]): фарвардин, ордибехещ, хордад
Лято – Табестан (на персийски: تابستان [tɒbestɒn], на пущунски: دوبی ['dobai]): тир, мордад, шахривар
Есен – Паиз (на персийски: پایز [pɒjiz], на пущунски: منی ['mənai]): мехр, абан, азар
Зима – Земестан (на персийски: زمستان [zemestɒn], на пущунски: ژمی ['ʒəmai]): дей, бахман, есфанд

Имена на дните на седмицата

Седмицата на иранския календар започва в събота и свършва в петък, който е официален почивен ден.

Събота – Шанбе (на персийски: شنبه)
Неделя – Йекшанбе (на персийски: یکشنبه)
Понеделник – Дошанбе (на персийски: دوشنبه)
Вторник – Сешанбе (на персийски: سه شنبه)
Сряда – Чахаршанбе (на персийски: چهارشنبه)
Четвъртък – Панджшанбе (на персийски: پنجشنبه)
Петък – Джоме (на персийски: جمعه) или Адине (на персийски: آدینه)

Названията на дните от неделя до четвъртък се образуват чрез добавяне на бройни числа към името на събота (шанбе), така че преведено буквално се получава: неделя – „една-събота“, понеделник – „две-събота“ и т.н. Названието на петъка – джоме – произлиза от арабската дума „събрание“ и отразява традицията на колективната петъчна молитва при мюсюлманите.

Математически алгоритъм за Слънчевата хиджра

Слънчевата хиджра не само е сред най-древните календари в света, но е и най-точният от използваните днес. Календарът се основава върху астрономически наблюдения, използва изчисления за определяне на пролетното равноденствие и не съдържа вътрешни допускания, които да носят грешки.^[6]^[7] Астрономическите наблюдения могат да се избегнат, ако вместо определянето на пролетното равноденствие се приложи математически алгоритъм за система, включваща високосни години. Този алтернативен метод е предложен от иранския математик Ахмад Бирашк, но на практика не се използва. Според алгоритъма годините се групират в малки цикли, при които след първите 4 редовни години всеки следващ 4-годишен период завършва с високосна година. Тези цикли, които съдържат 29, 33 или 37 години, се групират в средни годишни цикли с по 128 години (съставени от 29, 33, 33 и 33-годишни цикли) или 132 години (съставени от 29, 33, 33 и 37-годишни цикли). Големият цикъл от 2820 години се образува от 21 последователни 128-годишни цикли и завършващ 132-годишен цикъл. За началото на схемата за редуването на редовните и високосните години е взета 1925 г. и тя няма да се повтори до 4745 г.

Всеки 2820-годишен цикъл съдържа 2137 редовни години с 365 дни и 683 високосни години с 366 дни, при което средната продължителност на годината на големия цикъл е 365,24219852 дни. Това е толкова близко до продължителността на тропическата година (365,24219878 дни), че грешката от 1 ден се натрупва след като минат 3,8 милиона години. ^[8]

Слънчева хиджра и Григориански календар

Годината на Слънчевата хиджра започва около 21 март по григорианския календар и свършва около 20 март на следващата година. За да се превърне иранската година в еквивалентната григорианска година, трябва да се прибавят 621 години, когато периодът е между 21 март и 31 декември, или 622 години, когато периодът е между 1 януари и 20 март.

В таблицата е дадено съответствие между Слънчевата хиджра и Григорианския календар. Високосните години на Слънчевата хиджра са означени със звездичка (*).^[9]

33-годишен цикъл ^[10]	Слънчева хиджра	Григорианска година	Слънчева хиджра	Григорианска година
1	1354*	21 март 1975 – 20 март 1976	1387*	20 март 2008 – 20 март 2009
2	1355	21 март 1976 – 20 март 1977	1388	21 март 2009 – 20 март 2010
3	1356	21 март 1977 – 20 март 1978	1389	21 март 2010 – 20 март 2011
4	1357	21 март 1978 – 20 март 1979	1390	21 март 2011 – 19 март 2012
5	1358*	21 март 1979 – 20 март 1980	1391*	20 март 2012 – 20 март 2013
6	1359	21 март 1980 – 20 март 1981	1392	21 март 2013 – 20 март 2014
7	1360	21 март 1981 – 20 март 1982	1393	21 март 2014 – 20 март 2015
8	1361	21 март 1982 – 20 март 1983	1394	21 март 2015 – 19 март 2016
9	1362*	21 март 1983 – 20 март 1984	1395*	20 март 2016 – 20 март 2017
10	1363	21 март 1984 – 20 март 1985	1396	21 март 2017 – 20 март 2018
11	1364	21 март 1985 – 20 март 1986	1397	21 март 2018 – 20 март 2019
12	1365	21 март 1986 – 20 март 1987	1398	21 март 2019 – 19 март 2020
13	1366*	21 март 1987 – 20 март 1988	1399*	20 март 2020 – 20 март 2021
14	1367	21 март 1988 – 20 март 1989	1400	21 март 2021 – 20 март 2022
15	1368	21 март 1989 – 20 март 1990	1401	21 март 2022 – 20 март 2023
16	1369	21 март 1990 – 20 март 1991	1402	21 март 2023 – 19 март 2024
17	1370*	21 март 1991 – 20 март 1992	1403*	20 март 2024 – 20 март 2025
18	1371	21 март 1992 – 20 март 1993	1404	21 март 2025 – 20 март 2026
19	1372	21 март 1993 – 20 март 1994	1405	21 март 2026 – 20 март 2027
20	1373	21 март 1994 – 20 март 1995	1406	21 март 2027 – 19 март 2028
21	1374	21 март 1995 – 19 март 1996	1407	20 март 2028 – 19 март 2029
22	1375*	20 март 1996 – 20 март 1997	1408*	20 март 2029 – 20 март 2030
23	1376	21 март 1997 – 20 март 1998	1409	21 март 2030 – 20 март 2031
24	1377	21 март 1998 – 20 март 1999	1410	21 март 2031 – 19 март 2032
25	1378	21 март 1999 – 19 март 2000	1411	20 март 2032 – 19 март 2033
26	1379*	20 март 2000 – 20 март 2001	1412*	20 март 2033 – 20 март 2034
27	1380	21 март 2001 – 20 март 2002	1413	21 март 2034 – 20 март 2035
28	1381	21 март 2002 – 20 март 2003	1414	21 март 2035 – 19 март 2036
29	1382	21 март 2003 – 19 март 2004	1415	20 март 2036 – 19 март 2037
30	1383*	20 март 2004 – 20 март 2005	1416*	20 март 2037 – 20 март 2038
31	1384	21 март 2005 – 20 март 2006	1417	21 март 2038 – 20 март 2039
32	1385	21 март 2006 – 20 март 2007	1418	21 март 2039 – 19 март 2040
33	1386	21 март 2007 – 19 март 2008	1419	20 март 2040 – 19 март 2041

Източници

↑ ^а ^б S. H. Taqizadeh: Old Iranian Calendars
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Encyclopaedia Iranica. Article „Calendars“. By Antonio Panaino, Reza Abdollahy, Daniel Balland.
↑ ^а ^б Omar KhayyamThe MacTutor History of Mathematics archive
↑ Kazimierz M. Borkowski, "The tropical year and solar calendar", The Journal of the Royal Astronomical Society of Canada 85/3 (June 1991) 121 – 130.
↑ ((fa))Техерански Университет. Календарен център Архив на оригинала от 2011-06-30 в Wayback Machine.
↑ ((fa)) BBC-Persian Arts
↑ ((fa)) Persian Studies
↑ Calendar, архив на оригинала от 6 май 2013, https://web.archive.org/web/20130506074556/http://www.math.harvard.edu/computing/javascript/Calendar/, посетен на 21 май 2013
↑ Holger Oertel. Persian calendar by Holger Oertel // Ortelius.de, 30 май 2009. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 21 май 2013.
↑ The Persian calendar for 3000 years, (Kazimierz M Borkowski), Earth, Moon and Planets, 74 (1996), No. 3, pp. 223 – 230. Available at [1].

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Иранский календарь“ и страницата Iranian calendars в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[taq-1] а ^б S. H. Taqizadeh: Old Iranian Calendars

[Panaino-2] а ^б ^в ^г ^д Encyclopaedia Iranica. Article „Calendars“. By Antonio Panaino, Reza Abdollahy, Daniel Balland.

[mactutor-3] а ^б Omar KhayyamThe MacTutor History of Mathematics archive

[4] Kazimierz M. Borkowski, "The tropical year and solar calendar", The Journal of the Royal Astronomical Society of Canada 85/3 (June 1991) 121 – 130.

[5] ((fa))Техерански Университет. Календарен център Архив на оригинала от 2011-06-30 в Wayback Machine.

[6] ((fa)) BBC-Persian Arts

[7] ((fa)) Persian Studies

[8] Calendar, архив на оригинала от 6 май 2013, https://web.archive.org/web/20130506074556/http://www.math.harvard.edu/computing/javascript/Calendar/, посетен на 21 май 2013

[9] Holger Oertel. Persian calendar by Holger Oertel // Ortelius.de, 30 май 2009. Архивиран от оригинала на 2012-07-16. Посетен на 21 май 2013.

[10] The Persian calendar for 3000 years, (Kazimierz M Borkowski), Earth, Moon and Planets, 74 (1996), No. 3, pp. 223 – 230. Available at [1].

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]