Илия Дигалов
| Илия Дигалов | |
| български революционер | |
 Илия Дигалов, Али Ибраимов, Стоян Георгиев и Кръстьо Велешанчето | |
| Роден |
1890 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 октомври 1922 г.
|
| Илия Дигалов в Общомедия | |
Илия П. Дигалов, наричан Ильо Дигала, е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, костурски и преспански войвода.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден в едно от най-западните костурски села – Въмбел. До второ отделение учи в гръцко училище, след което две години – в българско. Още от юношеските си години е куриер на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. По време на Балканската война е четник при Васил Чекаларов. След Междусъюзническата война става подофицер от гръцката армия, но дезертира и става войвода на чета в Костурско и Преспанско – дейност, която продължава и по време на Първата световна война. След 1918 година е в България, където прави опити да продължи обучението си.
В края на 1919 година с помощниците си Алия Ибраим от Пласница, Кичевско, и Стоян Георгиев от Стение, Преспанско, Илия Дигалов заминава за Македония, като действа в Горна Преспа. През пролетта на 1920 година действат в Кичевско, а през лятото – в Охридско. Зимата на 1920 – 1921 година прекарват в Албания, а през пролетта действат в Преспа. С другарите си Дигалов възстановява мрежата на Вътрешната македонска революционна организация, организира ятаци и наказва колаборационисти.
В 1921 година тръгва за България, но е предаден и след сражение в Мариово е ранен. Укрива се при ятаци в Прилепско. След ново сражение край Вардар се връща и се оттегля в Албания. Действа в Костурско, а после през Албания минава в Преспа, където действа до зимата.
През пролетта на 1922 година продължава дейността си в Горна Преспа, през май се прехвърля в Костурско, а след това организира селата в Мала Преспа, които по това време са в гръцка територия. През септември 1922 година Дигалов заедно с четирима свои четници е предаден на гръцките власти от кмета на Глобочени – Пандо Тушков (Шушков) срещу 20 000 драхми. Заедно с другаря си Стоян Георгиев загива в бой с гръцка жандармерия[2] на 22 октомври 1922 година[3] или на 26 октомври[4].
Загубата на Илия Дигалов е оценена от Иван Михайлов като една от най-големите за ВМРО в Западна Македония преди 1924 година.[5] Като преспански войвода Дигалов е наследен от Петър Ангелов.
Внукът на Илия Дигалов – Иван Сотиров Дигалов емигрира през 1927 година в Торонто, Канада, където е активен член на македоно-българската църковна община и на МПО „Правда“.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гушлевъ, Никола. Илия Дигаловъ // Македонска трибуна 26 (1341). Индианополис, 30 октомври 1952.
- "Първата лястовица", възпоменателна статия за Дигалов от дееца на МСД "Вардар" и на МПО Любен Димитров, публикувана във в-к "Македония", год. IV, бр. 1037, София, 29 март 1930 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
- ↑ Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония, София 2015, с. 32, 78 – 82, 144. Според някои сведения, в предателството имат участие и двама каракачани, впоследствие наказани от ВМРО – Бурилкова, Ива. Спомени на Битолския войвода Крум Петишев за участието му в революционните борби в Македония (1903 – 1930 г.), Известия на държавните архиви, бр. 85 – 86, София 2003, стр. 253.
- ↑ Гаджев, Иван. Четникът Никола Гушлев. Спомени като участник в борбата за свободата на Македония. „Изток-Запад“, 2015. ISBN 978-619-152-562-1. с. 24.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 131.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156 - 157.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 443.
