Направо към съдържанието

Изворът на Белоногата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Изворът на белоногата)
Изворът на Белоногата
АвторПетко Славейков
Създаден1873 г.
България
Оригинален езикбългарски
Видпоема
Изворът на Белоногата, Харманли

„Изворът на Белоногата“ е поема от Петко Славейков, написана през 1873 г.

В нея се разказва за красивата българска девойка Гергана, която един везир (може да се предположи, че това е тогавашният велик везир на Османската империя) среща на селската чешма (или по-скоро - на местния извор, който служи като чешма - по-нататък в поемата, по повеля на същия този велможа е съградена и надстройката), където я съзира да си мие краката (нозете) и е очарован от техния светъл тен (белотата им). Той се опитва да я склони да го последва в Истанбул, за да стане част от неговия харем, но тя отказва. Аргументира се, при това съвсем убедително, с това, че дори да отиде с него, не би го обикнала така, както обича родния си край, родителите си и любимия си (либето си) Никола. Така турчинът я оставя и щедро обдарява, впечатлен от решителността и мъдростта ѝ, но във втората част на поемата Гергана „залинява“ (здравето й се влошава) и тя умира, защото сянката ѝ е вградена в чешмата.

Това е едно от най-изследваните и коментираните произведения в българската литература. Повечето критици изтъкват обединителната функция на образа на Гергана, събирателния образ на българката, силата на духа ѝ, красотата на българското село.

Поемата събира в стиховете си всички онези неща, които Славейков е сметнал, годни да стимулират единението и свободолюбието на народа.

Чешмата, наричана Изворът на Белоногата се намира на юг от Харманли на пътя за Свиленград. Има малък парк и паметник с надпис.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На „Изворът на Белоногата“ е наречена улица в квартал „7-и – 11-и километър“ в София (Карта).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]