Изабел Аджани
Изабел Аджани Isabelle Adjani | |
френска актриса | |
Изабел Аджани (2012) | |
Родена | Изабел Ясмин Аджани
|
---|---|
Националност | Франция |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1970 - |
Награди | „Сезар“ (1982, 1984, 1989, 1995, 2010) |
Семейство | |
Съпруг | Брюно Нюитен (?-1983, 1 син) Даниъл Дей-Люис (1989-1995, 1 син) |
Партньор | Даниъл Дей-Люис (1989 – 1995) Уорън Бийти |
Деца | 2 |
Уебсайт | www.isabelleadjani.fr |
Изабел Аджани в Общомедия |
Изабѐл Ясмѝн Аджанѝ (на френски: Isabelle Yasmine Adjani) е френска кино и театрална актриса. Носителка на 5 награди Сезар (ненадминат рекорд) и двукратно номинирана за Оскар, известна с пристрастието и емпатията към героините си, често белязани от трагична съдба. Сред най-известните филми с участието на Изабел Аджани фигурират „Камий Клодел“, „Историята на Адел Ю.“, „Квартет“, „Кралица Марго“, „Убийствено лято“ и „Обладаване“. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 27 юни 1955 г. в Париж. Дъщеря е на алжирския емигрант Мохамед Шариф Аджани и германката Ема Аугуста. На 12 години играе в любителски театър, на 15 години по време на лятната ваканция се снима в своя първи филм, „Малкият въглищар“, и продължава да се снима във филми. През 1974 г. играе в театър „Комеди Франсез“ пиесите „Училище за жени“ и „Ундина“, след което е поканена да подпише 20-годишен договор, но отказва, отдавайки предпочитание на киноактьорската си кариера. Световна известност получава с филма на Франсоа Трюфо „Историята на Адел Ю.“, където играе ролята на обезумялата дъщеря на Виктор Юго.
През 1980 г. се ражда синът ѝ Барнаби Нюитен от кинооператора Брюно Нюитен. После има кратка романтична връзка с американския актьор Уорън Бийти. През 1995 г. се ражда синът ѝ Габриел от британския актьор Даниел Дей-Луис, с когото живее в Лондон повече от пет години. През 2002 г. се проваля шумно афишираната ѝ сватба с композитора Жан Мишел Жар, като за причина се изтъкват честите му изневери.
Най-важни отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Сезар за най-добра актриса (Франция):
- 1982 г. за филма „Обладаване“ на Анджей Жулавски
- 1984 г. за филма „Убийствено лято“ на Жан Бекер
- 1989 г. за филма „Камий Клодел“ на Бруно Нюитен
- 1995 г. за филма „Кралица Марго“ на Патрис Шеро
- 2010 г. за филма „Денят на полата“ на Жан-Пол Лилианфелд
- Международен филмов фестивал в Кан (Франция):
- 1981 г.: Двоен приз за най-добра актриса за филмите „Обладаване“ на Анджей Жулавски и „Квартет“ на Джеймс Айвъри.
- Номинации за Оскар (САЩ):
- 1976 г. за филма „Историята на Адел Ю.“ на Франсоа Трюфо
- 1990 г. за филма „Камий Клодел“ на Бруно Нюитен
- Давид ди Донатело (Италия):
- 1975 г.: Най-добра изгряваща чуждестранна актриса за филма „Плесницата“ на Клод Пиното
- 1976 г.: Най-добра чуждестранна актриса за филма „Историята на Адел Ю.“ на Франсоа Трюфо
- Награди БАМБИ (Германия):
- 1978 г.: Най-добра актриса за филма „Носферату - призракът на нощта“ на Вернер Херцог
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор | бележки |
---|---|---|---|---|---|
1970 | Малкият въглищар | Le petit bougnat | Роз | Бернар Тублан-Мишел | |
1974 | Плесницата | La gifle | Изабел Дулен | Клод Пиното | |
1975 | Историята на Адел Ю. | L’Histoire d’Adèle H. | Адел Юго | Франсоа Трюфо | Номинация за „Оскар“ |
1976 | Наемателят | Le locataire | Стела | Роман Полански | |
1976 | Бароко | Barocco | Лаура | Андре Тешине | |
1978 | Шофьорът | The Driver | Играчът | Уолтър Хил | |
1979 | Носферату - призракът на нощта | Nosferatu, Phantom der Nacht | Люси Харкър | Вернер Херцог | |
1979 | Сестрите Бронте | Les Soeurs Bronte | Емили Бронте | Андре Тешине | |
1981 | Обладаване | Possession | Анна / Хелен | Анджей Жулавски | |
1981 | Квартет | Quartet | Мария Зели | Джеймс Айвъри | |
1983 | Смъртоносна разходка | Mortelle randonnee | Катарина Лейрис / Люси / Мария | Клод Милър | |
1983 | Убийствено лято | L'été meurtrier | Елиана | Жан Бекер | |
1985 | Метро | Subway | Елен | Люк Бесон | |
1987 | Ищар | Ishtar | Шира Асел | Илейн Мей | |
1988 | Камий Клодел | Camille Claudel | Камий Клодел | Брюно Нюитен | |
1993 | Токсичната афера | Toxic Affair | Пенелопа | Филомен Еспозито | |
1994 | Кралица Марго | La Reine Margot | Марго | Патрис Шеро | |
1996 | Диаболично | Diabolique | Миа Баран | Джеремая Чечик | |
1998 | Папараци | Paparazzi | себе си | Ален Берберян | |
2002 | Разкаялата се | La repentie | Шарлота / Лейла | Летисия Мейсън | |
2002 | Адолф | Adolphe | Елеонора | Беноа Жако | |
2003 | На добър път | Bon voyage | Вивиен Денверс | Жан-Пол Рапно |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Isabelle Adjani, IMDb.com.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Изабел Аджани
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Изабел Аджани
- Изабел Аджани в Internet Movie Database
- Изабел Аджани в
- Изабел Аджани Блог за нея
- Брюно Нюитен, „Красотата на Изабел е като гърлото на вулкан“, в-к „Култура“, бр. 18 (1628), 4 май 1990
|