Игрална конзола

Игралната (или игрова) конзола (на английски: video game console) представлява интерактивно развлекателно електронноизчислително устройство изпълняващо видеоигри. Модерните конзоли често включват и множество други функции, като възпроизвеждане на мултимедийно съдържание (изображения, музика, филми), достъп до Интернет (уеб, изтегляне и обновяване на игри, комуникация) и пр. Това ги доближава, до известна степен, до персоналните компютри, но за разлика от тях игралните конзоли са създадени предимно за забавление. Това определя и техния дизайн, целящ максимална леснота и удобство при използването им за сметка на тяхната универсалност.^[1]

Название

„Конзола“ в наименованието идва от факта, че първите игрални конзоли (и повечето съвременни) не са били самостоятелни устройства, а са се включвали към външен дисплей (монитор или телевизор). При по-късната поява на преносимите игрални конзоли, терминът широко се прилага и за тях, налагайки се в употреба, въпреки че те са всъщност самостоятелни игрални системи, а не конзоли.

Емулация и обратна съвместимост

Както и останалите потребителски електронни устройства, видео конзолите имат ограничено време на живот. Тъй като има интерес към запазване на игрите от стария хардуер, компютърните инженери и хакерите разработват емулатори, които да симулират работата на старите устройства на по-новите. Разработването на такива софтуерни емулатори е законно, но съществуват неизяснени правни въпроси, свързани с авторските права, например придобиване на фърмуера на конзолата и на копия на ROM изображение от играта, които според Закона за авторското право в цифровото хилядолетие на САЩ (lang|en|Digital Millennium Copyright Act) не се разрешават, освен за определени архивни цели.^[2] Въпреки че самата емулация е законна, от Nintendo признават, че са против всякакви опити за емулиране на нейните системи и компанията е предприела съдебни действия срещу такива проекти.^[3]

За да подпомогнат поддръжката на по-стари игри и прехода към нови конзоли, производителите започват да поддържат обратна съвместимост на конзолите от едно и също семейство. Сони е първата, която прави това с домашната конзола PlayStation 2, която може да възпроизвежда оригинално съдържание на PlayStation и впоследствие това се превръща в търсена функция в много последващи конзоли. Функционалността за обратна съвместимост включва както директна поддръжка за по-стари конзолни игри на по-новите конзоли, като например в семейството на конзолите Xbox,^[4] така и разпространението на емулирани игри като виртуалната конзола за Нинтендо Wii или използването на услуги за облачни игри за по-старите игри, например PlayStation Now.

Устройство

Една типична игрална конзола включва следните компоненти:

Основен модул – представлява корпус и поместените в него дънна платка, оперативна памет, процесор, някакъв копроцесор (мултимедиен, GPU или друг) и външно запаметяващо устройство. Има интерфейси за игрални контролери, дисплей и др.
Захранващ блок – трансформира променливия ток в прав ток за нуждите на основния модул.
Контролери – позволяват на потребителя да взаимодейства с изобразяваните на екрана обекти.
Дисплей – монитор или телевизор; технически той не е част от конзолата (с изключение на преносимите такива), но е необходим за функционирането ѝ.
Информационни носители – също не са част от самата конзола; върху тях се записва програмния код на видеоигрите. Съществуват разнообразни видове носители: ROM касетки, оптични дискове (CD, DVD, BluRay дискове), флашкарти и пр.

Преносимите конзоли включват всички изброени компоненти (с изключение на външните носители) в тялото на основния си модул.

Бележки

↑ "The Big Fight". Next Generation. No. 24. Imagine Media. December 1996. pp. 38–41.
↑ Fenlon, Wes. The ethics of emulation: how creators, the community, and the law view console emulators // PC Gamer. March 28, 2017. Посетен на July 31, 2020.
↑ Conley, James и др. Use of a Game Over: Emulation and the Video Game Industry, A White Paper // Northwestern Journal of Technology and Intellectual Property 2 (2). Spring 2004.
↑ Orland, Kyle. Xbox Series X won't support Kinect hardware, games // July 16, 2020. Посетен на July 17, 2020.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Video game console в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] "The Big Fight". Next Generation. No. 24. Imagine Media. December 1996. pp. 38–41.

[2] Fenlon, Wes. The ethics of emulation: how creators, the community, and the law view console emulators // PC Gamer. March 28, 2017. Посетен на July 31, 2020.

[game_over_white_paper-3] Conley, James и др. Use of a Game Over: Emulation and the Video Game Industry, A White Paper // Northwestern Journal of Technology and Intellectual Property 2 (2). Spring 2004.

[4] Orland, Kyle. Xbox Series X won't support Kinect hardware, games // July 16, 2020. Посетен на July 17, 2020.

[1]

[2]

[3]

[4]