Зографска българска история
| „Зографска българска история“ | |
| „История вкратце о Болгарословенском народе“ | |
| Автор | неизвестен монах от Зографския манастир |
|---|---|
| Първо издание | около 1760 г. |
„История вкратце о Болгарословенском народе“, известна като „Зографска българска история“ или „Анонимна Зографска история“, е едно от първите исторически съчинения в новобългарската литература.[1]
Съставена е от неизвестен автор в Зографския манастир вероятно в началото на 60-те години на XVIII век, но е запазена единствено в препис от 1785 г. на монаха Яков. Историята съдържа кратки сведения за деянията на българските владетели от основаването на българската държава до завоюването ѝ от турците. Източниците на труда са главно второто издание на „Разговор угодни народа словинскога“ на Андрия Миошич Качич от 1759 година и „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний. Историята е създадена почти едновременно с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, но за разлика от нея тонът на произведението не е патетичен. Трудът е използван от йеросхимонах Спиридон Габровски в „История во кратце о болгарском народе словенском“. Възможно е да е бил познат и на Паисий.[1]
Част от ръкописа е отпечатан от Георги Раковски в книжка 1 на „Българска старина“ в 1865 година.[1] Пълният текст е публикуван за пръв път от Стоян Аргиров в 1908 година.[1][2][3][4]
Други
[редактиране | редактиране на кода]На Зографската история е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 73.
- ↑ Аргиров, Стоян. Из находките ми в светогорските манастири Хилендар и Зограф. – Периодическо списание, 1908, книга 68.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония. Второ допълнено издание, 1931, с. 628 – 642
- ↑ Трифонов, Ю. Зографска българска история. – Списание на БАН, 1940, книга 60.
