Направо към съдържанието

Златовръшки юнак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Златовръх (дружество))
Вижте пояснителната страница за други значения на Златовръх.

Българско гимнастическо дружество „Златовръшки юнак“
Информация
Типспортна организация
Основана1909 г.
Положениенесъществуваща
СедалищеПрилеп
Езицибългарски
Българско гимнастическо дружество „Златовръшки юнак“ в Общомедия

Българското отоманско гимнастическо дружество „Златовръшки юнак“ е юнашко дружество, съществувало в Прилеп, тогава в Османската империя. Основано е в 1909 година след реформите на Младотурската революция от 1908 година.[1]

Инициатор е Ил. Атанасов, който организира прилепската младеж в спортно дружество. Той става главатар на дружеството с помощник учител Тинев. Дружеството приема свой устав, има знаме и формено облекло за юнаците, с шапки от бяла кожа и червено-бели ленти през рамо.[1]

Юнашкото дружество се сдобива и с музика, 12 – 13 инструмента на стойност 80 лири. При сливането с оркестъра се получава комплект от 40 музикални инструмента и много голям ефект. Прилепчани се гордеят много с юнаците и музиката и не жалят сили и средства за успеха на начинанието.[1]

През 1910 година по време на обезоръжителната акция дружеството е забранено, както и музиката.[1]

Писмо от ръководството на прилепското българско гимнастическо дружество „Златовръшки юнак“ до Българското гимнастическо дружество в Солун, 1 март 1912
Писмо от ръководството на прилепското българско гимнастическо дружество „Златовръшки юнак“ до Българското гимнастическо дружество в Солун, 21 май 1912

Към 1912 година председател е Илия Атанасов, а секретар - А. Константинов.[2]

Музиката се възстановява през Балканската война. При посрещането на сръбския престолонаследник (бъдещ крал) в града прилепчани изпращат музиката да свири в негова чест при квартирата му. Тъй като не знаят сръбския марш, музикантите изсвирват българския национален химн „Шуми Марица“. Престолонаследникът веднага разпорежда да спрат и да си заминат. По-късно са конфискувани музикалните инструменти, за да не се чува повече българска музика.[1]

  1. а б в г д Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 156.
  2. ДАА-БИА, ф. 367К, оп. 1, а.е. 2, л. 6