Направо към съдържанието

Херметически орден на Златната зора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Златната Зора)
Тази статия е за английския тайнствен орден. За гръцката националистическа партия вижте Златна зора.

Херметическият орден на Златната зора (Hermetic/Esoteric Order of the Golden Dawn) е окултна организация на тайно общество от края на XIX век, създадена в Англия, действала главно в Обединеното кралство (1887 – 1903 г.).

Роза и Кръст Ламен на Златната зора – оригинална рисунка с астрологична и кабалистична символика

Орденът е предлагал система от 10 степени на посвещение, свързана с кабалистичното Дърво на живота. Посветен е на изучаването и практикуването на окултните, метафизичните и паранормалните дейности. Известен е като магически орден и фокусира своите практики върху теургията и духовното развитие. Много съвременни концепции за ритуал и магия, които са в центъра на съвременните традиции, като Уика [1][2] и Телема, са вдъхновени от Златната зора, която се превръща в едно от най-големите единични влияния върху западния окултизъм на ХХ век. Ръководителите на ордена обединяват знанията на масонството, розенкройцерите, както и знанията на средновековните и ренесансови окултисти. [3][4]

Орденът се разпада около 16 години след създаването си, но ученията, преподавани в него, оцеляват и днес представляват основна част от западната окултна традиция.

Членове на ордена

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алджърнън Блекууд (1869 – 1951), английски писател и радиоразпространител на свръхестествени истории [5]
  • Алистър Кроули (1875 – 1947), окултист, писател и алпинист, основател на собственото си магическо общество
  • Анна де Бремон, родена в Америка певица и писателка [6]
  • Ани Хорниман (1860 – 1937), британска театрална продуцентка; член на богатото семейство на търговци на чай Хорниман [5]
  • Арнолд Бенет (1867 – 1931), британски писател
  • Артър Едуард Уейт (1857 – 1942), мистик
  • Сър Артър Конан Дойл (1859 – 1930), автор на „Шерлок Холмс“, лекар, учен и спиритуалист [7]
  • Артър Мейчен (1863 – 1947), водещ лондонски писател от 1890-те, автор на аплодирани произведения с въображение и окултна фантастика, като „Великият бог Пан“, „Белите хора“ и „Хълмът на мечтите“. Уелсец по рождение и възпитание.
  • Брам Стокър (1847 – 1912), ирландски писател, най-известен днес със своя роман на ужасите „Дракула“ от 1897 г. [8]
  • Вайълет Туидейл (1862 – 1936), автор.
  • Густав Майринк (1868 – 1932), австрийски писател, разказвач, драматург, преводач, банкер и будист
  • Дарио Карпанеда (1856 – 1916), италиански професор по окултист и езотерика в университета в Лозана
  • Джон Тодхънтър (1839 – 1916), Актис Хелиу, ирландски поет и драматург, написал седем тома с поезия и няколко пиеси
  • Евелин Ъндърхил (1875 – 1941), британска християнска мистичка, автор на „Мистицизъм: Изследване на природата и развитието на духовното съзнание“
  • Едит Несбит (1858 – 1924), истинско име Едит Бланд, английска писателка и политическа активистка
Самюел Лидел МакГрегър Матерс в египетско облекло
  • Едуард У. Беридж (около 1843 – 1923), британски лекар хомеопат [1]
  • Израел Ригарди
  • Мод Гон (1866 – 1953), ирландска революционерка, актриса.
  • Памела Колман Смит (1878 – 1951), британско-американска художничка и създател на колодата Таро Райдър-Уейт
  • Робърт Фелкин (1853 – 1925), медицински мисионер, изследовател и антрополог в Централна Африка, автор
  • Сакс Ромер, романист, създател на героя на Фу Манчу
  • Сара Олгуд (1879 – 1950), ирландска театрална актриса и по-късно филмова актриса в Америка
  • Самюел Лидел МакГрегър Матерс
  • Уилям Бътлър Йейтс (1865 – 1939), ирландски поет, драматург и писател.
  • Уилям Уин Уесткот
  • Уилям Шарп (1855 – 1905), поет и писател; псевдоним Фиона Маклауд
  • Флорънс Фар (1860 – 1917), лондонска сценична актриса и музикант [5]
  • Фредерик Лий Гарднър (1857 – 1930), британски борсов брокер и окултист; публикува тритомна библиография Catalog Raisonné of Works on the Occult Sciences (1912) [9]
  • Чарлз Рошър (1885 – 1974), британски кинематограф
  • Чарлз Хенри Алън Бенет (1872 – 1923), най-известен с представянето на будизма на Запада
  • Чарлз Уилямс (1886 – 1945), британски поет, романист, теолог и литературен критик
  • Дион Форчън (1890 – 1946) не е оригинален член на Златната зора, а по-скоро член на разклонения орден Златна зора Стела Матутина. Дион Форчън основава Обществото на вътрешната светлина.
  • Израел Регарди не е бил член на оригиналната Златна зора, а по-скоро на Стела Матутина, за която той твърди, че е толкова близка до оригиналния ред, колкото може да се намери в началото на 30-те години (когато е посветен). Регарди написва много уважавани и признати книги за магията и Ордена на Златната зора, включително „Златната зора“, „Дървото на живота“, „Среден стълб“ и „Градина от нарове“.
  • Пол Фостър Кейс не е бил първоначален член на Златната зора, но е членувал в организацията-приемник „Алфа и Омега“. Той е бил американски окултист.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Colquhoun, Ithell (1975) The Sword of Wisdom: MacGregor Mathers & the Golden Dawn. New York: G.P. Putnam's Sons.
  2. ↑ Phillips, Julia (1991) History of Wicca in England: 1939 – present day. Lecture at the Wiccan Conference in Canberra, 1991.
  3. ↑ Jenkins, Phillip (2000) Mystics and Messiahs: Cults and New Religions in American History, p. 74. „Also in the 1880s, the tradition of ritual magic was revived in London by a group of Masonic adepts, who formed the Order of the Golden Dawn, which would prove an incalculable influence on the whole subsequent history of occultism.“ US: Oxford University Press.
  4. ↑ Smoley, Richard (1999) Hidden Wisdom: A Guide to the Western Inner Traditions, pp. 102 – 103. „Founded in 1888, the Golden Dawn lasted a mere twelve years before it was shattered by personal conflicts. At its height, it probably had no more than a hundred members. Yet its influence on magic and esoteric thought in the English-speaking world would be hard to overestimate.“ US: Quest Books.
  5. ↑ а б в Regardie, Israel, et al., eds. (1982). The Golden Dawn. Llewellyn Publications. ISBN 0-87542-664-6
  6. ↑ Moyle, Franny. Constance: The Tragic and Scandalous Life of Mrs Oscar Wilde. Hachette UK, 2011. ISBN 9781848544611. с. 118.
  7. ↑ Archived copy // Архивиран от оригинала на 2014-12-08. Посетен на 2014-12-17.
  8. ↑ Ravenscroft, Trevor. The occult power behind the spear which pierced the side of Christ. Red Wheel, 1982. ISBN 0-87728-547-0. с. 165.
  9. ↑ "Frederick Leigh Gardner", Biographies: Fringe freemasons, Grand Lodge of British Columbia and Yukon (Freemasons) web site. Retrieved November 2008.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Херметически_орден_на_Златната_зора&oldid=11726641“.