Зимна припънка

Зимна припънка

Зимни припънки от района на германския град Обершлайфсхайм

Природозащитен статут

Незастрашен

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Пластинчати гъби (Agaricales) семейство: Physalacriaceae род: Flammulina вид: Зимна припънка (F. velutipes)

Научно наименование

Flammulina velutipes Singer, 1951

Синоними

Agaricus velutipes Curtis, 1782 Collybia velutipes P.Kumm., 1871 Agaricus atropes Schumach., 1803 Agaricus sphinx Batsch, 1786 Agaricus velutipes var. atropes Fr., 1821 Agaricus velutipes var. fuscipes Fr., 1821 Agaricus velutipes var. rubescens Cooke, 1885 Agaricus velutipes var. rufipes J.Kickx f., 1867 Agaricus velutipes var. sphinx Pers., 1801 Collybia eriocephala Rea, 1908 Collybia velutipes var. alba Cool, 1922 Collybia velutipes var. lactea Rea, 1922 Collybia velutipes var. nana Brunaud, 1891 Collybia velutipes var. praecox F.H.Møller, 1952 Collybia velutipes var. pusilla Trog, 1857 Collybia velutipes var. rubescens Cooke, 1891 Collybia velutipes var. solida Jacobasch, 1882 Collybia velutipes var. spongiosa Peck, 1904 Pleurotus velutipes Quél., 1888 Pleurotus velutipes var. lacteus Quél., 1881 Flammulina velutipes var. lactea Bas, 1983 Agaricus velutipes Curtis, 1782

Зимна припънка в Общомедия

[ редактиране ]

Зимната припънка (Flammulina velutipes, наричана също Зимненка) е ядлива гъба от род Flammulina K A R S T.

Характерни белези

• Гугла:

Диаметърът на гуглата е от 3 до 6 см. Първоначално е полусферична, по-късно разперена до почти плоска. Понякога със слабо изпъкнало връхче в центъра. Сламеножълта, медножълта до жълтокафеникава на цвят. В средата е по-тъмна. Повърхността е гладка, гола, слизеста и лъскава. Ръбът в млада възраст е подвит навътре, по-късно изправен, равен или слабо вълновиден с ясно изразени радиални ребра.

• Месо:

Месото е тънко, меко, крехко, по-късно жилаво. Белезникаво до бледорозово.

• Ламели:

Ламелите са разположени нарядко. Широки от 2 до 8 мм. Слабо са сраснали с пънчето. Първоначално са кремавобели, по-късно жълтеникави.

• Споров прашец:

Споровият прашец е кремавобял.

• Пънче:

Пънчето е високо от 4 до 8 см. Диаметър от 0,5 до 1 см. Първоначално е плътно. По-късно става кухо. Има цилиндрична форма. Към основата е слабо стеснено. Жилаво е. В най-горната си част под шапката охреножълто. Към основата става тъмнокафяво с кадифено влакнеста повърхност.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

Расте върху жива или гниеща дървесина на широколистни дървета (много рядко върху иглолистна) през есента и цялата зима до към март най-често на големи туфи. Има приятен гъбен аромат и много добър вкус. Подходяща е за консумация в свежо състояние за всякакви ястия, супи и пържена. Подходяща е за сушене и стерилизация в буркани след бланширане.

Двойници

Отровният двойник на Зимната припънка е Отровната пънчушка (Naematoloma fasciculare)

Отличителни белези

1. Шапката е бледожълта до лимоненожълта. В средата оранжева до ръждивокафява
2. Ръбът е гладък
3. Месото е тънко, жълто и силно горчиво
4. Пънчето е кухо, бледожълто, към основата жълтокафяво

Японската гъба Енокитаке

Любопитни факти

В Япония се отглежда в парници култивираният вариант на гъбата наречен Енокитаке, който по външен вид е доста по-различен от горската гъба. Поради липса на светлина при отглеждането тя е оцветена изцяло в бяло, а поради отглеждането ѝ в буркани туфата има цилиндрична форма.