Сигиберт III
| Зигиберт III Sigibertus | |
| крал на Австразия | |
 Солид на Сигиберт III | |
| Роден |
630 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 февруари 656 г.
|
| Семейство | |
| Род | Меровинги |
| Баща | Дагоберт I |
| Братя/сестри | Хлодвиг II |
| Съпруга | Химнехилда |
| Деца | Билхилда Дагоберт II |
| Други роднини | Хилдеберт Осиновения |
| Зигиберт III в Общомедия | |
Сигиберт III (на латински: Sigibert III, Sigebert III; * 630; † 1 февруари 656) е франкски крал на частичното кралство Австразия през 633 – 656 г.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е извънбрачен син на Дагоберт I от династията Меровинги и Рагнетрудис. Полубрат е на легитимния и по-малък Хлодвиг II.
През 633 г. баща му го издига, когато е на три години, за под-крал на Австразия под опекунството на Пипин Ланденски. След смъртта на крал Дагоберт I (638 или 639 г.) майордом на Австразия е Ото, възпитателят на Сигиберт III. Това води до въстание на Радулф, херцога на Тюрингия.
През 640 и 641 г. Сигиберт III провежда поход против тюрингите, при който кралските войски претърпяват поражение. По време на битката Гримоалд успява лично да спаси живота на младия крал Сигиберт III и така печели приятелството му. Гримоалд убива майордом Ото чрез алеманския херцог Леутар и през 643 г. става майордом. През следващите години Гримоалд ръководи практически напълно самостоятелно управлението на Австразия от името на краля.
Сигиберт III, понеже няма деца дълги години, осиновява Хилдеберт Осиновения (Childebertus adoptivus, Хилдеберт III Приемни), син на майордом Гримоалд.
Сигиберт III се жени след 646 г. за Химнехилда, с която има син и дъщеря. Сина му Дагоберт II определен за наследник на трона.
Сигиберт подарява два манастира в Малмеди и Ставело. Умира през 656 г. Неговият гроб в „Св. Мартин“ в Мец е от 11 век място за поклонение. От 13 век се покланят към него и в манастирите Ставело и Малмеди.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]- Дагоберт II (* 652; † 679)
- Билхилда († 675), 662 г. се омъжва за братовчед си Хилдерих II.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Eugen Ewig, Die Merowinger und das Frankenreich. 2. überarbeitete und erweiterte Auflage. Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 1993, ISBN 3-17-012557-5 (Urban-Taschenbücher 392).
- Pierre Riché, Die Karolinger. Eine Familie formt Europa. 3. Auflage. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1995, ISBN 3-423-04559-0.
- Reinhard Schneider, Königswahl und Königserhebung im Frühmittelalter. Untersuchungen zur Herrschaftsnachfolge bei den Langobarden und Merowingern. Anton Hirsemann, Stuttgart 1972, ISBN 3-7772-7203-5 (Monographien zur Geschichte des Mittelalters 3), (Zugleich: Berlin, Freie Univ., Habil.-Schr., 1970/71).
- Karl Ferdinand Werner. Die Ursprünge Frankreichs bis zum Jahr 1000. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1995, ISBN 3-423-04653-8, (dtv 4653 dtv-Wissenschaft).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||
|
