Национален музей „Земята и хората“

Национален музей
„Земята и хората“
	Национален музей ; „Земята и хората“
Музеи в България
	Централният подход към музея
Местоположение	София, България
Тематика	минералогия
Основан	1986
Обект на БТС	61
Печат	има
Работно време
Лятно работно време	10:00 – 18:00; (почивни дни: не)
Зимно работно време	10:00 – 18:00; (почивни дни: не)
Допълнителна информация
Директор	Светлана Енчева
Адрес	бул. „Черни връх“ № 4
Телефон	02/865 6639
Сайт	earthandman.org
	Местоположение в Столична община
	Национален музей ; „Земята и хората“ в Общомедия

Музеят „Земята и хората“ е национален музей по минералогия, намиращ се в София, България.

История

Основан е през 1986 г., а е открит за посетители на 19 юни 1987 г.

Националният музей „Земята и хората“ – София е държавен културен институт с национално значение. Извършва общонационални функции по издирване, придобиване, изучаване, опазване и представяне на минералите и минералните ресурси, като важна част от националното природно наследство. Участва в провеждането на държавната политика по изучаване и опазване на културното наследство, съвместно с компетентните държавни и общински органи. Осъществява методическа и друга помощ на музеите от националната музейна мрежа.

Сградата на Националния музей „Земята и хората“ е построена в края на ХІХ век, като най-голямата постройка от тогавашната военна работилница (Софийски артилерийски арсенал). През Втората световна война в сградата е настанена Държавната печатница, чиято предишна сграда е разрушена от бомбардировки, като тя остава там до 1975 година. Обявена е за недвижима културна ценност. През 1986 г. е предоставена безвъзмездно за изграждане на музей „Земята и хората“. Сградата е реставрирана и адаптирана по проект на арх. Христо Ганчев. Интериорът, музейният реквизит и начинът на експониране са разработени от проф. Иван Радев, а монументалната живопис е дело на проф. Теофан Сокеров.

В административно и методическо отношение ръководството на музея се осъществява от Министерство на културата на Република България.

Музеят е храм на дарителството, сътворение на щедростта и родолюбието. Създаден е изцяло с дарения на български и чуждестранни физически и юридически лица. Цялостната реализация на музея, включително реставрацията и адаптацията на сградата, е осъществена с парични средства на Националния дарителски фонд „13 века България“. Към декември 2016 г. общо 77 % от образците в основния фонд на музея са били придобити чрез дарения от над 930 български и чуждестранни дарители.

С най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 г. колекция „Гигантски кристали от Бразилия“.

Музеят притежава богати и отлично комплектовани фондове. Към януари 2016 г. има над 37 000 музейни единици, разпределени в седем раздела:

„Гигантски кристали“ – една от двете големи колекции в света;

• „Минерали на Земята“ – най-богатата систематична колекция на Балканите, включваща над 7600 образеца с 1591 минерални вида от 111 държави;

• „Минерални ресурси на Земята“ – образци от различни генетични и промишлени типове минерални суровини от над 106 страни;

• „Минерали на България“ – най-пълната колекция от български минерали (302 минерални вида), представени в 4191 минерални образеца от около 965 български находища и рудопроявления.

• „Минерални ресурси на България“ – съхраняваща над 3260 образеца от 450 минерални находища и проявления;

• „Нови материали“ – колекция без световен аналог в музейната практика с 2597 образеца;

Музеят провежда широка учебно-образователна дейност, използвайки разнообразни форми като: „Детски кът“; „Интерактивен кът“; „Кабинет по геология“; „Школа по геология“; „Ваканционни игри“ „Лятна школа по минералогия и геология“. През музея преминават годишно над 16 000 деца.

Екипът на НМ „Земята и хората“ организира 8 международни симпозиума на тема „Минерално разнообразие – изследване и съхранение“ Бяха разработени редица теоретически и практически въпроси на опазването на тази част от световното природно наследство.

Националният музей „Земята и хората“ ежегодно организира няколко големи национални чествания, като 22 април – Международния ден на „Майката Земя“ с основна проява конкурсът „Музиката и Земята“. На 22 март отбелязва – Световния ден на водата, на 6-август – Денят на милосърдието, на 5 декември – Световния ден на почвите. Конкурсът „Музиката и Земята“, който привлича, всяка година млади инструменталисти и композитори от цял свят, тази година имаше своето 24 издание. Конкурсът беше високо оценен от ЮНЕСКО в лицето на неговия генерален секретар г-жа Ирина Бокова.

За да бъдат показани повече от минералните богатства, съхранявани във фондовете на музея и да станат достъпни за публиката, през 1989 година са сформирани пътуващи изложби, които гостуват в различни градове на България и чужбина. Музеят е осъществил 45 изложби в 37 града в България и два в чужбина: в Природонаучен музей, гр. Скопие, Република Македония и в Природонаучен музей „Херман Ото“, гр. Мишколц, Унгария.

Музеят е домакин на множество различни художествени изложби и вечери на класическата музика. Утвърдени събития в годишната му програма са и киноложките и фелиноложки изложби, фотоконкурси, спелеоложки сбирки. Само броят на организираните концерти за периода от неговото основаване надвишава 1000.

Музеят разполага с библиотека, научни лаборатории, експозиционна, заседателна и видео зали.

Колекция

Експозиция Гигантски кристали

Националният музей „Земята и хората“ притежава богати и отлично комплектовани колекции. С най-голяма научна и културна стойност е дарената от Илия Делев през 1985 г. колекция „Гигантски кристали от Бразилия“.

Към януари 2016 г. музеят има над 37 000 музейни единици, разпределени в седем раздела:

"Гигантски кристали“ – една от двете големи колекции в света;
„Минерали на Земята“ – най-богатата систематична колекция на Балканите, включваща 7670 образеца с 1591 минерални вида от 111 държави;
„Минерални ресурси на Земята“ – образци от различни генетични и промишлени типове минерални суровини от над 106 страни;

„Минерали на България“ – най-пълната колекция от български минерали (302 минерални вида), представени в 4191 минерални образеца от около 965 български находища и рудопроявления;
„Минерални ресурси на България“ – съхраняваща над 3260 образеца от 450 минерални находища и проявления;
„Нови материали“ – колекция без световен аналог в музейната практика с 2597 образеца от първите оръдия на труда до материали, получени по най-новите технологични разработки и нанотехнологии;
Колекция Скъпоценни камъни – най-богатата колекция от този вид в региона, състояща се от над 3000 образеца.

Дарители

На 19 юни 1987 г. музеят отваря врати за първите си посетители и ежегодно на тази дата чества Ден на дарителя на Националния музей „Земята и хората“.

Дарителството в България има далечни традиции, чиито корени трябва да се дирят още в годините на утвърждаването на българската държава. Като обществено явление то е уникално с универсални черти и същност, и се обуславя от историческите обстоятелства на своето време. Националният музей „Земята и хора“ е създаден през 1986 година благодарение на щедрите дарения на 90 български и чуждестранни учени, интелектуалци, колекционери и 65 институции и фирми чрез Националния дарителски фонд „13 Века България“. Броят на дарителите на музея към 2015 година нараства на 688 частни лица и над 233 институции и фирми.

През 1985 г. Илия Делев, единственият търсач и колекционер на гигантски кристали в света подарява 53 гигантски кварцови кристали на ДОО „Фонд 13 века България“ с условието: „тази уникална колекция да бъде завинаги неделима и експонирана в моята родина на подходящо място, отговарящо на нейната научна и културна стойност.“

Комитетът за култура (Министерство на културата) начело с Георги Йорданов полага усилия за спасяването на предвидените за разрушение сгради на военния Арсенал в София и превръщането им в музей, който да приюти дарението на Илия Делев.

Към гигантските кристали на Илия Делев се добавят бързо даренията на десетки български учени, колекционери, интелектуалци, минно-добивни предприятия и организации. В музея „Земята и хората“ постъпват колекцията от редки минерали на доц. Михаил Малеев; научните колекции на проф. Богдан Богданов, Леонид Ратиев, проф. Ангел Кунов, проф. Иван Начев и други; Колекцията от хромитови руди от наши и чужди находища на проф. Мария Желязкова; Колекциите от български и чужди минерали на Александър Диков, Никола Зидаров, Димитър Ноков, Антон Иванов, Димитър Сокеров; Сбирката от монокристали от Институт по минералогия и кристалография – БАН; Дарения от бившите ДФ „Горубсо“, ДФ „Кремиковци“ и престижните фирми Premier Diamond Со. Belgium, English China Clay, Boliden, Sweden и много други. Илия Делев прави още две дарения, включващи гигантски кварцови кристали, аметистови геоди, скъпоценни камъни (изумруд, топаз, турмалин, ахати).

Списък с първоначалните дарители, спомогнали основаването на музея, е отпечатан на медни плочи при входа, но актуалният списък е значително по-дълъг и продължава да расте.

Сред основополагащите дарители са:

Илия Иванов Делев
Михаил Найденов Малеев
Министерство на енергийно-суровинните ресурси
Министерство на химическата промишленост
Институт по приложна минералогия БАН
Стопански търговско промишлен комбинат минералсувенир
Министерство на външните работи
Комитет по геология
Димитър Коприянов Сокеров
Тодор Филипов Баев
Мария Панайотова Желязкова

— – —

Веселин Петров Дългъчев
Добри Кръстев Добрев
Петко Добрев Мандев
Иван Кирилов Начев
Никола Димитров Ноков
Райна Николова Богданова
Богдан Димитров Богданов
Министерство на народната просвета
Българска академия на науките
Цветан Георгиев Момеков
Стопанско обединение Булгаргеомин
Фирма индъстриал даймънд
Къмпани Великобритания
Фирма примиър даймънд
Корпорейшън Белгия

Литература

Ганчев Хр. „Адаптация на голямата работилница от комплекса на бившия Софийски военен арсенал за нуждите на Националния музей „Земята и хората“, Обзорна информация на НИПК, стр. 41 – 44, ЦПИП-КК, София 1988.
Ганчев Хр. Националният музей „Земята и хората“ в София и подходът към традиционните сгради от началото на 20 век, Сп. „Нюзлетър“, № 3,90, стр. 49 – 52, НК за ЮНЕСКО във ФРГ, Бон 1990. Gantchev Ch. The Sofia National Museum 'Man and Earth' and the Approach to Earli 20th Century Traditional Buildings/, Newsletter, N 3’90, Deutsche UNESCO Kommission, p.49 – 52.
Начев, Ч. Из приветствие към участниците в научна конференция, организирана по повод 30 годни от създаване на НМ „Земята и хората“. Сборник доклади „Социалните функции на музея през ХХІ век“ 216 стр. стр.5 – 7, И-во НМ „Земята и хората“, 2016