Направо към съдържанието

Петко Здравков Здравелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Здравелин Петко)
Петко Здравков
български писател и сценарист
Роден
Починал
1983 г. (74 г.)

Учил вСофийски университет
Право
Работил вГлавна прокуратура на НРБ
Литература
Жанровероман, повест, драма
Известни творби„Един прокурор разказва“ (1969)

Петко Здравелин (псевдоним на Петко Михайлов Здравков) е български юрист,[1] писател и сценарист.[2]

Петко Здравков е роден на 24 май 1908 г. във Видин. През 1932 година завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1930 г. е член на легалната РП и на БОННС. Като съдебен изпълнител защитава безплатно комунистическите политически затворници. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. заема отговорни обществени постове, сред които отначало отговорен секретар на Околийския комитет на ОФ и член на Пленума на Градския комитет на БКП. Директор при Българска кинематография (1947-1950), прокурор в Главна прокуратура на НРБ (1951-1962), сътрудник в Националния съвет на ОФ (до 1965). От 1966 г. до 1977 г. е на отговорна работа в Министерството на правосъдието. Член на БКП.[2]

Умира през 1983 г.[2]

Автор е на стихове, разкази, драми, работи в областта на документалистиката и публицистиката. Книгата му „Един прокурор разказва“ (1969 г.) е основа на игралния филм „Авантаж“ (сценарий Руси Чанев и Георги Дюлгеров). Пише и произведения за деца.[2]

  • „Вихри“ (стихове, 1932),
  • „Моите приятели“ (разкази, 1938),
  • „Това стана на улицата“ (драма в 4 действия, 1940),
  • „Клепалото бие“ (битова драма в 3 д., 1941),
  • „Из епохата на Априлското въстание“ (1941),
  • „Детската престъпност и борбата с нея“ (1958),
  • „Незабравимо детство“ (роман, 1959),
  • „Възпитанието – основно средство за борбата с противообществените прояви на маловръстните“ (1961),
  • „Безнадзорните“ (1963),
  • „Киното и възпитанието“ (1963),
  • „Радостта в семейството“ (1964),
  • „Осиротели деца“ (1965),
  • „В крак с живота“ (очерци, 1966),
  • „За детската съдба“ (1967),
  • „Противообществени прояви на маловръстните“ (1967),
  • „Страници от едно наказателно дело“ (1968),
  • „Един прокурор разказва“ (1969),
  • „Маловръстните от улицата“ (1977),
  • „Правното възпитание и борбата с пиянството“ (1978),
  • „Гражданинът, обществото и законът“ (1979),
  • „Изповеди на стария прокурор“ (1980),
  • „Необикновената повест на един съдия“ (документална повест, 1982),
  • „Писма от запустялата къща“ (1983),
  • „Студентски хроники“ (документална повест, 1986)