Направо към съдържанието

Запорожки казаци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Запорожци)
Запорожките казаци пишат писмо на турския султан, картина от Иля Репин (Руски музей, Санкт Петербург)

Запорожки казаци (на украински: Запорозькі козаки) са формирано общество в равнините край Днепър, което живее в областта Запорожие, днес Централна Украйна. Сформират се през XV век от избягали крепостни селяни, занаятчии, свещеници, лишени от сан, а също и авантюристи от обеднялата аристокрация в Жечпосполита.

Тяхната квазидържава се нарича Запорожка Сеч.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на името им, както и това на областта Запорожие, идва от местността, в която се намират укрепленията на казаците. Транскрибирано от украински на български за („зад“) и порожие (от порог – „праг“), т.е. „земя зад, отвъд праговете“, имайки предвид речните прагове на Днестър, Западен с Южен Буг и Днепър.

През 1553 – 1554 г. украинският магнат Дмитро Вишневецки, или още познат като Байда, събира разпръснатите казашки отряди и основава Запорожката сеч на остров Мала Хортиця, където построява и крепост, служеща за защита от татарите. Вишневецки прави няколко похода със своите казаци, като напада турците и кримските татари, но накрая, връщайки се в Украйна се забърква в молдовски проблеми и молдованите коварно го предават в ръцете на турците. И въпреки че Байда бива убит в Константинопол през 1563 г., делото на сфомираното общество продължава да процъфтява.

Жени и деца не биват допускани, защото се смятат за излишни. При мъжете пък стига единственото условие да бъдеш християнин. Те имат и свободното право да се присъединят или напуснат своето общество по всяко време.

Запорожката сеч действа като суверенна държава, която влиза във войни и поддържа свои външни отношения. Казаците не могат да бъдат управлявани. Те живеят по своите традиции и обичаи, формирали се през поколенията. Равноправни са, но в съвещанията им често побеждава страната, която крещи най-много. Техните водачи (хетман или атаман, есаули, писар, обозни и съдия) много лесно се избират и също толкова лесно се свалят от дадената им позиция.

По време на походите им старшинският състав се ползва с абсолютна власт и дори е свободен да прилага смъртно наказание, но в мирно време властта му е ограничена.

Запорожците наброяват 5000 – 6000 души, от които 10% се редуват на позицията при заслона, докато другите са на поход или се занимават с мирен труд.

Стопанството им разчита на лов, на риболов, на пчеларство, на добиване на сол в устието на Днепър, а също и на търговия.

През XVI, XVII и началото на XVIII век запорожките казаци са силна политическа и военна сила, която оспорва властта на Полша и ЛитваЖечпосполита), Османската империя и нейното васално Кримско ханство, противопоставяйки се дори на руския цар.

Запорожките казаци първоначално образуват Запорожка сеч, прераснала след въстанието на Богдан Хмелницки в хетманата Вийско Запорожке. След серия конфликти и политически съюзи със съседите си, запорожките казаци са интегрирани в края на XVIII век в състава на Руската империя. Благодарение на многобройните им победи, те поддържат увереността си в своите сили и дори турският историк от XVII в. Найма казва „Със сигурност можем да твърдим, че на света няма хора, които по-малко да се безпокоят за живота си и по-малко да се страхуват от смъртта от тези... Познавачите на военното дело твърдят, че тези клетници поради своята храброст и умение нямат равни на целия свят в морските битки“[1].

През 1620 г. цялото Запорожко казачество, предвождано от Петро Сагайдачни, влиза в Киевското братство и по този начин се обединяват военната сила и политическите тесни черковни и културни кръгове. Така Запорожката сеч заявява своята подкрепа към религиозните и културни нужди на Украйна.

През 1625 г. след недоволство, изказано от поляците, поради факта, че казашкото общество се смята за държава в държавата и създава вътрешни размирици, кралят изпраща срещу Запорожка сеч осемхилядна войска, водена от Станислав Конецполски. Запорожците го посрещат с шестхилядна армия начело с Марко Жмайло. Жмайло не се задържа много на хетманския пост и след няколко неуспешни битки бива сменен от Михайло Дорошенко.

Битките на запорожките казаци[редактиране | редактиране на кода]

Походите на казаците често са с практически цели като например да увеличат печалбите си, грабейки от турските градове и да изтласкат татарите колкото се може по-далеч от запорожките селища.

Видни казашки хетмани са Петро Сагайдачни, Богдан Хмелницки и Михайло Дорошенко.

Повечето им нападения срещу татарите се осъществяват по море като казаците построяват флотилия от 40 до 80 дълги тесни лодки, наречени чайки, в които има място за около 60 души. Промъкват се незабелязано покрай отоманските крепости по устието на Днепър и атакуват турските укрепления по Черноморието.

През 1538 г. е първото им известно нападение, когато казашката флотилия частично разрушава турската крепост Очаков.

Следващите години походите им зачестяват и Запорожката сеч си спечелват гръмка слава.

Между 1600 г. и 1620 г. може да се каже, че е доста успешен период за тях:

  • 1600 г. – опустошават Варна, където се намира най-силната турска крепост по Черноморието;
  • 1601 г. – близо двехиляден украинския отряд взема участие в Ливонската кампания;
  • 1605 г. и 1609 г. – запорожците вземат участие в полската интервенцията срещу Москва;
  • 1608 г. – в ръцете им пада Перекоп;
  • 1609 г. – ограбват Килия, Измаил и Акерман;
  • 1614 г. – атакуват Трапезунд;
  • 1615 г. – 80 чайки пред очите на султана и 30 000-на войска проникват през Константинополското пристанище, успяват да го изгорят и да избягат. През 1620 г. повтарят нападението.
  • 1616 г. – завземат Кафа и освобождават хиляди пленници.

През 1621 г. казаците се включват във войната между Полша и султан Осман II край Хотин, подкрепяйки полските войски с 40 000 запорожци, предвождани от хетман Сагайдачни. Когато се връщат в Украйна, обаче, се появяват разногласия, защото казаците нямат никакви намерения да се превърнат обратно в крепостни селяни, а полската шляхта не желае да ги регистрира и да ги превърне в платена армия. Повечето от казашката войска се връща по градовете и селата, но има и част, която си остава в Запорожка сеч.

Използвани източници:[редактиране | редактиране на кода]

  1. Субтелни, Орест. Украйна: история. София, 1995.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Субтелни, Орест. Украйна: история. София, 1995. с. 126 – 127.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zaporozhian Cossacks в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. Субтелни, Орест. Украйна: история. София, 1995. с. 126 – 127.