Замък Кавур ди Сантена
| Замък Кавур ди Сантена Castello Cavour di Santena | |
 | |
 | |
 Местоположение в Сантена | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Терит. единица | дворец, бивш отбранителен замък |
| Стил | Империя, ориенталски |
| Архитект | Франческо Гало |
| Строителство | 1712 – 1722 г. 1840 г. (реновиране) |
| Известни обитатели | Камило Бенсо ди Кавур |
| Състояние | отворен за посещения от пон. до нед. |
| Сайт | Фондация „Кавур“ |
| Регион | Пиемонт |
| Замък Кавур ди Сантена в Общомедия | |
Замъкът „Кавур ди Сантена“ (на италиански: Castello Cavour di Santena) е бил домът на семейството на Камило Бенсо, граф на Кавур. Намира се в град Сантена, Северна Италия и днес е един от най-важните замъци в регион Пиемонт, богат на исторически спомени, мебелировка, архиви и библиотека.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първоначално на земята, където в момента се намират вилата и прилежащата ѝ църква, има укрепление, оборудвано с кули и оградено със стени и ровове. Различни благороднически фамилии се редуват една след друга в управлението на замъка, който остава в тази си форма до началото на 18 век. През 1708 г. Карло Отавио Бенсо – бивш граф на Сантена нарежда този замък да бъде разрушен, за да се построи на негово място сегашната вила по проект на Франческо Гало – бивш архитект на Виктор Амадей II. Строителните дейности са извършени между 1712 и 1722 г.[2]
Тъй като през 1748 г. изчезва мъжката линия на рода Бенсо ди Сантена, част от която е Карло Отавио,[3] епископът на Торино предоставя инвеститурата на феода на племенника му Франческо Одоне Роверо ди Пралормо, което предизвика спор между него и семейство Бенсо ди Кавур.[4] На спора е сложен край едва през 1760 г. с предоставянето на част от замъка на сем. Бенсо и е окончателно разрешен през 1777 г. с пълното прехвърляне на цялата собственост.[2]
Между 1760 и 1770 г. замъкът е обект на реставрация и реализация на щукатурите на Ловната зала, а между 1780 и 1790 г. са поставени щукатури в Дипломатическата зала.[2]
През 1816 г. старите къщи, поставени пред входа на замъка, са разрушени, като по този начин се получава малкият площад, който съществува и до днес. Около 1840 г. по волята на маркиз Айнардо Бенсо - племенник на Камило Бенсо и под ръководството на архитект Мелкиоре Пулчано замъкът е разширен и напълно обновен, като централният му корпус е повдигнат и двете крила са свързани.[2]
.jpg)
През 1875 г., след смъртта на Айнардо Бенсо – син на маркиз Густаво Бенсо ди Кавур (по-голям брат на Камило Бенсо),[5] замъкът е наследен от френския му братовчед Йожен дьо Руси дьо Сал. Благодарение на споразумение с новия собственик през 1876 г. маркиза Джузепина Алфиери – последната потомка на семейство Бенсо ди Кавур, успява да си върне Сантена. Нейните наследници – дъщеря ѝ Луиза Алфиери, съпруга на маркиз Емилио Висконти Веноста, и синът ѝ Джовани Мария Висконти Веноста го даряват на Община Торино.[6] Впоследствие Маргерита Палавичино Моси – съпруга на Джовани Мария Палавичино Моси, основава Фондация „Камило Кавур“ и Центъра за кавурски изследвания „Джовани и Маргерита Висконти Веноста“.
Мемориалът на Кавур – музей, посветен на пиемонтския държавник, отваря отново врати на 17 март 2021 г. по случай 160-ата годишнина от Обединението на Италия, след дълго затваряне за реставрационни дейности.[7]
Зали на замъка
[редактиране | редактиране на кода]
Замъкът е бил лятна резиденция, следователно ловна (и кралска) резиденция, така че в него изпъква обзавеждането в стил „Империя“ и това в ориенталски стил, а в изобразителния сценарий често има репродукции на животни и портрети на членове на семейството.
Ловна зала
[редактиране | редактиране на кода]Ловната зала - сърцето на замъка е украсена с бели щукатури, които възпроизвеждат листа, дивеч и оръжия, завършени с добавяне на декорации, съставени от истински рога на алпийски животни, изложени като ловни трофеи. В центъра на залата има кръгла маса в стил „Империя“, диван, няколко фотьойла от плат бадера, два китайски паравана от 18 век и купа от севърски порцелан – подарък от Наполеон III на Камило Бенсо по повод Парижкия конгрес от 1856 г.[8]
Трапезария и Китайски салон
[редактиране | редактиране на кода]Комуникирайки един с друг през камуфлажна врата, в трапезарията има дванадесет платна с животни, дело на Джовани Кривели – доверен художник на Филипо Ювара.[9] Във всекидневната екзотичният вкус от края на 18 век покрива всяка стена с боядисани копринени панели, а полилеят от муранско стъкло на тавана е от същия период.[10]
Кабинет „Висконти Веноста“
[редактиране | редактиране на кода]
В стаята има копие на портрета на Кавур от Франческо Айец, висящо върху дървен боазери, на свой ред украсен с картини, изобразяващи членовете на рода Карон ди Сан Томазо и платна с квадратни рамки, изобразяващи прадядовците на Кавур по бащина линия: Микеле Антонио Бенсо и Феличита Аниезе Дория ди Чирие; самият Емилио Висконти Веноста е изобразен на голяма картина на Виторио Матео Коркос.
Кабинетът е обзаведен през втората половина на 19 век от самия Веноста. Веноста е италиански дипломат и политик от ломбардско семейство и изгнаник в Пиемонт, който от 1859 г. става сътрудник на Кавур и се жени за една от неговите правнучки през 1876 г. – Луиза Алфиери ди Состеньо, дъщеря на Джузепина и Карло Алфиери ди Состеньо.[11]
Апартамент на маркиза Филипина дьо Сал
[редактиране | редактиране на кода]Също белязан от ориенталския стил от края на 18 век, в него преобладават тапетите от декорирана оризова хартия, покриващи стените, и голямо легло с балдахин от рисувана коприна. По стените има портрети на барон Бернхард Ото фон Ребиндер (фелдмаршал в савойската армия) и на съпругата му Кристина Маргарита ди Пиосаско ди Фейс. Стаята е свързана с параклис (наречен „прегадий“), в който има място за коленичене, олтар и копие на разпятие от 17 век, принадлежало на Св. Франциск от Сал – най-известният прародител на маркиза Филипина ди Сал. Тя е баба по бащина линия на Камило Бенсо и съпруга на Джузепе Филипо Бенсо.[12]
Стая „Клермон-Тонер“ и библиотека
[редактиране | редактиране на кода]В стаята, известна още като „Стая на епископа“, тъй като има платно, изобразяващо епископа на Лозана през 1144 г. (Св. Амадей от Клермон), мебелите са в стил „Империя“ и има фини предмети.[13]
В библиотеката има повече от 6000 тома, като повечето от тях датират от 19 век, но има и книги, принадлежащи на предишните векове чак до 15 век. Те са на тема религия, история, литература и изкуство, и са на италиански и чужди езици.[14]
Спални
[редактиране | редактиране на кода]Спалнята на Джовани Висконти Веноста е сбор от мебели от пиемонтски и френски произход; има ценен часовник, а в камината чугунена плоча носи датата на началото на строителството на замъка: 1792 г. и герба на семейство Бенсо.[15]
Мебелите в стаята на Камило Бенсо са същите като в Палацо „Бенсо ди Кавур“ в Торино, а от лявата страна на стаята са спомените за Аугусто Кавур, племенник на Камило, убит в битката при Гойто – част от Първата война за италианска независимост.[16]
Спалнята на Аделаида Ласкарис е обновена с мебелите, навремето в Палацо „Бенсо ди Кавур“ в Торино, и е завършена от портрет на Аделаида и от акварел от Франческо Гонин, изобразяващ нейната агония.[17]
Стаята на маркиза Джузепина Бенсо Алфиери ди Состеньо е просто обзаведена, но с множество картини и с два акварела на Франческо Гонин.[18]
Зелената стая, съдържаща колекция от акварелни медни гравюри на Джузепе Пиетро Баджети, представящи изгледи от Пиемонт и Ница, носи името си от цветовете на копринената тапицерия на леглото и балдахина.[19]
Зала на Съвета
[редактиране | редактиране на кода]Голямата по размери заседателна зала, където Камило Бенсо е събирал колегите си от министерството, е свързана със замъка с тераса и е украсена с барелефи и щукатури. Характеризираща се с елинизиращ вкус, тя съдържа бюст на Кавур – подарък от тосканските патриоти по време на плебисцита, а на пода са мозаечните гербове на сем. Бенсо и на сем. Висконти Веноста.[20]
Кастелацо
[редактиране | редактиране на кода]Разположен близо до Залата на Съвета, Кастелацо се състои от назъбена кула и е единствената останка от първоначалния замък. На първия му етаж е Залата на короните (короните, които стотици италиански градове носят в знак на почит към Кавур на 25-тата годишнина от смъртта му), в която има камина с рисунките на герба на сем. Бенсо и тяхното мото „Gott will reicht" („Бог ще царува“). В съседната стая има други реликви, дошли през годините, маслинова клонка, изпратена от Мусолини през 1929 г., и още корони.[21]
Гробница
[редактиране | редактиране на кода]
Обявена за национален паметник през 1911 г. по случай 50-тата годишнина от Обединението на Италия, тя се намира от лявата страна на църквата. Построена през 1715 г. от граф Карло Отавио Бенсо, съдържа тленните останки на граф Камило Бенсо ди Кавур и на много от членовете на семейството му.
Първоначално гробницата на семейство Бенсо се е намирала в църквата „Сан Франческо“ в Киери и когато наполеоновата армия разрушава църквата, семейство Бенсо построява погребална крипта под параклиса на замъка в Сантена. Фасадата на параклиса е в дорийски ордер, а вътрешните стени са покрити с мрамор, а олтарът е в бронз.[22]
Парк
[редактиране | редактиране на кода]До замъка има голям парк от 23 хектара, създаден по волята нат маркиз Микеле Бенсо ди Кавур в началото на 19 век и по проект на Ксавие Куртен. Това е типична английска градина с хълмове и извити пътеки, полезни за осигуряване на различен перспективен изглед към парка на всяка стъпка. Паркът, граничещ на юг с брега на потока Бана, е богат на местни вековни дървета, включително бук, бряст, дъб, ела и чинар със значителна височина (до 35 m).[23]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Castello Cavour di Santena // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ а б в г Castello Cavour di Santena // Архивиран от оригинала на 2017-11-3.
- ↑ Hearder, Cavour, Bari, 2000, с. 3. Вж. и Romeo, Cavour e il suo tempo: 1810-1842, Bari, 1977, с. 3.
- ↑ Става въпрос за клон на семейството на Камило Бенсо, т.е. известният Кавур.
- ↑ Romeo, Vita di Cavour, Bari, 2004, с. 526-527.
- ↑ Romeo, Vita di Cavour, Bari, 2004, с. 527.
- ↑ Unità d'Italia, domenica si inaugura il Memoriale Cavour // Посетен на 2023-9-1.
- ↑ Il Salone delle Cacce // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Sala da pranzo // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Salotto cinese // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Studio Visconti Venosta // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Appartamento della marchesa Filippina di Sales // Архивиран от оригинала на 2017-11-3.
- ↑ Camera Clermont-Tonnerre // Архивиран от оригинала на 2017-11-3.
- ↑ La Biblioteca // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Camera da letto di Giovanni Visconti Venosta // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Camera da letto di Camillo Cavour // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Camera da letto di Adelaide Lascaris // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Camera della marchesa Giuseppina Benso Alfieri di Sostegno // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Camera verde // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Salone dimplomatico // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ La Torre // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ La Tomba // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
- ↑ Il Parco // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Castello Cavour di Santena в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
