Драгомир Асенов
Драгомир Асенов | |
български писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Литература | |
Псевдоним | Dragomir Asenov[1] |
Известни творби | „Рози за д-р Шомов“ (1967) |
Драгомир Асенов в Общомедия |
Жак Нисим Меламед е български писател (драматург, романист, разказвач), известен с литературния си псевдоним Драгомир Асенов.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в гр. Фердинанд на 15 май 1926 г.[2] Баща му е писар в мировото съдилище. След смъртта на баща му (1936) семейството се преселва в София. Там е 6 години в частно сиропиталище, след това учи в 6-а мъжка гимназия.
Като гимназист става член на РМС (1942).[3] С развято национално знаме е начело на 24-майската демонстрация на площад „Възраждане“ срещу подготвяната от правителството депортация на българските евреи.[4], изключен е от гимназията (1943).
Изселен е в Русе.[2] Ръководи нелегална група, участва в Деветосептемврийското въстание, завършва средното си образование. Работи във в. „Дунавски отечествен фронт“, където публикува много статии, рецензии, очерци, репортажи, памфлети и др. Съосновател е на в. „Дунавски културен фронт“.[3]
Завършва право в Софийския университет през 1953 г.[2] Член е на БКП от 1961 г.
Редактор е на вестник „Работническо дело“ (1953 – 1956). От 1957 г. е редактор, после – главен редактор (1965 – 1968) на списанието за ученици „Родна реч“.[2] Заместник главен редактор (1968 – 1971) е на вестник „Литературен фронт“.[2]
Под псевдонима Драгомир Асенов пише на съвременни теми пиеси, романи, повести, разкази и др. Член и секретар (1971) на Съюза на българските писатели. Умира от рак в София на 19 юни 1981 г.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на „Димитровска награда“ (1974)[3] и други национални награди и държавни отличия.
Драматичният театър в родния му град Фердинанд (дн. Монтана) носи неговото име.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Когато Тито награждава“ (1950)
- „Съвест“ (разкази, 1951)
- „Нашият взвод“ (повест, 1956, 1962, 1973)
- „Пътищата се разминават“ (роман, 1959)
- „Кафявите хоризонти“ (роман, 1961, 1970)
- „Големият каменен дом“ (роман, 1963)
- „Сурово възпитание“ (разкази, 1964)
- „Рожден ден“ (пиеса, 1965)
- „Плодът на ветровете“ (роман, 1966)
- „Рози за д-р Шомов“ (пиеса, 1967)
- „Разходка в събота вечер“ (пиеса, 1969)
- „Горещи нощи в Аркадия“ (пиеса, 1970)
- „Изпити“ (пиеса, 1970)
- „Професия за ангели“ (пиеса, 1971)
- „Три пиеси. Рози за д-р Шомов. Разходка в събота вечер. Изпити“ (1972)
- „Тази кръв няма да се пролее“ (роман, 1973)
- „Биография на един вечен ден“ (роман, 1976)
- „Най-тежкият грях“ (роман, 1980, 2001)
- „Огнената межда. Летопис в 2 романа“ (1980)
- „Наградата“ (пиеса, 1981)
- „Елегия за едно женско сърце“ (роман, 1981)
- Избрани произведения в 3 тома (1983 – 1986)
- „Златното покритие“ (пиеса)
- „Краят на деня“ (пиеса)
- „Когато срещнеш чудото“ (пиеса)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Като сценарист
- Най-тежкият грях (1982)
- Тази кръв трябваше да се пролее (1985) – съсценарист Леон Даниел
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ jo2011631509 // Посетен на 8 юни 2022 г.
- ↑ а б в г д Голяма енциклопедия „България“, том 1, БАН, Труд, София, 2011.
- ↑ а б в „Драгомир Асенов“ – в literaturensviat.com
- ↑ „Да си спомним за драматурга Драгомир Асенов“ – в dariknews.bg, 19.06.2018 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Драгомир Асенов в Internet Movie Database
- Николай Кирилов, „Драгомир Асенов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- „Нашият взвод“ (откъс), Драгомир Асенов, в „Литературен свят“, бр. 71, март 2015
|
- Български драматурзи
- Български публицисти
- Български автори на разкази
- Български романисти
- Псевдоними
- Носители на Димитровска награда
- Членове на БКП
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Българи от еврейски произход
- Родени в Монтана
- Починали в София
- Починали от рак
- Погребани в Централните софийски гробища