Островен еялет
| Островен еялет | |
| 1533 – 1864 | |
_Kopie.png) Джезаир през 1609 г. | |
| Столица | |
|---|---|
| |
Джезаир или още Еялет на Архипелага (на османски турски: ایالت جزایر بحر سفید, Eyālet-i Cezāyir-i Baḥr-i Sefīd, „Еялет на островите на Бяло море“)[1] е османска провинция първо ниво /Еялет/ (до 1590 година се използва терминът бейлербейство[2]). От създаването на бейлербейството до танзиматските реформи от средата на 19 век е на лично подчинение на капудан пашата начело на османския флот. Обхваща гръцките земи в/на Османската империя.
История
[редактиране | редактиране на кода]Сформиран през 1533/34 г. специално за Хайредин Барбароса, който и пръв получава новата титла капитан на флота.
Границите на еялета се менят във времето обхващайки санджаците на Коджаели, Сугла (Смирна) и Бига на Анадола и Лепанто (Инебахти), Ливадия (Егрибоз), Етолоакарнания (Карли-или), Мистра (Мезистре) и Лесбос (Мидили), откъснати от Румелийския еялет, за да се обособи първоначалната му територия като Еялет на архипелага. [3][4] До 18 век капуданпашата начело на еялета на Архипелага имал седалище в Галиполи.
В 1546 г. към бейлербейството бил присъединен Родос, а в 1617/8 г. и санджаците на Хиос, Наксос и Андрос. През 1670 г. към територията на еялета е добавен Кипър, който през 1703 г. е отделен в лично владение (хас) на великия везир. В 1785 г. Кипър е върнат в патримониума на еялета. Крит, поради венецианското му владение, никога не е бил част от еялета.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ На османотурски значи Еялет на островите на Бяло море.
- ↑ Selcuk Aksin Somel. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 25 февруари 2017. ISBN 978-1-4617-3176-4. с. 88. Посетен на 3 юни 2013.
- ↑ Beckingham, C.F. D̲j̲azāʾir-i Baḥr-i Safīd // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume II: C–G. Leiden and New York, BRILL, 1991. ISBN 90-04-07026-5. с. 521 – 522.
- ↑ Ozbaran, S. Ḳapudan Pas̲h̲a // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume IV: Ira–Kha. Leiden and New York, BRILL, 1997. ISBN 90-04-05745-5. с. 571 – 572.