Ениджевардарско-Гумендженско благотворително братство
| Ениджевардарско-Гумендженско благотворително братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Закрита | 1947 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Димитър Янев, Христо Шалдев и Иван Пожарлиев |
Ениджевардарско-Гумендженското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на Енидже Вардар и Гумендже, съществувала в българската столица София след Първата световна война. През 1936 година братството се разделя на две – Ениджевардарско и Гумендженско.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Ениджевардарско-Гумендженското благотворително братство е основано след края на Първата световна война на 20 февруари 1919 година.[2] То изготвя свой устав и печат. Печатът е кръгъл с надпис „Благ. Д-во Енидже-Вардар. и Гуменд. емиграция въ България, гр. София.“ и девиз „Где е слога тамъ е Бога“.[3]
На 1 февруари 1925 година в настоятелството влизат Христо Шалдев (председател), Христо Момчев (подпредседател), Георги Захаринчев (секретар), Димитър Попхристов (касиер) и съветници са Мино Арабаджиев и Продан Христов.[4] В началото на 1926 година е избрано настоятелство в състав Васил Шалдев (председател), Продан Христов (подпредседател), Георги Захаринчев (секретар), а съветници са Мино Пържолов, Мицо Попставрев и Вангел Георгиев.[5]
Към 1928 година негов председател е Димитър Янев, но след убийството на генерал Александър Протогеров настава неразбирателство в братството. Още преди това, между 6 и 10 юни 1930 година е избрано ново ръководство в състав Христо Шалдев – председател, Тано Янаков – подпредседател, Захарий Гьорев – секретар, Христо Льомчев – касиер, Христо Църнаков, Димитър Хаджихристов и Мино Икономов – съветници. Членската маса на братството наброява около 90 души с десетари Христо Петров – Панзора, Васил Богданов, Димитър Янков – Гайцака, Гоно Трайков – Никлев, Гоно Фустанов, Иван Андонов, Трайко Русев, Григор Иванов и Иван Трайков.[3]
През септември 1934 година протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат от името на братството подписва А. Петров.[6] На 2 септември 1934 година братството е сред учредителите на нов Временен македонски национален комитет, който обаче не получава доверие на емиграцията и през 1936 година е закрит.[7] На 19 февруари 1936 година на проведено общо заседание на братството група от около 60 души се отделят в самостоятелно Ениджевардарско дружество. Те изготвят нов устав и печат с текст „Ениджевардарско Култ. Просв. Благотворително братство“. В ръководството му влизат Иван Пожарлиев (председател), Димитър Янев (подпредседател), Александър Чаов (секретар), Димитър Греков (касиер), Георги Попстанков, Никола Петляков и Тома Думчев (съветници), Иван Кронев, Янко Попставрев, Христо Тортопов (контролна комисия), а Христо Пульков и Христо Карайчев (запасни членове).[1]
Настоятелството на Ениджевардарското братство към 9 май 1937 година се състои от Иван Пожарлиев (председател), Димитър Янев (подпредседател), Александър Чаов (секретар), Георги Попкочев Станков (съветник), Тома Думчев (съветник) и Никола Петляков (съветник), а в контролната комисия са Тома Стамболиев (председател), Иван Кронев и Христо Тортопов са членове.[8]
До смъртта си през август 1943 година Иван Пожарлиев остава на председателската длъжност в братството, а то към август 1944 година продължава да съществува и развива дейност.[9] Гумендженското братство от своя страна продължава да се ръководи от Христо Шалдев, в който остава и първоначално изготвения печат на дружеството, а към 1942 година негов заместник е Георги Захаринов.[10]
През 1947 година част от архивата на братството и личния архив на Христо Шалдев са предадени от БКП на Народна република Македония, където се съхраняват в Държавния архив на Северна Македония.[11][10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLIV (1). София, МНИ, 2021. с. 91.
- ↑ Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLIV (1). София, МНИ, 2021. с. 94.
- ↑ а б Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLIV (1). София, МНИ, 2021. с. 89 – 90.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 271 – 276.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 564.
- ↑ Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLIV (1). София, МНИ, 2021. с. 92.
- ↑ а б Христосков, Радослав. „Где е слога тамъ е Бога“, или за предизвестеното разцепление на Ениджевардарско-гумендженското благотворително дружество в София през 1936 г. // „Македонски преглед“ XLIV (1). София, МНИ, 2021. с. 93.
- ↑ ЦДА, КМФ 23-М инв. №830/154
