Емил Петров (критик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Петров.
Емил Петров | |
български литературен и кинокритик | |
Роден | |
---|---|
Починал |
София, Република България |
Погребан | Централни софийски гробища, София, България[1] |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | филмова критика, литературна критика |
Уебсайт |
Емил Томов Петров е български литературен и кинокритик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 август 1924 г. в Харманли.[2] Завършва гимназия в София (1942) и право в Софийския университет (1949).[3]
Уредник, редактор и завеждащ на отдел „Критика“ във в. „Литературен фронт“ (1947-1948, 1953-1958). Работи в Сценарната комисия на Българска кинематография (1949-1952). Главен редактор на сп. „Киноизкуство“ (1955-1990).[3]
Председател на Съюза на кинодейците в България (15 март 1963 – 7 юни 1965), първи заместник-председател (13 март 1970 – 21 май 1976) и заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) (21 май 1976 – 7 април 1989). Автор на повече от 10 книги, свързани с киноизкуството. Удостоен със званието Народен деятел на културата (май 1978).[4]
Умира през 2002 г. в София.[4][5]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]За първи път печата през 1938 г. във в. „Заря“. Сътрудничи на сп. „Златорог“.[3]
Съставител на сборниците „Въпроси на съвременната българска литература“ (1955), „Избрани български сценарии“ (1961, 1971, 1978), „Сборник литературни сценарии“ (1967), „Избрани сценарии на световното кино“ (1968-1969), „Игра на дявола: Киноизкуство на упадъка и реакцията“ (1970), „Фасада и реалност“ (1971) и „Мисли за киноизкуството“ (1972-1973).[3]
Редактор на издания на Никола Вапцаров и Веселин Ханчев.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Кирил и Методий“ I степен
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Поезия и псевдопоезия“. София: Български писател, 1956
- „Поезията в настъпление“. София: Български писател, 1961
- „Силата на поезията. Литературно-критични статии“. София: Български писател, 1961
- „Бяло и черно. Статии за българското киноизкуство“. София: Наука и изкуство, 1971 (2 разш. изд., 1974)
- „Литература. Киноизкуство“. София: Български писател, 1974
- „Човешко – тоест социално, социално – тоест човешко“. София: Български писател, 1981
- „Подемът“. София: Наука и изкуство, 1981
- „Вибрации. Избрани статии в два тома“. София: Български писател, 1984
- „Разумът на страстта. Статии и студии“. София: Български писател, 1988
- „Поетичността на поезията“. София: Христо Ботев, 1999
- „Избрани страници за поезията и киното“. София, 2005
- Преводи
- А. И. Соболев, „Ленинската теория на отражението и изкуството“. София: Народна култура, 1949
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
- ↑ Парцел 1, „София помни“
- ↑ а б в г Лазар Цветков, „Емил Петров“. – В: Речник по нова българска литература. София: Хемус, 1994, с.278.
- ↑ а б „90 години от рождението на Емил Петров, български литературен и кинокритик (1924-2002)“, calendar.dir.bg.
- ↑ Денят 5 август в българската история, „Фокус“, архив на оригинала от 8 януари 2019, https://web.archive.org/web/20190108050208/http://m.focus-news.net/?action=news&id=2553191, посетен на 7 януари 2019
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Емил Томов Петров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Емил Петров в Моята библиотека
- Статии на Емил Петров в сп. „Литературна мисъл“
|