Елена (дъщеря на Константин Велики)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Елена.
Елена Flavia Helena | |
римска императрица | |
Семейство | |
---|---|
Род | Константинова династия |
Баща | Константин I Велики |
Майка | Фауста |
Съпруг | Юлиан Апостат |
Елена или Флавия Елена (на латински: Helena; Flavia Helena; * 326; † 360) e дъщеря на Константин Велики (римски император 306 – 337). Член е на основаната от него Константинова династия. През 355 г. тя се омъжва за по-късния император Юлиан Апостат.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на Константин I от втората му съпруга Фауста, дъщеря на римския император Максимиан. Сестра е на по-късните императори Константин, Констанций и Констанс и на Константина. Кръстена е на баба си Елена.
През 355 г. нейният брат Констанций я омъжва за Юлиан, който малко преди това на 6 ноември 355 г. е провъзгласен за цезар. Сватбата се състои в Милано. С Юлиан се преселва в Галия, където забременява. Синът им умира след раждането. Изглежда Евсевия, съпругата на Констанций, е накарала акушерка да го убие веднага след раждането. Други забременявания тя възпрепятства чрез вземане на отрова, за да лиши Юлиан от наследник.[1]
През 357 г., когато Констанций посещава Рим, тя е в императорския двор.[2] В Кьолн двамата с Юлиан построяват църквата „Св. Гереон“.
Елена присъства на издигането на Юлиан за август от войниците му през февруари/март 360 г. в Лутеция (Париж). Тя умира вероятно през ноември същата година. Погребана е заедно със сестра си Константина на Виа Номентана при Рим. По-късно нейният гроб е изместен от император Теодосий I в Константинопол, където намира последно спокойствие до нейния съпруг.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Амиан Марцелин, 15,8,18; 16,10,18; 21,1,5; 21,10,19; 25,4,2
- Евтропий, 10,14
- Зонара, споменава нейното раждане (13,2,36)
- Зосим, 3,2,1
- Rudolf Hanslik: Helena 2. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 2, Stuttgart 1967, Sp. 989
- Michael DiMaio, Jr., Биография, De Imperatoribus Romanis
- Arnold Hugh Martin Jones, John R. Martindale, John Morris, Helena 2, The Prosopography of the Later Roman Empire (PLRE), vol. 1, Cambridge, 1971, ISBN 0-521-07233-6, pp. 410 – 411.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Амиан Марцелин, 16,10,18 – 19
- ↑ Амиан Марцелин, 16,10; 16,10,18