Елатос (дем Гревена)
| Елатос Έλατος | |
| — село — | |
  Елатос  Елатос  Елатос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 720 m |
| Население | 153 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
Елатос, още Добрани или Доврани (на гръцки: Έλατος, до 1927 г.: Δόβρανη, Доврани[1]), е село в Република Гърция, дем Гревена, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 8 km западно от град Гревена, на 720 m надморска височина.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Етимологията на Доврани е от българското прилагателно добър,[3] от предходна българска форма Добрани с обичайна графична замяна на б с β.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Добрани е смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично село в Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 в Добрани (Доврани) живеят 188 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 180 гърци християни.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Доврон (Δόβρον), Гревенска каза, живеят 200 валахади и 150 гърци християни.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Добрани влиза в състава на Кралство Гърция.
В средата на 1920-те години по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. През 1928 година селото е представено като смесено, състоящо се от коренно местно население и новодошли бежанци, като последните са 53 семейства или 165[7] или 169 жители.[8]
През 1927 година името на селото е сменено на Елатос.[2]
Основната църква „Свети Атанасий“ е изградена в 1928 година на мястото на разрушен по-стар храм.[9] Селският събор се провежда на Илинден (20 юли), когато е храмовият празник на параклиса „Свети Илия“.[10]
Населението произвежда земеделски култури, като се занимава частично и със скотовъдство.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 453[2][11] | 416[2] | 417[8] | 516[8] | 361[8] | 375[8] | 260[8] | 273[8] | 230[8] | 233 | 164 | 153 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 114. (на македонска литературна норма)
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 404.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 515. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 115. (на македонска литературна норма)
- ↑ Πληροφορίες τοπωνυμίου // Greek tourism guide - GTP. Посетен на 24 януари 2015.
- ↑ Официален туристически сайт за Западна Македония[неработеща препратка]
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
