Единен идентификационен код
Единният идентификационен код (съкратено ЕИК) е уникален идентификационен номер, задължителен за търговците и техните клонове, и клоновете на чуждестранните търговци, вписани в търговския регистър на Република България. За други лица и структури, които подлежат на вписване в търговския регистър, се определя персонален идентификационен код (съкратено ПИК).
ЕИК (ПИК) се определя от Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието при първоначалното вписване на юридическото лице и остава непроменен до заличаването му.
Ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.
ЕИК се определя по реда на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Начинът за формиране на ЕИК за връзка с европейската платформа се определя с акт за изпълнение на Европейската комисия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Закон за търговския регистър. Обнародван в Държавен вестник (Обн. ДВ. бр.34 от 25 април 2006 г., изм. ДВ. бр.80 от 3 октомври 2006 г., изм. ДВ. бр.105 от 22 декември 2006 г., изм. ДВ. бр.53 от 30 юни 2007 г., изм. ДВ. бр.59 от 20 юли 2007 г., изм. ДВ. бр.104 от 11 декември 2007 г., изм. ДВ. бр.50 от 30 май 2008 г., изм. ДВ. бр.94 от 31 октомври 2008 г., изм. ДВ. бр.44 от 12 юни 2009 г., изм. ДВ. бр.101 от 28 декември 2010 г., изм. ДВ. бр.34 от 29 април 2011 г., изм. ДВ. бр.105 от 29 декември 2011 г., изм. и доп. ДВ. бр.25 от 27 март 2012 г., изм. ДВ. бр.38 от 18 май 2012 г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 14 декември 2012 г., доп. ДВ. бр.40 от 13 май 2014 г., изм. и доп. ДВ. бр.22 от 24 март 2015 г.)