Фридрих Дюренмат

Фридрих Дюренмат
Friedrich Dürrenmatt
	Фридрих Дюренмат Friedrich Dürrenmatt
	Фридрих Дюренмат през 1989 г.
Роден	5 януари 1921 г. Конолфинген, Швейцария
Починал	14 декември 1990 г. (69 г.) Нойенбург, Швейцария
Националност	швейцарец
Уебсайт	Страница в IMDb
	Фридрих Дюренмат в Общомедия

Фридрих Дюренмат (на немски: Friedrich Dürrenmatt) е швейцарски драматург, белетрист, поет и есеист, а също и художник.

Живот и творческо дело

Роден е в Конолфинген, кантон Берн, Швейцария в семейството на протестантски пастор.

Дюренмат следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих, а после и в родния си град. Работи като график и театрален критик.

Драматургия

Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург, който с моралистичен патос дири своята нравствена позиция отвъд идеологиите и класовата борба. На сцена излиза трагикомедията му „Писано е“ (1947), но успех му донася комедията „Бракът на господин Мисисипи“ (1952). Най-често поставяните му драми са „Посещението на старата дама“ (1956), „Франк V“ (1959), и особено „Физиците“ (1962).

Проза

Литературния си път Дюренмат започва като прозаик. Пише разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и Ернст Юнгер. В тях се води мистична борба между световните сили на доброто и на злото. През 1950 г. излиза сборникът „Градът“ и първият му роман „Съдията и неговият палач“. Следват романът „Подозрението“ (1951), прозаичната комедия „Един грък търси гъркиня“ (1955), новелата „Аварията“ (1956) и романът „Обещанието„ (1958). През следващите години Дюренмат публикува самостоятелно издание на новелата „Тунелът“ (1964) и повестта „Сгромолясването“ (1971). Накрая идва и книгата „Зимната война в Тибет“ (1981) – зловеща „антиутопия“, в която от хуманистични позиции се разглеждат последиците от една Трета световна война. Така Фридрих Дюренмат се утвърждава и като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

Поезия

В последното десетилетие от живота си Фридрих Дюренмат публикува книга със стихове, в която се изразява като предупредител за нещастията, които дебнат страната му и човешкия род (стихотворението „Швейцарски псалм I“ ^[1]). Посмъртно излиза и „Възможното е страшно. Избрани стихотворения“ (1993).

Библиография

1945: Der Alte
1947: Es steht geschrieben. Eine Komödie
1947: Der Blinde. Ein Drama
1949: Romulus der Grosse. Eine Komödie
1950: Der Richter und sein Henker. Kriminalroman
1951: Der Verdacht. Kriminalroman (Подозрението)
1952: Die Ehe des Herrn Mississippi
1952: Der Tunnel. Kurzgeschichte
1953: Ein Engel kommt nach Babylon
1954: Herkules und der Stall des Augias. Hörspiel
1955: Grieche sucht Griechin. Eine Prosakomödie
1956: Der Besuch der alten Dame. Eine tragische Komödie
1956: Abendstunde im Spätherbst. Utopische Komödie in einem Akt zur Phänomenologie des Schriftstellers

1955 – 1957: Die Panne
1958: Es geschah am hellichten Tag
1958: Das Versprechen. Requiem auf den Kriminalroman (Обещанието)
1959: Frank der Fünfte. Oper einer Privatbank
1962: Die Physiker. Eine Komödie in 2 Akten
1963: Die Heimat im Plakat. Ein Buch für Schweizer Kinder
1966: Der Meteor. Eine Komödie in 2 Akten
1967: Die Wiedertäufer. Eine Komödie in zwei Teilen
1969: Play Strindberg. Totentanz nach August Strindberg
1970: Sätze aus Amerika
1971: Der Sturz. Erzählung
1972: Der Mitmacher. Komödie
1974: Zusammenhänge. Essay über Israel
1974: Nachgedanken. Eine Konzeption / Unter anderem über Freiheit, Gleichheit und Brüderlichkeit in Judentum, Christentum, Islam und Marxismus und über zwei alte Mythen
1975: Die Frist. Eine Komödie

1981: Labyrinth. Stoffe I-III
1983: Achterloo. Eine Komödie
1985: Minotaurus. Ballade
1985: Justiz. Roman
1986: Der Auftrag oder Vom Beobachten des Beobachters der Beobachter. Novelle in 24 Sätzen
1986: Rollenspiele
1988: Achterloo IV. Komödie
1989: Durcheinandertal. Roman
1990: Turmbau. Stoffe IV-IX.

Посмъртни издания

1991: Midas oder Die Schwarze Leinwand
1991: Kants Hoffnung. Zwei politische Reden. Zwei Gedichte
1992: Gedankenfuge. Texte aus dem Nachlass
1993: Das Mögliche ist ungeheuer. Ausgewählte Gedichte
1994: Skizzenbuch. Engel, Teufel und so weiter
1995: Der Pensionierte. Fragment eines Kriminalromans
1996: Gespräche 1961 – 1990 in vier Bänden
2001: Das Nashorn schreibt der Tigerin. Bild-Geschichten

На български

Фридрих Дюренмат, Физици, Комедия. Превод от немски Димитър Стоевски. София: Народна култура, 1966, 138 с.
Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач, Новели. Превод от немски Георги Георгиев. София: Народна култура, 1968, 296 с.
Фридрих Дюренмат, Подозрението, Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: Народна младеж, 1972, 123 с.
Фридрих Дюренмат, Обещанието. Подозрението, Романи. Превод от немски Георги Георгиев, Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 228 с.
Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач. Подозрението, Романи. Превод от немски Георги Георгиев, Венцеслав Константинов. София: Народна младеж, 1989, 160 с.
Фридрих Дюренмат, Правосъдие, Роман. Превод от немски Александър Андреев. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 189 с.
Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач, Новела. Превод от немски Георги Георгиев. София: Зодиак-ВН, 1991, 88 с.
Фридрих Дюренмат, Разговори 1961 – 1990, В 4 т., Превод от немски Генчо Дончев. София: ЛИК, 2002 (ISBN 954-607-545-0, ISBN 954-607-546-9, ISBN 954-607-547-7, ISBN 954-607-548-5)
Фридрих Дюренмат, Съучастникът: Един комплекс. Превод от немски Иво Милев. София: Захарий Стоянов, 2003, 349 с. (ISBN 954-739-361-8)
Фридрих Дюренмат, Клетвата, Роман. Превод от немски Георги Георгиев. София: Унискорп, 2008, 160 с. (ISBN 978-954-330-132-4)
Фридрих Дюренмат, Избрани пиеси. Превод от немски София Тоцева. София: Рива, 2012, 336 с. (ISBN 978-954-320-397-0)

Награди и отличия

1958: „Награда Шилер“ на град Манхайм
1960: „Голяма награда „Шилер““
1979: „Литературна награда на Берн“
1983: „Австрийска държавна награда за европейска литература“
1985: „Награда Жан Паул“ на провинция Бавария
1986: „Възпоменателна награда Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг
1986: „Награда Георг Бюхнер“
1989:„Награда Ернст Роберт Курциус“ (за есеистика)

През 1969 г. писателят става почетен доктор на университета „Темпъл“ във Филаделфия, САЩ.

Бележки

↑ Стихотворението „Швейцарски псалм I“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Фридрих Дюренмат
В Общомедия има медийни файлове относно Фридрих Дюренмат
Поезия и проза от Фридрих Дюренмат Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
Венцеслав Константинов: Рицарят, Смъртта и Дяволът Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., „Христо Г. Данов“, 1984
((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Фридрих Дюренмат, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
((de)) Фридрих Дюренмат в Die LYRIKwelt
((de)) Биобиоблография на Фридрих Дюренмат в проекта Biografien.org
((de)) Фридрих Дюренмат в проекта Deutsche Dichter Архив на оригинала от 2007-10-29 в Wayback Machine.
((en)) Фридрих Дюренмат в Internet Movie Database

[1] Стихотворението „Швейцарски псалм I“ в превод на Венцеслав Константинов

[1]