Церетелево
Церетелево | |
Сградата на кметството в Церетелево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 302 души[1] (15 март 2024 г.) 12,8 души/km² |
Землище | 23,686 km² |
Надм. височина | 235 m |
Пощ. код | 4189 |
Тел. код | 0318 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 78392 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Съединение Георги Руменов (БЗНС; 2023) |
Церетелево в Общомедия |
Церетелево е село в Южна България. То се намира в община Съединение, област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 28 км северно от Пловдив. Разположено е в равнината част на Горнотракийската равнина.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1934 г. село Церетелево се нарича Думанлий.
Данните за ранната история на с. Церетелево са съвсем оскъдни. По сведение на стари хора и както разказва преданието селото преди 300години се е казвало Кючук Стамбул /Малкия Истамбул/. По-късно селото било изгорено от турците заради непокорния нрав на населението. Силната носталгия по родния край и родина напира в младежа Илия от Койчевия род – един от спасилите се жители, тогава още младо момче – който в Одрин става прислуга в къщата на съдия. Бяга от там, за да не смени вярата и името си на Алия и тръгвайки по друмищата на империята момчето стига до Прилеп – Македония. Там то става чирак при един тенекеджия, но все така мечтаело да се върне в родното обезлюдено село. Станал добър майстор и тръгнал с каруцата да продава стоката все по-надалече. Така веднъж стигнал до Цариброд. Тогава решил да вземе жена си, имуществото си и да се върне в родното си село. Достигнал до родното си място се заселил до дървото, което растяло до изгорената му бащина къща. И нарекъл новото село Думанлий /гореното село/. Веднага след него дошли други преселници от Елешница, Паничери и Старосел. Преселили се и хора от Македония. Така се родило село Думанлий. Няколкостотин души са само наследниците на Илия Койчев в наше време. И още носят фамилията на първооснователя. Тогава селото се е намирало на около 500 метра югоисточно от днешното село в местността ”Смокинарника”. След Съединението на България през 1885г. селището се оформя със статут на село. С министерска заповед от 1934 г. то приема името на руския пълководец и консул в гр. Пловдив княз Алексей Николаевич Церетелев. Идват годините на национолно-освободителните борби. Жителите на селото живеят с тези борби и с надежда очаква свободата. Активно участие в национално-освободителното движение взима Георги Петков /Комитата /от село Думанлий. Когато Георги Бенковски започва революционната пропаганда, първото село, в което се спира по пътя за Старосел, е Думанлий. По препоръка на бай Иван Арабаджията от с. Царацово той се свързва с Георги Петков и в селото се създава революционен комитет. Известно е, че в революционната борба участват Танчо Петков брат на Георги Пешков, Илия Станчев и първия местен учител Стоян Койчев /Даскала /. Заради своята преданост и вярност към национално-освободителното дело Георги Петков е избран за делегат на историческото събрание на Оборище през месец април 1876 г. като представител на селото.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото се провежда през първата събота на юни всяка година.
На празника Сирни Заговезни се извършва Кукерски ритуал.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Петър Стоянов (р. 1921), български партизанин, генерал-лейтенант
Стоян Александров Йонков (1919 – 2001). Професор д-р м.н.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|