Досиета от Панама
| Досиетата от Панама | |
 Страни с граждани за които се замесени изтеклата информация | |
| Описание | Изтичане на 11.5 милиона документа (2.6 терабайта) от фирма за правни услуги [1] |
|---|---|
| Дата на документите | 1970 – 2016[1] |
| Дата на изтичане | април 2016[1] |
| Основни публикуващи медии | Зюддойче Цайтунг, Международен консорциум на разследващите журналисти, Гардиан, BBC |
| Официална страница | panamapapers.sueddeutsche.de/en |
| Досиета от Панама в Общомедия | |
Досиетата от Панама (на английски: Panama Papers[2]) е набор от 11,5 милиона поверителни документи създадени от панамската фирма за корпоративни и правни услуги Мосак Фонсека (на латиница Mossack Fonseca). Документите предоставят информация за повече от 214 000 офшорни фирми, включително идентичността на техните собственици и директори.
В архива се назовават и действащите държавни глави на пет държави – Аржентина, Исландия, Саудитска Арабия, Украйна и Обединените арабски емирства. Също така замесени са членове на правителства и близки роднини или приятели на редица други държавни глави от общо над 40 държави включително Китай, Бразилия, Франция, Индия, Малайзия, Мексико, Пакистан, Русия, Южна Африка, Южна Корея, Обединеното кралство и Сирия.
В архива се съдържат документи създадени от 1970-те години до днес. Общият размер е 2,6 терабайта е бил предаден от анонимен източник на немския вестник Зюддойче Цайтунг през 2015 година и по-късно на базирания във Вашингтон Международен консорциум на разследващите журналисти.[3] Документите са разпространени и се анализират от около 400 журналиста от 107 медии в повече от 80 страни. Първите репортажи заедно със 146 документа [4] са публикувани на 3 април 2016.[1]
Единствен журналист от България[5], участващ в огласяването на информацията, е Алексения Димитрова (Куртева)[6] За дейността си международният екип от триста журналисти, между които и Алексения Димитрова, получават награда „Пулицър“.[7]
Още от началото официалните власти настояват, че аферата засяга частна фирма и името на Панама не би следвало да се използва за случая. В края на април вицепрезидентът обявява създаването на комисия с международно участие, която да разследва случая, като в нея е привлечен и нобелистът Джоузеф Стиглиц.[8] В началото на август Стиглиц обявява, че се оттегля след като правителството се е отметнало от заявения си ангажимент да оповести публично заключенията и препоръките на комисията[9]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г About the Panama Papers, Зюддойче Цайтунг, 3 април 2016, последен преглед на 4 април 2016
- ↑ Panama Papers Архив на оригинала от 2016-04-04 в Wayback Machine., The Reporter Times, 4 април 2016, проследен преглед на 4 април 2016
- ↑ Trove of Data on Offshore Accounts Promts Probe, Questions, Ню Йорк Таймс, 3 април 2016, последен преглед на 4 април 2016
- ↑ Архив с публикувани документи, Document Cloud, 3 април 2016, последен преглед на 4 април 2016
- ↑ в-к Дневник, Проверките за България в „Досиетата от Панама“ прави единствено Алексения Димитрова
- ↑ [1]
- ↑ Международно признание за журналистите
- ↑ Isabel Saint Malo de Alvarado, The Guardian, (21 април 2016). Don't blame Panama for the Panama Papers.
- ↑ вк Сега, 6 август 2016, Световни експерти напуснаха комисията за Панамските Досиета