Диого Као
| Диого Као Diogo Cão | |
| португалски мореплавател и изследовател | |
 | |
| Роден |
1452 г.
|
|---|---|
| Починал | 1485 г.
|
| Националност |  Португалия |
| Диого Као в Общомедия | |
Диого Као (на португалски: Diogo Cão, произнася се по-близко до Диогу Кау и Диогу Кан) е португалски мореплавател, изследовател на Африка.
Ранни години (1440 – 1482)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е около 1440 година в португалския град Вила Реал (по други данни в Евора), незаконен син на Алваро Фернандес.
През 1481 – 1482 участва като капитан на една от каравелите в ескадрата на Диого Азанбужи за основаване на португалска колония на Златния Бряг (сега Гана). Као участва в построяването на колонията, където остават почти всички кораби от флотилията. Части от екипажите на корабите организират отряди за лов на роби, за построяване на града и форта към него.
Изследователска дейност (1482 – 1486)
[редактиране | редактиране на кода]Първо плаване (1482 – 1484)
[редактиране | редактиране на кода]През юни 1482 г., крал Жуау II изпраща Као начело на нова експедиция на юг. Као открива Гвинейския залив, продължава на юг и открива западното крайбрежие на Африка от 1º до 13º 30` ю.ш. (нос Санта Мария), в т.ч. на 22 юли устието на река Конго. На 6° ю.ш. слиза на брега и поставя „падран“ – каменен стълб с кралския герб, името на краля и мореплавателя и датата на откритието (същият е намерен през 1859). На нос Санта Мария () поставя още един „падран“ (открит през 1886) и през април 1484 се завръща в Лисабон.
Второ плаване (1484 – 1486)
[редактиране | редактиране на кода]През 1484 – 1486 Као възглавява нова експедиция с два кораба, в която взема участие известният картограф Мартин Бехайм от Нюрнберг. Експедицията открива цялото крайбрежие на Ангола и голям участък от пустинния югозападен бряг на Африка – от устието на река Кунене до нос Крос (), където поставя трети „падран“. По този начин Као открива над 2500 км от западното крайбрежие на Африка на юг от екватора.
На връщане, в устието на река Конго, е ухапан от отровна змия и умира, а почти целия му екипаж загива при атака на племето живеещо в близост до реката.
След завръщането си от плаването през 1492 Мартин Бехайм изработва в Нюрнберг най-стария съхранил се глобус на Земята.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973., стр. 61 – 62.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 251 – 252. Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine.