Димитър Иванов (Горно Върбени)
Тази статия е за революционера от Горно Върбени. За дееца на ВМОРО в Охридско вижте Димитър Иванов (Охрид). За други значения вижте Димитър Иванов.
| Димитър Иванов | |
| български революционер | |
![Учители и ученици в неделното българско крушевско училище. Председател е Димитър Иванов, а негов помощник е Петър Ацев[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Bulgarian_teachers_in_Krushevo.jpg) Учители и ученици в неделното българско крушевско училище. Председател е Димитър Иванов, а негов помощник е Петър Ацев[1] | |
| Роден |
1866 г.
|
|---|---|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Димитър Иванов в Общомедия | |
Димитър Иванов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Иванов е роден в 1866 година в леринското село Горно Върбени (Екши Су)[2], тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3][4]
Става учител в Крушево, Охрид и на други места.[5] В Крушево като главен учител е ръководител на Крушевския революционен комитет и значително активизира революционизирането на околията с помощник Петър Ацев.[6] В 1902 година като главен български учител в Крушево, при аферата с Неделното училище,[7] е затворен в Битоля и изтезаван. След освобождаването си става нелегален.[8] Четник е при Михаил Даев.[9]
Изселва се в България и работи като учител в Габрово.[10]
Димитър Иванов е активен деец на Илинденската организация и от 26 септември 1924 година[11] до юли 1931 година е неин председател.[12]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Ивановъ, Д. Истината за Македония // Илиндень VI. 2 августъ 1926.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кецкаровъ, Антонъ. Първитѣ революционни прояви въ Охридъ // Илюстрация Илиндень 4 (4 (34). София, Издание на Илинденската Организация, Юний 1931. с. 1.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 176.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
- ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.)“, „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 58.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
- ↑ Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002. с. 406.
- ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 153.
- ↑ Гошева, Вера. Илинденската организација. Скопје, 2004, 140 – 163
- ↑ Албум-алманах „Македония“. С., 1931; Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 207 – 252.
