Направо към съдържанието

Сергей Румянцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Димитър Диловски)
Сергей Румянцев
български поет
Роден
Починал
27 април 1925 г. (28 г.)
София, България

Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Уикиизточник
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Сергей Румянцев (псевдоним на Димитър Дилов Митовски) е български поет и деец на БЗНС.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Сергей Румянцев на дома му на ул. „Пиротска“ 19, София

Роден е на 5 септември 1896 г. в с. Блъсничево (дн. Румянцево), Луковитско. Рожденото му име е Димитър Дилов Митовски. Постъпва като ученик-храненик в Седемнадесети пехотен доростолски полк в Плевен. Участва във войните за национално обединение като запасен офицер. Раняван е три пъти.

Работи като учител в с. Златна Панега и с. Блъсничево. Уволнен е за участие в първомайска манифестация. Назначен е в Народния театър като надзирател по чистотата (1921).

Приет е за коректор и репортер във в. „Земеделско знаме“. Кореспондент е и земеделски официоз във в-к „Победа“. Съосновател с Трифон Кунев на хумористичното земеделско сп. „Див дядо“ (1922). Секретар на Цанко Бакалов в Постоянното присъствие на БЗНС. Учи специалност право в Свободния университет в София (днес УНСС)[1].

Член на БЗНС от 1921 г. Придружава Александър Стамболийски на Международната конференция за икономическо възстановяване на Европа в Генуа (1922).[2]

След деветоюнския преврат от 1923 г. е арестуван и обвинен за участие в Търновските събития. След престой в Плевенския затвор е интерниран в родното си село през октомври 1923 г. След освобождаване участва в групата на Петко Д. Петков.

Литературната си дейност започва непосредствено след Първата световна война. Лириката му е с политическа насоченост, използва остра ирония и пародия. В нея атакува най-вече политиците от буржоазните партии и богатите. Единствената му стихосбирка „Селски бодили“ е конфискувана от властите (1924). Най-значителната му творба е „Гърмиш и жигосваш“.

Отвлечен и убит по време на априлските събития от 1925 г.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат родното му село е наименувано по неговия псевдоним на Румянцево. На Сергей Румянцев е наречена улица в квартал „Военна рампа“ в София (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. literaturensviat.com
  2. Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1997 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]