Малка Мусала
| Малка Мусала | |
 Мусала, Трионите и Малка Мусала откъм Маричините езера | |
  Местоположение на картата на Рила | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Софийска област, България |
| Част от | Рила |
| Надм. височина | 2902 m |
Мàлка Мусалà (от 10 март 1950 г. до 1 февруари 1989 г. Димитров, по името на Георги Димитров)[1] е връх в Мусаленския дял на Източна Рила. С височината си от 2902 m той е втори в Рила, четвърти в България след Мусала, Вихрен и Кутело в Пирин и седми на Балканския полуостров.
Върхът има купенообразна форма. Разположен е североизточно от връх Мусала, с който го свързва скален гребен, наричан Трионите. Билото продължава на север-североизток към върховете Иречек и Дено. На северозапад Малка Мусала спуска стръмен склон към най-горното стъпало на Мусаленския циркус, на което е Леденото езеро. На юг и изток склоновете ѝ достигат дълбоката долина на река Марица, ограждайки част от два малки циркуса, висящи по отношение на долината. Единият циркус е под вр. Мусала, Трионите и Малка Мусала и е безезерен. Вторият е под Малка Мусала, Иречек и Студения рид, в него е Тъмното езеро и затова е наречен Тъмноезерен циркус. Тъмното езеро подхранва Тъмноезерния поток, ляв приток на река Голяма Марица.[2][3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 134.
- ↑ Радучев, Живко. Рила. Географски речник. С., Наука и изкуство, 1984.
- ↑ Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000.