Направо към съдържанието

Дилма Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дилма Русеф)
Дилма Русев
Dilma Vana Rousseff
бразилски политик
Родена
РелигияКатолическа църква
Учила въвФедерален университет на Рио Гранде до Сул
Политика
ПартияПартия на работниците
36-и президент на Бразилия
1 януари 2011 – 31 август 2016
Семейство
БащаПетър Русев
Подпис
Уебсайтdilma.com.br
Дилма Русев в Общомедия

Дилма Вана Русеф (на португалски: Dilma Vana Rousseff, браз. произношение: [ˈdʒiwmɐ χuˈsɛf])[бел. 1] е бразилски икономист, политик, 36-ият поред президент и първата жена-президент на Бразилия.

През декември 2015 г. федералния сенат на Бразилия започва гласуване за нейния импийчмънт по обвинения за нарушаване на бюджетните закони. В началото на август 2016 г. е обявена за виновна след гласуването, завършило с 61 на 20 гласа за свалянето ѝ от власт.[1] Вицепрезидентът ѝ, Мишел Темер, встъпва във власт като президент на 31 август 2016 г.

През 2022 г. съдебното разследване по обвиненията е прекратено, тъй като не е открито нито едно нарушение или престъпление.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]
Снимка от детските години на Дилма Русеф. От ляво надясно: брат ѝ Игор, майката Дилма Жане Силва, Дилма Русеф (горе) и бащата Петър с малката ѝ сестра Жана

Нейният баща Петър Русев е роден в Габрово през 1900 г. Като активен член на БКП е принуден да емигрира през 1929 г. във Виена, а оттам се установява във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Съпругата му остава в България, на 3 април 1930 г. се ражда синът им Любен-Камен.[2] В Париж Петър се сприятелява с Елисавета Багряна. Вече овдовял, пристига в Бразилия, премества се в Буенос Айрес, Аржентина, а няколко години по-късно се установява в Сао Пауло, Бразилия. Там постига успехи като юрист и строителен предприемач.

В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: Дилма Русеф, Игор (юрист) и Жана (1951 – 1977).

Дилма Русеф никога не се е срещала със заварения си брат – инженер Любен Русев, който почива в София през 2007 г., но посещава гроба му при гостуването си в България през 2011 г.[3]

Политически път

[редактиране | редактиране на кода]

Присъединява се към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Заедно с втория си съпруг Карлуш Араужо основава групата „Палмарес“ и се научава да борави с оръжие и експлозиви. Макар и да не участва във военни операции, през 1969 г. ръководи обир на бижута за 2,5 млн. долара от дома на бивш губернатор. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.

По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.

В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническа партия, а в края на 1990-те год. преминава в Партията на работниците.

В периода 2003 – 2005 г. Дилма Русеф е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва;[4]

През октомври 2010 г. се кандидатира за президент на Бразилия от управляващата Партия на работниците. В своята предизборна кампания се обявява за аграрна и политическа реформа, расови квоти, свобода на вероизповеданията и хомосексуални граждански съюзи, против смъртното наказание и узаконяването на леките наркотични вещества. На първия тур на 3 октомври събира 46,9% от гласовете срещу основния си опонент, социалдемократа Жузе Сера (32,6%). Вторият тур на изборите е проведен на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма с 56,05% от гласовете.

В първия тур на следващите президентски избори на 5 октомври 2014 г. Дилма събира 41,6% от гласовете. Във втория тур на 26 октомври, в който неин съперник е кандидатът на социалдемократическата партия Аесио Невес, тя побеждава с резултат 51,6% от гласовете и остава президент за втори срок.

През 2015 г. в Бразилия започват протести против правителството на Дилма Русеф и срещу корупцията. Акцията събира милиони хора на 15 март, 12 април, 16 август и 13 декември 2015 г. Протестите са срещу предполагаемото участие на Русеф в скандала с Petrobras, включващ подкупи и корупция. Когато между 2003 и 2010 г. се появяват обвинения, че е имало подкупи в периода, когато президентката Русеф е била член на борда на директорите на Petrobras, бразилците се обявяват против правителството и призовават за импийчмънт на Русеф.[5] Никакви преки доказателства за участието на Русеф в схемата не са публикувани и тя отрича да е знаела преди за това.[6]

През септември 2015 г. опозицията обвинява Русеф в нарушение на данъчното законодателство и финансови измами с публични средства по време на предизборната ѝ кампания през 2014 г. През декември 2015 г., по искане на опозиционни партии, парламентът започва процедура по импийчмънт срещу Русеф.[7]

На 31 август 2016 г. Сенатът, заседаващ като съдебен орган, гласува с 61 срещу 20 гласа за обвинителна присъда, признавайки Русеф за виновна в нарушаване на бюджетните закони и я отстранява от длъжност. Впоследствие Мишел Темер встъпва в длъжност и полага клетва като президент на Бразилия.[8][9]

През 2022 г. съдебното разследване по обвиненията в счетоводни манипулации, довели до нейния импийчмънт, е официално закрито, тъй като Бразилското федерално публично министерство (MPF) не открива нито едно престъпление или акт на административно нарушение.[10]

На 24 март 2023 г. Русеф е избрана за ръководител на банката на страните от БРИКС – Нова банка за развитие.[11][12]

Основни политически възгледи

[редактиране | редактиране на кода]
Еднополов съюз За[13] Приватизация Против[14] Свободна преса За[15] Религиозна свобода За[16] Смъртно наказание Против[17] Данъчна реформа За[18]
Демокрация За[19] Расова квота За[20] Узаконяване на наркотични вещества Против[21] Аграрна реформа За[22] Политическа реформа За[23] Подкрепа за свободен софтуер За[24]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 . Дилма успешно се лекува от рак на лимфните възли в ранен стадий; заради последствията от проведената химиотерапия тя няколко месеца носи перука.

Дилма два пъти се омъжва, и двата пъти се развежда. От втория си брак има дъщеря, Паула Русеф, която през 2010 г. ѝ ражда внук.

Владее, наред с родния си португалски, още английски, френски и испански език.[25]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Произнася се Джѝума Русѐф, с гърлено „р“.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.bbc.com
  2. ↑ Петър Русев – бащата на Дилма Русеф, в-к „Трета възраст“[неработеща препратка]
  3. ↑ Dilma Rousseff Visits Grave of Her Bulgarian Brother in Sofia – Novinite.com – Sofia News Agency
  4. ↑ Лула да Силва номинира Дилма Русеф за наследник[неработеща препратка], 13.11.2008
  5. ↑ Brazilian President Faces More Heat After Protests; Prosecutors file more charges in widening graft scandal as public anger grows against government // The Wall Street Journal. 16 March 2015. Посетен на 17 March 2015.
  6. ↑ Protesters in Brazil push to impeach President Dilma Rousseff // CNN. 12 April 2015. Посетен на 13 April 2015.
  7. ↑ Михаил Оверченко, Наталья Райбман Экс-президента Бразилии задержали и обыскали по делу Petrobras Архив на оригинала от 2016-03-23 в Wayback Machine. Ведомости
  8. ↑ Brazil's Senate ousts Rousseff in impeachment vote // 31 August 2016. Посетен на 31 August 2016.
  9. ↑ Brazil President Dilma Rousseff removed from office by Senate // BBC News. British Broadcasting Corporation, 1 September 2016. Посетен на 1 September 2016.
  10. ↑ MPF arquiva inquérito sobre 'pedaladas' de Dilma que justificaram o impeachment // Exame, 22 September 2022.
  11. ↑ BRICS bank NDB elects former Brazil leader Rousseff as president // Reuters. 24 March 2023.
  12. ↑ Бившият президент на Бразилия Дилма Русеф ще оглави банката на държавите от БРИКС
  13. ↑ 'Sou a favor da união civil gay', diz Dilma Roussef Архив на оригинала от 2012-07-01 в archive.today. A Capa. 29 юни 2010.
  14. ↑ AFP. "Nos EUA, Dilma se manifesta contra privatização de empresas do setor elétrico e da Petrobras". Zero Hora. 21 април 2010.
  15. ↑ Dilma and Free Press
  16. ↑ Dilma and Religion
  17. ↑ Sobrinho, Wanderley Preite. "Dilma pede „punição exemplar“ a envolvidos na morte de Eliza Samudio e classifica crime como „bárbaro“". R7. 8 de julho de 2010.
  18. ↑ Dilma promete reforma tributária a empresários se eleita
  19. ↑ Dilma and Democracy
  20. ↑ Dilma and Racial Quotas
  21. ↑ Araújo, Rosa. "Dilma defende união civil entre gays e se diz contra a legalização da maconha"[неработеща препратка]. Roma Negócios. 22 юли 2010.
  22. ↑ Dilma and Agrarian Reform, архив на оригинала от 6 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110706154320/http://www.redebomdia.com.br/Noticias/Politica/24749/Dilma+reafirma+necessidade+de+reforma+agraria+e+ataca+Serra, посетен на 3 декември 2010 
  23. ↑ Dilma and Political Reform, архив на оригинала от 17 май 2011, https://web.archive.org/web/20110517154658/http://veja.abril.com.br/blog/eleicoes/veja-acompanha-dilma-rousseff/dilma-diz-ser-favoravel-a-reforma-politica/, посетен на 3 декември 2010 
  24. ↑ A Presidenta Dilma Rousseff apoia Software Livre // Архивиран от оригинала на 2010-11-06. Посетен на 2010-12-03.
  25. ↑ Дилма от Лулы Архив на оригинала от 2010-11-10 в Wayback Machine.. // The New Times, 08.11.2010

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Жамил Шаде, Момчил Инджов. Дилма Русеф. С., Синева, 2011.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дилма_Русев&oldid=12359803“.