Джордж Бидъл Еъри
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Еъри.
| Джордж Бидъл Еъри George Biddell Airy | |
| английски астроном | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Англия |
| Учил в | Тринити Колидж |
| Научна дейност | |
| Област | Астрономия |
| Учил при | Джордж Пикок |
| Работил в | Кеймбриджки университет, Британско кралско научно дружество |
| Видни студенти | Пиърс Мортън, Уилям Сили Госет |
| Известен с | най-високият пост в Кралското астрономическо дружество |
| Награди | златен медал на Кралското астрономическо дружество, медал Копли |
| Джордж Бидъл Еъри в Общомедия | |
Сър Джордж Бидъл Еъри (на английски: Sir George Biddell Airy), среща се също и като Ейри[1], е английски астроном и математик, заемал най-високата длъжност в Кралското астрономическо дружество от 1835 до 1881 година.
Негова е заслугата за установяване на Гринуич като главен меридиан. Той е откривател и на оптични лещи, които коригират астигматизъм[2]. През 1834 г. първи разработва теория за дифракцията на светлината в обективите на телескопите и предсказва ефекта, известен днес като „диск на Ейри“[1]. Репутацията му на кралски астроном е засенчена от обвинението, че поради неговото бездействие Англия пропуска възможността първа да открие планетата Нептун.[3][4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 юли 1801 година в Алник, Англия, в семейството на Уилям Еъри и Ан Бидел. Завършва училището Колчестър Грамар и Тринити Колидж в Кеймбридж. Работи в Кеймбриджкия университет и Британското кралско научно дружество, а от 1826 година е Лукасов професор. През юни 1835 е назначен за кралски астроном и започва дългата си кариера в Националната обсерватория.
През юли 1824 година Еъри среща Ричарда Смит (1804 – 1875) докато се разхожда в Дербишир. По-късно той пише: „Очите ни се срещнаха ... и моята съдба беше запечатана ... Усетих неустоимо, че ние трябва да бъдем заедно“. Два дни след срещата им той ѝ предлага брак. Женят се през 1830 година и имат 9 деца.
Еъри се пенсионира през 1881 г. и живее с двете си омъжени дъщери близо до Гринуич. През 1891 г., претърпява падане, от което получава вътрешна травма. Опериран е, но няколко дни след това на 2 януари 1892 година умира. Погребан е в църквата „Сейнт Мери“ в Плейфорд, Съфолк, заедно със съпругата му и три от починалите му деца.
На 17 юни 1872 година получава рицарско звание.
Любопитни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Марсианският кратер Еъри носи неговото име.[5]. В този кратер има по-малък, наречен Еъри-0, който определя главния меридиан на тази планета.[6]
- Съществува и кратер на Луната, който също е кръстен на негово име.[7]
По-важни трудове
[редактиране | редактиране на кода]Сър Еъри написва 518 научни труда, като най-важните са:
- Airy, G. B. (1826) Mathematical Tracts on Physical Astronomy;
- (1828) On the Lunar Theory, The Figure of the Earth, Precession and Nutation, and Calculus of Variations, to which, in the second edition of 1828, were added tracts on the Planetary Theory and the Undulatory Theory of Light;
- (1839) Experiments on Iron-built Ships, instituted for the purpose of discovering a correction for the deviation of the Compass produced-by the Iron of the Ships; and
- (1861) On the Algebraic and Numerical Theory of Errors of Observations and the Combination of Observations.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Национална олимпиада по Астрономия – официален сайт // astro-olymp.org. Посетен на 21 февруари 2022.
- ↑ McCorkel, Joel. Sir George Biddell Airy 1801 – 1892 // Архивиран от оригинала на 2006-09-09. Посетен на 26 юли 2008.
- ↑ Airy, George Biddell и др. The Autobiography of Sir George Biddell Airy. Cambridge University Press, 1896. OCLC 13130558.
- ↑ Hutchins, R. Adams, John Couch (1819 – 1892). Online Edition. Oxford; New York, Oxford University Press, 2004. OCLC 56568095.
- ↑ Mars Nomenclature: Crater, craters // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS: Astrogeology Research Program. Посетен на 16 август 2007.
- ↑ Morton, Oliver. Mapping Mars: Science, Imagination, and the Birth of a World. New York, Picador USA, 2002. ISBN 0312245513. с. 22 – 23.
- ↑ Cocks, E. E. & Cocks, J. C. Who's Who on the Moon: A Biographical Dictionary of Lunar Nomenclature. Tudor Publishers, 1995. ISBN 0936389273.
| Томас Търтън | → | Лукасов професор (1826 – 1828) | → | Чарлз Бабидж |