Направо към съдържанието

Джон Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джон Винсент Атанасов)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Джон Атанасов.
Джон Атанасов
John Vincent Atanasoff
американски компютърен пионер
Роден
Починал
15 юни 1995 г. (91 г.)
Учил вУисконсински университет
Флоридски университет
Айовски щатски университет
Научна дейност
ОбластФизика, математика
Работил вАйовски щатски университет
Видни студентиКлифърд Бери
Техника
ОбластЕлектроника
Работил вAerojet General Corporation
Cybernetics Incorporated
ИзобретенияКомпютър на Атанасов – Бери
НаградиОрден „Св. св. Кирил и Методий“
Национален медал в областта на технологиите и иновациите
Орден „Народна република България“
Джон Атанасов в Общомедия

Джон Вѝнсънт Атана̀сов (на английски: John Vincent Atanasoff) е американски физик, математик и електроинженер[notes 1], изобретател на модел на електронен цифров компютър[notes 2], [notes 3] с регенеративна памет, изграден от множество изчислителни модули и изпълняващ логически операции с двоични числа.

Роден в многодетно семейство на българин и ирландка, той от малък проявява наклонност към математика и електротехника. Завършва електроинженерство, а след това защитава магистърска степен по математика и докторска дисертация по теоретична физика. Професионалната му кариера започва в Щатския колеж на Айова като преподавател по математика и физика. Научните му интереси и разработваните от докторантите под негово ръководство теми го изправят пред необходимостта от решаване на сложни диференциални уравнения, за които са необходими значителни по обем изчисления. Наличната изчислителна техника (табулатори, настолни калкулатори, касови апарати, акумулатори и т.н.) не е достатъчно гъвкава.[notes 4] След няколко неуспешни опита да ги приспособи Атанасов стига до идеята за принципно нова машина за изчисления: банка от калкулатори тип Monroe, свързани към обща ос[notes 5], а целта му е да решава системи с линейни уравнения по модифициран метод на Гаус. Двамата с Клифърд Бери създават прототип на машина, която превръща десетичните числа в двоични, извършва аритметични операции, използва логически изрази и записва междинните резултати в регенеративна памет. Макар и получила името компютър на Атанасов – Бери по време на делото Honeywell v. Sperry Rand, тя не отговаря на съвременната дефиниция за компютър.[notes 6] Поради влизането на САЩ във Втората световна война, проектът остава незавършен и прототипът е изгубен.

Войната променя из основи кариерата на Атанасов и в периода 1942 – 1952 г. той работи само по военни проекти. След това основава собствена консултантска компания, става успешен бизнесмен и през 1969 г. се пенсионира. През това време компютърната индустрия се развива и конкуренцията между производителите расте. През 1967 г. с Атанасов се свързват адвокати, научили за неговия предвоенен проект, и го призовават за свидетел по дела, свързани с патента на ENIAC. Така замисълът и реализацията на машината на Атанасов стават широко известни за първи път чрез съдебното решение по делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp, произнесено през 1973 г.

Признанието на Джон Атанасов като компютърен пионер идва трудно, тъй като приносът му е косвен. В САЩ е награден с Computer Pioneer Medal от Институт на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) едва през 1984 г. Университетът в Айова също му отдава заслуженото, като финансира построяване на реплика на машината му, но най-много почести получава при двете си посещения в България, където е прославян като „българинът – баща на електронния компютър“, избран за чуждестранен член на БАН и награждаван неколкократно с ордени.

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903 г. близо до Хамилтън, Ню Йорк. Баща му Иван Атанасов е родом от Ямболско, но рано остава без баща, който загива в Бояджишкото клане през 1876 г. През 1889 г., на 13-годишна възраст, Иван Атанасов емигрира в Америка заедно с чичо си. След смъртта на чичото, Иван остава сам на 16 години, но успява да завърши колеж, а след дипломирането си създава семейство с Айва Луцена Парди, учителка по математика от френско-ирландско потекло. В семейството се раждат осем деца: Джон-Винсент, Етелин-Зорка, Маргарет, Теодор, Ейвис, Реймънд, Мелва и Ървинг[1][notes 7].

След раждането на Джон-Винсент бащата продължава да следва задочно, дипломира се и работи като електроинженер отначало в околностите на Хамилтън, а по-късно в Остин и Брюстър, Флорида, където семейството се премества през 1912 г.[2][3] Малкият Джон завършва основно училище там. Къщата им в Брюстър е първата им къща, в която има електричество, и момчето на 9-годишна възраст проявява първите си способности в електротехниката. Чете много книги от библиотеката на баща си. В училище е добър ученик, но има интерес и към спорта. Когато баща му купува нова сметачна линийка, новост за времето си, той е напълно запленен от нея и внимателно изчита инструкциите.

Заинтригуван е от математическите принципи на алгебрата и логаритмите, а по-късно от тригонометричните функции. С помощта на майка си прочита гимназиалния учебник на Тейлър по алгебра, в който са включени начални познания по диференциално смятане, безкрайни редове и методи за пресмятане на логаритми. За няколко месеца любознателното 9-годишно момче научава от майка си за съществуването на бройни системи, различни от десетичната, и ги разучава – най-вече двоичната бройна система[4].

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

След като семейството се премества във ферма в Олд Чикора, Флорида, Джон завършва колеж в Мелбъри с отличие по естествени науки и математика. През 1921 г. записва електроинженерство в университета на Флорида в Гейнсвил. (Той проявява интерес към теоретичната физика и електрониката, но тези дисциплини не се преподават). Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1925 г. Получава няколко предложения за стипендия за следваща образователна степен, включително от Харвард, но приема това от Щатския колеж на Айова, поради репутацията на колежа по отношение на инженерните и естествените науки[5] (по-късно колежът прераства в университет).

През юни 1926 г. Джон Атанасов защитава магистърска степен по математика с втора специалност физика и няколко дни по-късно се жени за Люра Мийкс. Започва работа като учител по математика; жена му още не е завършила следването си, но и тя работи като учителка в Монтана. По средата на учебната година обаче прекратява договора си и се връща в Еймс, за да е близо до съпруга си. Година по-късно се ражда дъщеря им Елси. През март 1929 г., насред семестъра, Атанасов постъпва като докторант по теоретична физика при Джон ван Флек в Уисконсинския университет в Мадисън, Уисконсин и семейството се мести там. Докторската му дисертация „Диелектрична константа на хелия“ го сблъсква за първи път с големи по обем изчисления във връзка с приближеното решаване на частни диференциални уравнения и той прекарва часове със калкулатора на Монро – настолна механична сметачна машина. Това събужда интереса му към по-добра и по-бърза сметачна машина. След защитата на доктората си през юли 1930 г. семейството се завръща в Еймс и през есента на 1930 г. Джон Атанасов става асистент, а по-късно доцент по математика и физика в Щатския колеж на Айова (на английски: Iowa State College, ISC) и започва да ръководи докторанти[6].

Преподавател в Айова

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1930-те и началото на 1940-те години ISC има силни традиции в областите геометрия на повърхностите, паралелни корелации и приложения на метода на най-малките квадрати – и за трите е характерно интензивно използване на системи от линейни уравнения, които определят научните интереси на Атанасов.[7] Той е единственият теоретик в колежа и се насочва към решаване на сложни задачи, при които възниква необходимост от по-ефективно извършване на голям обем изчисления. Разработваните от докторантите теми включват диференциални уравнения, които могат да се решават приближено чрез решаване на системи линейни уравнения с много неизвестни. Това може да стане само на ръка и изчисленията отнемат много време, дори когато се използват сметачни машини.

В периода 1935 – 1937 г. Атанасов разработва метод за анализ на спектри и публикува статия в Journal of The Optical Society of America.[8] За целта модифицира механична табулираща машина на IBM([9] – стр. 28, трети отговор), работеща с перфокарти, предоставена под наем на колежа от IBM ([9] – стр. 32, последен отговор, ... at that time all IBM equipment couldn't even buy ...) и проектира допълнително устройство, което свързва към табулатора([10] – стр. 9, последен отговор), ([9] – стр. 27 – 28), като умишлено нарушава лицензионния договор между колежа и IBM.([9] – стр. 28, втори отговор) Във връзка с тази публикация, през април 1937 г. Атанасов изпраща писмо до IBM с предложение за някои подобрения.([9] – стр. 26, последен въпрос и отговор) За IBM обаче това е нарушение на бизнес политиката на фирмата, която не разрешава манипулиране на нейни продукти, и тя отказва.([11] – стр. 5) IBM дори издава вътрешен меморандум (това се изяснява по време на делото Honeywell v Sperry Rand) с инструкция „не допускайте Атанасов до табулатора“.[12], [11], ([13] – стр. 232, колона втора, първи параграф)

През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък механичен уред за изчисляване на геометрията на повърхности, който наричат „лапласиометър“.[14] Той решава уравнение на Лаплас директно, без да преобразува диференциалните уравнения в системи от линейни уравнения.[15] Атанасов установява, че точността му при работа прогресивно намалява с увеличаването на отклонението на отделните части на машината от номиналните параметри – присъщ недостатък на механичните устройства.

Създаване на компютъра АВС

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Компютър на Атанасов – Бери
Реплика от 1997 г. на компютъра на Атанасов – Бери в Центъра Дъръм, Щатски университет на Айова

Атанасов решава да създаде принципно нова изчислителна машина, която да реши проблема с точността на изчисленията. През 1937 г. той стига до основната концепция на машината – за свърже банка от прости калкулатори към обща ос. При конструирането Атанасов решава тежки инженерни проблеми, предизвикани от минималното финансиране, с което разполага. Той постига оригинални решения за архитектурата, организацията на паметта и метода за въвеждане и извеждане на данните.[notes 8] Тези оригинални решения позволяват на Атанасов и Бери да създадат компютър с последователна архитектура, при което въвеждането на данни става със стандартни перфокарти, но е последвано от междинна обработка чрез прогаряне на „перфокарти“ от принципно нов тип.

Според самия Атанасов той достига до тези решения по необичаен начин – една вечер, разочарован от множеството безплодни усилия, той се качва на колата си и кара без конкретна посока. След триста километра (190 мили) спира в крайпътно заведение в Илинойс и там се избистрят основните принципи на бъдещата машина.[notes 9] Според Густафсон[16], [notes 10] ръководил създаването на реплика на АВС, в днешните понятия те са следните:

  • да използва при пресмятането електричество и електроника, а не механика или електромеханика;
  • да използва вътрешни операции с двоична аритметика,
  • да използва отделна памет за междинните резултати, изпълнена с кондензатори и опреснявана периодично, за да поддържа състояния 0 или 1
  • да използва логически изрази, а не броене.

Работата на Атанасов върху АВС компютъра е изцяло теоретична – концепция, кондензаторна памет, суматорен механизъм.([13] – стр. 241, първа колона, последен параграф), ([17] – стр.157 – 158) За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ и Харолд Андерсън, също професор по физика в колежа, му препоръчва един от най-добрите си студенти – Клифърд Бери[10][13].

През март 1939 г. от колежа му отпускат 650 долара и Атанасов и Бери започват монтажа на машината в приземието на лабораторията по физика. До края на 1939 г. Атанасов и Бери създават прототип на изчислителната машина, който съдържа два 25-битови абака (сметала) (с думата „abacus“ Атанасов означава регистър или акумулатор), разположени радиално от двете страни на бакелитов диск, един суматор и конвертор.([18] – стр. 29, предпоследен параграф). Този модел им позволява в периода ноември 1939-януари 1940 да тестват части от регенеративната памет и аритметичното устройство на машината в различни условия и е първото експериментално електронно устройство, което успешно изпълнява двоични операции събиране и изваждане.[15] Операциите се извършват върху десетични числа, кодирани в осмичен код и резултатите са добри. В началото на 1940 г. те получават още 810 долара за проекта от колежа (110 долара от декана и 700 долара от научния съвет[18] – стр. 30). През същата година аритметичното устройство е проектирано отново.([15] – стр. 235) То се състои от 30 последователни двоични суматора, работещи едновременно. Всеки суматор е предназначен за сумиране на една двойка от думи (по една от всеки барабан). До средата на 1942 г. е пуснат в действие прототип на сметачна машина, много по-късно наречена компютър на Атанасов – Бери или ABC (на английски: Atanasoff-Berry Computer).[18] Тя е специализирана[notes 11] – предназначена е за решаване на системи линейни уравнения с до 29 неизвестни по модифициран метод на Гаус, като изпълнява фиксирана последователност от операциите събиране и изваждане (умножението и делението се свеждат до първите две). Изчислението се извършва с помощта на електронни схеми и логически изрази, а управлението става ръчно с електромеханични превключватели, т.е. машината не е автоматична. АВС компютърът не е съвместим със съвременното определение за компютър (погледни бележка 6).

Основната концепция е разработена от Атанасов.([10] – стр. 4, последен отговор) По-голяма част от електронните схеми на ABC компютъра са дело на Клифърд Бери([10] – стр. 4, първи отговор), механиката е разработена от Герт Вайсман.([19] – стр. 192, втори параграф) Първата схема на двоичния суматор е проектирана съвместно от Атанасов и Бери.([10] – стр. 2, последен отговор) Монтажът на машината е извършен от студенти под ръководството на Бери. Сред студентите, участвали в монтажа на АВС компютъра са Алън Къркпатрик (по-късно патентен адвокат на CDC, участник в екипа на Honeywell), Роберт Фулмър (по-късно патентен адвокат на General Electric, участник в съдебния процес), но с най-голяма заслуга при монтажа е д-р Роберт Мадър (проектирал захранването), оказал съществена помощ и при реконструкцията на АВС компютъра през 1995. Основен проблем е въвеждането на данните и извеждането на резултатите. По това време основни производители на перфочетящи устройства са IBM и AT&T, но и двете фирми не разрешават на други да се свързват към техни устройства([11] – стр. 5) (през 1944 – 1945 г. IBM дават разрешение на Екерт и Моукли да свързват и модифицират техни входно-изходни устройства ([15] – стр. 207)). Клифърд Бери предлага интересна идея за запис и четене на междинните резултати – вместо да печата перфокарти, да прогаря с искра подходящ диелектрик (хартия).[20] Тази идея се превръща в негова дипломна работа за придобиване на степен магистър (на английски: master of science). Устройството за записване и четене на данни на Бери обаче не е достатъчно надеждно, защото перфорацията не е достатъчно регулярна и става причина за случайни грешки ([15] – стр. 224 – 225), ([11] – стр. 5), [21]. АВС компютърът има и други проблеми, които никога не са били проучвани – контактната система на барабаните([10] – стр. 12, последен отговор), режима на лампите [22], опроводяването на компютъра (писма на Атанасов до Роберт Мадър)

Project X

[редактиране | редактиране на кода]

През цялата 1940 г. Атанасов търси финансиране за АВС компютъра. С тази цел посещава Raytheon, General Electric и Bell Laboratories и ги запознава с идеите на компютъра.(([19] – стр.35) През декември 1940 г. Атанасов посещава проф. Уорън Уивър (Warren Weaver), негов преподавател по математика в университета в Уисконсин, който ръководи програмата „Автоматизация на артилерийския огън“ (Fire Control) към Националната комисия за отбранителни изследвания (National Defense Research Commission – NDRC) и го запознава с работата си в цифровите изчисления. През януари 1941 г. Уорън Уивър изпраща д-р Самуел Х. Калдуел (Samuel Hawks Caldwell) на среща с Атанасов в Еймс, за да го запознае с целите на програмата „Автоматизация на артилерийския огън“ и необходимостта от изчисляване и предсказване на траекторията на летящ обект в реално време. Атанасов представя пред Калдуел АВС компютъра и дава идеята, че траекторията може да се предскаже чрез решаване на редове на Тейлър (Taylor expansion), а АВС компютърът може да бъде полезен за тази цел.([19] – стр. 186, последен параграф)

Мнението на Уорън Уивър е, че към 1941 г. цифровата технология не е достатъчно развита за изчисления в реално време и предпочита аналогово решение на проблема. Въпреки това, по предложение на д-р Самуел Х. Калдуел, Уорън Уивър дава съгласието си Атанасов да се присъедини към програмата.([19] – стр. 170, първи параграф) Сътрудници в програмата „Автоматизация на артилерийския огън“ са Джордж Стибиц, Клод Шанън и Норберт Винер. През март 1941 г. Атанасов се присъединява към програмата и започва работа по Project X през май 1941 г. В Project X Атанасов вижда не само възможност за финансиране на АВС компютъра, но и приложение на компютъра за военни цели. Задачата е проектиране на устройство за проследяване и предсказване на траекторията на летящ обект. Атанасов настоява за цифрово решаване на проблема и игнорира мнението на Уорън Уивър. Това създава напрежение в техните отношения, което остава до края на живота им.([19] – стр. 37) По програмата „Автоматизация на артилерийския огън“ Project X получава финансиране от около 75 хиляди долара.([19] – стр. 188, първи ред) Не е ясно как Атанасов е успял да запази проекта на АВС компютъра до 1941 г., но има косвени доказателства, че катедри в университета са помагали с малки суми.([19] – стр. 159, първи параграф)

Атанасов делегира ръководството на Project X на Сам Легволд, аспирант на Атанасов завършил физика, по същия начин, както е делегирал на Бери ръководството на проекта за АВС компютъра.([19] – стр. 180, първи ред) Конструктивно АВС компютърът е завършен през ноември 1941 г., но функционално никога не е завършен. [notes 12]. През април 1942 г. се провеждат тестове на АВС компютъра, които са неуспешни. Неуспешните тестове на АВС компютъра предопределят неуспеха на Project X и проектът завършва без проектирано устройство, само с два доклада.[notes 13]

На 20 август 1942 г. в писмо до Джордж Грос, Атанасов пише: „Изчислителната машина не е завършена, и аз се принудих да стигна до заключението, че трябва да я изоставя за сега.“([19] – стр. 198) На 16 август 1972 г., в интервю с Бони Каплан за Националния Музей за Американска История – Смитсониан, Атанасов признава, че Уорън Уивър е бил прав в своите съмнения за АВС компютъра, като казва: “Аз не мислех, че компютърната машина ще бъде от полза за обслужване на войната. Аз не виждах как тя ще бъде от полза за обслужване на войната, но и нямаше начин да се свърже с обслужване на войната“.[23] – стр. 3, последен въпрос) След реконструкцията на АВС компютъра през 1997 г. Джон Густафсон, ръководител на проекта, твърди че машината е решавала системи уравнения с 3 до 5 неизвестни[16]

Подготовка за патентоване

[редактиране | редактиране на кода]

През август 1940 г. Атанасов и Бери подготвят доклад до ръководството на ISC, който съдържа подробно описание на машината и служи като обосновка за търсене на допълнително финансиране. През декември 1940 г. двамата посещават Патентния офис на САЩ във Вашингтон за предварително патентно проучване и не намират нищо, което би застрашило заявката им.[notes 14]

На 24 март 1941 г. фондацията ISCRF (на английски: Iowa State College Research Foundation) получава външно финансиране за довършване на проекта, но поставя изричното условие Атанасов да подпише патентно споразумение с колежа[24][25][notes 15].

През юли 1941 г. Атанасов сключва патентно споразумение с колежа в Айова, според което авторът (Атанасов) прехвърля правата върху машината на колежа и придобива правото на 50% от приходите, като поема 50% от бъдещи разходи (това включва разходите по патентоването) и се задължава да не патентова самостоятелно (при патентоване колежът в Айова да бъде посочен като собственик).[13] – стр. 254, първа колона, последен параграф),[24][25][notes 16]

Междувременно по покана на Атанасов от 13 до 18 юни 1941 г. в дома му гостува Джон Моукли, който е проявил интерес към машината. Двамата са се запознали на научна конференция и споделят интереса си към автоматизиране на обемни и сложни изчисления. Това посещение ще има сериозни последици далеч в бъдещето. Атанасов запознава Моукли с части от доклада си от август 1940 г., но отказва да му даде копие. В разговорите той му разкрива архитектурата, схемите и демонстрира готовите блокове, а Моукли си води изчерпателни записки и си тръгва с изчерпателна информация за проекта, без да поема никакви задължения за опазване, неразпространение и неизползване на придобитите знания, макар че в писмо от октомври 1941 г., Атанасов го моли да спазва конфиденциалност поради предстоящото патентоване.[24] По-късно този факт е едно от основанията за обявяване на патента на ENIAC за невалиден.

През пролетта и лятото на 1942 г. Атанасов и Бери подготвят заявка за патент.[notes 17] На 7 август 1942 г. Атанасов изпраща непълна чернова за патент (липсват 1/3 от чертежите) на адвокат Трекслер.[notes 18] В началото на януари 1943 г. Атанасов спира да отговаря на писмата на адвокат Трекслер и едностранно прекратява процедурата за патентоване, без да информира колежа.([19] – стр. 200 – 201)[notes 19]

През 1948 г., проф. Бюкенън, председател на патентната комисия в Колежа, посещава Атанасов в Лабораторията към Арсенала на Военноморските сили (на английски: Naval Ordnance Laboratory, NOL) След срещата става ясно, че патентоването на АВС компютъра е прекратено още през 1943 г. Един месец по-късно Държавният Колеж в Айова взима решение машината да бъде демонтирана и помещението освободено за бъдещи изследвания. Демонтирането на машината е извършено в отсъствието на двамата автори и забравена. От АВС компютъра са запазени само отделни части, които се съхраняват в Националния Музей за Американска история в Смитсониън.

Работа за армията

[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Лабораторията към арсенала на Военноморските сили (на английски: Naval Ordnance Laboratory, NOL)[3] във Вашингтон. Той смята да работи няколко месеца или най-много няколко години за правителството, надявайки се после да се завърне към академичната си работа. Люра остава в Еймс с трите деца, но той често ги посещава. Клифърд Бери работи също по военна тематика, но в Калифорния.

Атанасов става ръководител на хидроакустичния отдел в NOL. Основните му научни интереси по това време са в областта на динамиката на корабите, има много разработки с военно приложение, сред които хидроакустични устройства, детонатори, подводни бомби, миночистачен уред и патентова над 30 устройства[3][26]. През май 1945 г. в NOL е създаден нов отдел със задача да построи компютър за нуждите на флота и Атанасов оглавява и него. Макар че изчислителните машини са съвършено нова област за времето и липсват опит и кадри, проектът получава финансиране от 300 000 долара и е събран екип. Той обаче не постига целта си и след година и половина е прекратен[notes 20]. През 2001 г. от публикувани посмъртно записки на един от участниците в екипа Калвин Моерс[22], става ясно, че проектът е прекратен, защото въпреки първоначалната подкрепа от страна на Джон фон Нойман той преценява, че няма изгледи компютърът да бъде построен. Според Моерс това свидетелства, че Атанасов не е считал опита си от АВС за подходящ за надграждане[22][27], а назначаването му за ръководител на два отдела едновременно е било неудачно. Косвено доказателство за това, че хидроакустичният отдел е бил приоритет за Атанасов, е участието му в други военни проекти: експерименти по измерване на сеизмични вълни при първия атомен опит на атола Бикини в Тихия океан (1946) и при големия конвенционален взрив в Хелголанд (1947)[28].

При едно от завръщанията си в Еймс през 1948 г. Джон Атанасов научава, че компютърът АВС е разглобен и изнесен от сградата на физиците, като се запазени само няколко негови части. Нито той, нито Бери са били информирани. Проектът е забравен до 1967 г., когато адвокатите на водещи компютърни фирми се обръщат към Атанасов за помощ при подготовката на няколко корпоративни дела. Недовършеният АВС и особено информираността на Джон Моукли за него са един от мотивите за важното съдебно решение, с което патентът на ENIAC е обявен за невалиден, т.е. електронният цифров компютър става обществено достояние.

През 1949 г. Атанасов става научен съветник на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. След една година се завръща във Вашингтон като директор на морската отбранителна програма в NOL и остава там до 1952 г., когато напуска, за да започне свой бизнес.

Собствен бизнес

[редактиране | редактиране на кода]

През 1952 г. заедно със стария си приятел и състудент Дейвид Бийчър основават компания за научни изследвания и разработки – The Ordnance Engineering Corporation в Роксвил, Мериленд. През 1957 г. тя е придобита от Aerojet General Corporation и Джон Атанасов остава да работи като мениджър на нейния Атлантически филиал (1957 – 1959) и като вицепрезидент (1959 – 1961). От 1961 г. до пенсионирането си през 1969 г. е президент на фирмата Cybernetics.

През следващите години от живота си Джон Атанасов продължава да се занимава с научни изследвания. Работи по създаването на универсална азбука и език, които да позволяват лесна логическа обработка[3]. Разработва научно-приложни методи и средства за оптимизиране на възприемането на информация от човека и машината и се интересува от фонетизиране на националните писмености[26].

През пролетта на 1967 г. адвокати на CDC, Honeywell и GE осъществяват контакт с Атанасов и го призовават като свидетел по две дела между големи компютърни фирми. При разпитите му за първи път пред обществото се разкриват детайли за замисъла и реализацията на АВС. Съдебното решение на съдията Ларсон, което обявява патента на ENIAC за невалиден, допринася за обществената известност на Атанасов и компютъра АВС, макар че той вече отдавна не съществува.

През 1970 г. Атанасов получава покана и посещава България със съпругата си. Второто му посещение е през 1985 г.

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. се жени за Люра Мийкс (Lura Meeks) – 25-годишна студентка по икономика от Оклахома[29]. Семейството има три деца: Елси, Джоан и Джон. През 1949 г. се развеждат и Люра с децата се преместват в Денвър, Колорадо. Същата година Атанасов се жени за Алис Кросби от Айова, с която са работили във Вашингтон по време на войната и остават заедно до неговата смърт, която настъпва на 15 юни 1995 г. след дълго боледуване в дома му в щата Мериленд на 91-годишна възраст[3]. Погребан е в гр. Фредерик.

Признание като компютърен пионер

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Патентен спор за ENIAC

Компютърната индустрия започва да се развива с ускорени темпове след навлизане на електричеството и особено след 1930. Към 1940 година основните производители на изчислителна техника са IBM, NCR, RCA, Bell Labs и др. В края на 1939 г. IBM и NCR създават първите електронни сметачни машини, но те остават само като опитни образци и нито една фирма не поема риска да създаде търговски продукт. В своите мемоари Атанасов пише: „Аз считах, че механичният подход ще бъде по-стабилен, но електронният подход ще бъде по-гъвкав. Този случай беше от особено значение, защото аз възнамерявах да използвам електронни лампи ... и тези лампи се считаха за доста ненадеждни“[13] – стр. 281, първа колона, втори параграф) Освен това съществуват редица изчислителни машини с военни приложения, за които се знае съвсем малко или се обявяват публично много по-късно (например свързаните с криптоанализ Colossus в Англия и машините на NCR (N-530) в САЩ, които все още са обвити в секретност)[notes 21]. Признанието за приноса на Атанасов като компютърен пионер идва като страничен резултат на съдебните дела, в ущърб на патентите и предходната слава на ENIAC, и затова се приема нееднозначно. Например името на Атанасов не е споменато при честването на 50 години от създаването на ENIAC[30]. Продължава да остава нерешен спорът „кой е изобретил първия електронен компютър?“. Според Ричардс [31] и Бъркс[15] Атанасов е „баща на електронния компютър“, според други автори компютърът такъв, какъвто го познаваме днес, е резултат на приноса на мнозина компютърни пионери[32].

Името на Атанасов нашумява при делото Honeywell, Inc. v. Sperry Rand Corp в окръжния съд в Минесота, в което Honeywell обвинява Sperry Rand в патентна измама и монополни практики. Решението по това дело (1973) [33], обявяващо патента на ENIAC за невалиден, става повратен момент в развитието на компютърната индустрия. Съдът потвърждава, че компаниите от бранша за производство на електронни цифрови компютри не дължат отчисления за ползването на патент. Като съпътстващ резултат Атанасов и компютърът АВС, напълно забравен към онзи момент, придобиват обществена известност. Колежът в Айова, който междувременно е станал университет, предприема стъпки за популяризиране на идеите на Атанасов и Бери и компютъра АВС като един от най-ранните образци на електронен компютър. Въпреки изхода на делото, Атанасов не получава никакви материални облаги от изобретението си[30].

Друга последица от делото е последвалата поправка на патентния закон на САЩ от 1973 г., с която се инкриминират тайните фирмени споразумения с цел манипулиране на пазара[34].

Sperry Rand v. CDC е друго дело, свързано с Атанасов, от април 1968 г. То касае нарушаване на патент US Pat. 2 617 705 за магнитния диск и патент US Pat. 2 629 827 за регенеративната памет. Тъй като е свързано с по-голямото дело Honeywell vs. Sperry Rand, съдебният състав изчаква решението на съдия Ларсън по него. Той констатира, че

  • идеята на Атанасов за регенериране на паметта е използвана в EDVAC[35],
  • патентът за регенеративната памет е невалиден поради разкритията, направени преди критичната дата в рапорта на фон Нойман[36].

Тъй като към датата на решението (октомври 1973 г.) патентът за регенеративната памет е с изтекъл срок на действие, съдът не го обявява за невалиден и това дело е прекратено.

Приносът на Атанасов

[редактиране | редактиране на кода]

Работата на Атанасов и Бери по компютъра ABC остава незавършена, на ниво прототип, не е публикувана и в продължение на 25 години остава неизвестна за широката общественост. По време на разпита на Атанасов като свидетел по делото на въпроса „Защо не сте публикували?“ той отговаря така: „Предполагам, защото така съм решил.“[17] – стр. 943). В решението на съда се констатира, че в продължение на 20 години Атанасов не е отстоявал своето изобретение[37]. Въздействието на компютъра ABC върху развитието на компютърните технологии е косвено, пречупено през призмата на EDVAC, BINAC и UNIVAC, последвали ENIAC. Това са компютри с последователни суматори, регенеративна памет и запаметена програма.([15] – стр. 286) Патентният спор ENIAC разкрива пред обществото идеите на Атанасов като компютърен пионер, но и създава два лагера на негови привърженици и противници по отношение на заслугата му за по-нататъшното развитие на компютрите.

Компютърът ABC е различен от всички компютри, правени преди това. Приносите на Атанасов са:

  • Регенеративна памет. Идеята да се използва енергията, заредена в кондензатор, за съхраняване на информация в двоичен код, е най-същественият принос на Атанасов. Същият принцип се използва в съвременните динамични компютърни памети. Година и половина след Атанасов (1943 г.) в машината Aquarius, която е част от Colossus, се използва регенеративна лента (лента с кондензатори).([38] – стр. 301)
  • Електронен последователен суматор. Атанасов използва за първи път електронни последователни двоични суматори. Първият електромеханичен двоичен суматор е направен от Джордж Стибиц през 1937 г. като част от „Model K“, който се съхранява в музея Смитсониън. Проектирането на двоични системи и в частност на двоични суматори е тясно свързано с магистърската дисертация на Клод Шанън от 1936 г., който дискутира проблема за изграждане на двоични системи с двоични ключове.[39]
  • Паралелен процесор. Процесорът на ABC (съставен от 30 последователни суматора) заедно с процесора на Джордж Стибиц (два паралелни суматора), който обаче е електромеханичен (изграден с релета), са най-ранните варианти на паралелен процесор SIMD (на английски: Single instruction Multiple Data). И двете машини са двоични. Процесорът на компютъра ABC е оригинално решение – 30 последователни суматора с 30 двойки регистър/акумулатор, реализирани с 360 лампи, част от които двойни триоди. Паралелният еквивалент би използвал не по-малко от 21 хиляди електронни лампи (ако се използват двойни триоди) заедно с паметта – т.е. би бил по-голям от ENIAC.
  • Неавтоматично изпълнение на операциите. ABC не е автоматичен компютър[40], защото входните данни и междинните резултати се въвеждат от и извеждат на перфокарти, които се обслужват на ръка и всяка аритметична операция се изпълнява след натискане на бутон от пулта. Подобно на компютъра на Джордж Стибиц, в ABC всички суматори изпълняват една и съща аритметична операция.
  • Използва двоична система. При проектирането на сметачните машини от 30-те и 40-те години на XX век стои въпросът дали да се използва двоична или десетична бройна система. Компютрите с десетична бройна система също използват двоични елементи. На всяко число от една цифра съответства 9-битов преместващ регистър. При въвеждане на число в съответния преместващ регистър (на единиците, на десетиците, на стотиците) се записва единица в позицията, която съответства на стойността на числото. Например при въвеждане на числото 5 се записва единица в петата позиция на съответния преместващ регистър. Събирането се изпълнява с преместване наляво, изваждането – с преместване надясно. Например при събирането 5+2 единицата, записана на втората позиция, се премества с пет позиции наляво, тоест отива на седма позиция. В компютъра ABC се използва двоичната бройна система.
  • Използва двоични операции. През 30-те и 40-те години на XX век има два подхода при проектиране на изчислителна техника – броене и двоични операции. Компютърът ABC е първото известно експериментално електронно устройство (с електронни лампи, а не с релета), което изпълнява двоични операции.

САЩ

[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямо признание Атанасов получава в своята алма матер – ISU. През 1974 г. е избран за почетен гост и ръководител на най-голямото студентско събитие – VEISHA (Veterinary Medicine, Engineering, Industrial Science, Home Economics и Agriculture). През 1981 г. ISU прави филм за историята на конструирането на компютъра на Атанасов – Бери. На 21 октомври 1983 г. (по повод годишнината от историческото съдебно решение, че Айова е мястото на конструиране на ABC и че ENIAC е „произлязъл“ от него) филмът е прожектиран по време на празненството, организирано в ISU. На Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. Съпругата на покойния Клиф Бери – Джейн Бери, и майка му Грейс Бери, приемат наградата от негово име.

През 1984 г. IEEE Computer society му присъжда медал на компютърен пионер „за първия електронен компютър с последователна памет“[41]

България

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Джон Атанасов пред Телефонната палата в София

В началото на 70-те години на XX век името на Атанасов и българските му корени нашумяват в България. Повод за това става книгата на Ричардс, в която за първи път се споменава работата му, а покрай шумното съдебно дело стават известни подробности от живота му. Благовест Сендов първи издирва адреса на Атанасов и му пише. Атанасов отговаря с писмо през септември 1970 г., в което описва живота си, дава сведения за изобретението си и за водените дела и изявява желание да посети България. След покана от името на Българската академия на науките Атанасов и съпругата му посещават България за три седмици в края на 1970 г. в рамките на тримесечна обиколка на Европа. Награден е с орден „Кирил и Методий“ първа степен и изнася няколко лекции в БАН. Посещава и родното място на баща си – с. Бояджик, Ямболско, където се среща с далечни роднини[42].

Второ посещение Атанасов прави през май–юни 1985 г., като две години преди това е избран за чуждестранен член на БАН. Георги Йорданов заявява: „Бихме искали да вярваме, че някъде в дълбоките корени на Вашето чудесно творение, плод на изключително научно прозрение, лежи зрънце от откривателския порив на талантливия български народ“, с което де факто обявява Атанасов за българин[43]. Награден е с орден „Народна Република България“ първа степен. Посещава отново родното място на своя баща. Обявен е за „Почетен гражданин на Ямбол“.

Според И. Русков популяризирането на Атанасов като „българин, изобретил първия електронен компютър“, се дължи на организирана пропагандна кампания[43], а според Б. Зюмбюлев тя е пример за клишето „българинът първи във всичко“[44][45].

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

От 1988 г. името на Атанасов носи първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“. Върхът Атанасов нунатак в Антарктика е наименуван в негова чест през 2002 г. През 2003 г. е учредена награда „Джон Атанасов“, която се връчва ежегодно. През 2007 г. 4 октомври е обявен за Ден на информационното общество – професионален празник на специалистите по компютърна техника, информационни технологии и автоматика в България[46]

На Джон Атанасов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта). Паметници на Джон Атанасов има в София (пред Телефонната палата), построен с дарения на стойност над 160 000 лв.[47] и открит през октомври 2003 г., и в с. Бояджик.

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • U.S. Navy Distinguished Service Award (1945)
  • Citation, Seismological Society of America (1947)
  • Citation, Admiral, Bureau of Ordnance (1947)
  • Cosmos Club membership (1947)
  • орден „Кирил и Методий“ – първа степен (1970)
  • Iowa Inventors Hall of Fame (1974)
  • Honorary membership, Society for Computer Medicine (1974)
  • Doctor of Science, University of Florida (1974)
  • Computer Pioneer Medal, IEEE (1984)
  • Governor's Science Medal (1985)
  • орден „Народна република България“ – първа степен (1985)
  • Computing Appreciation Award, EDUCOM (1985)
  • Holley Medal, American Society of Mechanical Engineers (1985)
  • Coors American Ingenuity Award (1986)
  • Национален медал в областта на технологиите и иновациите (1990)
  • орден Стара планина (посмъртно, 2000)

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Atanasoff J. V. and Brandt A. E., „Application of Punched Card Equipment to the Analysis of Complex Spectra“ Journal of the Optical Society of America Vol. 26, Issue 2, pp. 83 – 88 (1936)
  • Atanasoff, J. V., „Computing Machine for the Solution of Large Systems of Linear Algebraic Equations“, in B. Randell, ed., The Origins of Digital Computers, Selected Papers, New York, Springer-Verlag, New York, 1973, Chapter 7.2.
  • Atanasoff J. V., Advent of Electronic Digital Computing, IEEE Annals of the History of Computing, vol. 6, no., pp. 229 – 282, July-September 1984, doi:10.1109/MAHC.1984.10028

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ . Някои автори определят Атанасов като математик и електроинженер, но той самият се идентифицира като теоретичен физик, въпреки че завършва инженерство, придобива магистърска степен по математика и докторат по физика. В нито един документ (съдебни показания, интервюта, мемоари) Атанасов не се идентифицира като математик или електроинженер.
  2. ↑ Със съдебно решение (т. 3.1.5) на експерименталния модел на Атанасов е определен приоритет (завършен, готов за практикуване) декември 1939 г. За АВС компютъра съдът не определя приоритет, тъй като не е завършен, не изпълнява това, за което е проектиран и не е в полезно състояние. В т. Въведение.6.6 от съдебното решение съдът изброява задачите, които си е поставил за цел да реши, и определя АВС компютъра като един от най-ранните електронни цифрови компютри (т. Въведение.6.6.3 „The history of design and construction of the earliest automatic electronic digital computers and, particularly, the so-called ABC ...“). Първият електронен цифров компютър на Артър Дикинсон (IBM) е завършен в началото на юни 1939 г. (машината е проектирана в лабораторията на Патентния департамент на фирмата, Ендикот, Ню Йорк) и е патентован на 20 януари 1940 г. (US 2 580 740). Вторият електронен цифров компютър на Деш-Мумма (NCR), е завършен на 15 август 1939 г. (по протокол за демонстрация пред патентна комисия на фирмата, Дейтън, Охайо) и е патентован на 20 март 1940 г. (US 2 595 045). Запазеният оригинал на този цифров компютър е демонстриран пред съда от Роберт Мумма. И двата компютъра са десетични, т.е. работят с числа, кодирани в двоично позиционен код, като табулаторите.
  3. ↑ До април 1941 г. терминът компютър е използван за човек, който прави изчисления на ръка. В своя патент за Model I (първата изчислителна машина с отдалечен достъп за изчисления с комплексни числа, използвана от 1940 г. до 1949 г. за изчисляване на импеданса на транс-континенталните комуникационни линии на AT&T, по това време собственик на Bell Laboratories.) Джордж Стибиц въвежда два нови термина – „цифров“ за устройства, които работят със сигнали с две състояния, и „компютър“ за изчислително устройство. Терминът „компютър“ за изчислително устройство бързо си пробива път и до 1960 г. терминът „компютър“ за човек, който извършва изчисления на ръка, изчезва.
  4. ↑ Разликата между табулатор и калкулатор е в обема на изчисления, за които машината е предназначена. Първите експериментални модели на електронни цифрови компютри са с функционални възможности на акумулатори (аритметични машини за изчисляване на натрупване, използвани в банковата система) т.е. изпълняват само операции събиране и изваждане. Тези две операции са в основата на всички изчисления. Останалите аритметични операции умножение, деление, степенуване, коренуване и т.н. са итеративно повторение на събиране и изваждане плюс усъвършенствани вериги за управление на итерациите. Първите два електронни цифрови компютъра (на IBM и NCR) са паралелни структури и се появяват само седем години след първата паралелна електронна цифрова структура – двоичния брояч на Уин Уйлямс (1932 г.). Те изпълняват изчисления до 3-ти порядък без да използват перфокарти (премахването на перфокартите е обща цел на двете разработки). Експерименталният модел на Атанасов е последователна структура и изпълнява събиране и изваждане до 8-и порядък.
  5. ↑ Най-ранните документи, в които Атанасов говори за свързване на банка от калкулатори тип Monroe към обща ос т.е. с обща синхронизация, е писмо от септември 1937 г. до адвокатската фирма Dietrich & Ratley с молба за патентно проучване и меморандумът за начално финансиране от март 1939 г. Това всъщност е голямата идея на Атанасов – създаване на изчислителна машина от много малки изчислителни модули т.е. мултипроцесор. Съвременните суперкомпютри са множество от малки PC-on-Chip модули, свързани в мрежа. Въпреки че със съдебно решение (т. 12.2.7.3) е определена зависимост на ENIAC от мултипроцесора на компютъра АВС (претенция 90), Атанасов никога не претендира за това. Със съдебно решение (т. 3.1.4.) периодът на разработка на ABC компютъра е определен от 1937 до 1942 г.
  6. ↑ Архитектурната база на първите електронни компютри (в съответствие с термините на Стибиц) е заимствана от табулаторите – аритметично (изчислително) устройство и отделни регистър и акумулатор (терминът „акумулатор“ за регистъра на междинния резултат е въведен от Джеймс Брайс през 1935 г.) Принципите на функциониране на съвременните компютри са дефинирани от Курт Гьодел, Алонсо Чърч и Алън Тюринг в периода 1930 – 1936 г. и са в основата на теорията на изчислимостта. През 1932 – 1933 г. Алонсо Чърч и Стивън Клини дефинират функционалното програмиране. През 1934 г. Алън Тюринг дефинира динамичното програмиране. Тези две дефиниции всъщност създават рамката на съвременната компютърна програма. През 1936 г. Алън Тюринг дефинира безкрайната лента като носител на програмата (принципа на запаметената програма), принципа на универсалността (всеки универсален компютър може да симулира работата на всеки друг универсален компютър т.е. в съвременни термини, всеки компютър може да изпълнява програма, написана на друг компютър) и теоремата за спирането (HALT теорема, която гласи че не съществува надежден начин да се спре една програма т.е. тази теорема предсказва изтичането на паметта и влизането на компютрите в безкраен цикъл) Затова съвременните компютри се наричат компютри на Тюринг или по-рядко компютри на Гьодел. За да се реализират тези принципи е необходима значителна промяна на архитектурата – въвеждане на аритметично-логично устройство, въвеждане на принципи за управление и достъп до последователни масиви от запомнящи клетки памет (т.е. първите електронни компютри нямат памет, имат регистри и акумулатори) и средства за запомняне и търсене на програма. Тази промяна на архитектурата се осъществява в продължение на следващите 15 – 20 години.
  7. ↑ След смъртта на Иван Атанасов през 1956 г., насърчавана от децата си, Айва пише „Спомените на Айва Атанасова за съпруга ѝ Иван Атанасов“, откъдето научаваме много за произхода и детството на Джон Атанасов. Цитирани са в книгата на Бончев.
  8. ↑ Компютърът на Атанасов съдържа около 300 лампи, благодарение на оригиналното решение за използване на суматорите както за побитово събиране и изваждане, така и за преминаване от десетична към двоична система и обратно. За сравнение ENIAC използва 18000 лампи.
  9. ↑ Тази история е юридическа интерпретация (твърдения асоциирани със събития с цел по-убедително въздействие), разказана е от Атанасов пред съда на 12 ноември 1968 г. и не потвърдена от никой друг. Тя започва така: „Както станах да си тръгвам от това място, аз разбрах, че съм прогресирал и съм стигнал до заключения как да продължа в решаване на проблемите, които имах. По време на този интервал аз разреших проблема какво ще използвам за елемент на абаки (когато говори за абаки, Атанасов има предвид CA и KA барабаните. KA барабанът съответства на регистър, а CA барабанът – на акумулатор. С тази терминология не е съгласен и Бери, но все пак остава. – бел. на автора) Аз ще използвам кондензатор и ще преодолея недостатъците като имам устройство, механизъм от машината който да обхожда паметта през чести интервали. В този момент аз не разреших нищо друго, например как абака ще взаимодейства, за да достави елемент на аритметика и алгебра, т.е. да извършва събиране и изваждане.“(United States District Court, District of Minnesota, Fourth Division, „Deposition of Dr. John V. Atanasoff“ – стр. 167, първи отговор, втори параграф) Атанасов променя историята с кръчмата в Илинойс многократно. Историята на създаване на АВС компютъра е описана в [18] през 1940 г. Там Атанасов пише: „Първите планове бяха да се използва схема на двоичен брояч, но след месеци експерименти тази идея беше изоставена поради вътрешна нестабилност на схемите.([18] – стр. 6, втори параграф) ... В началото, петият вариант на елемент (т.е. кондензаторният вариант) не беше предвиден защото беше преценено, че състоянието на зареждане е твърде преходно явление за да се използва за съхраняване на числа в машината. След много модификации на всеки един от изброените предишни варианти, които не постигнаха задоволителни резултати по отношение на цена, сложност и готовност за свързване към останалия механизъм, вниманието беше насочено към възможността да се използва малък кондензатор. След това на автора му дойде идеята, че може би е възможно така да се проектира механизма, че машината да обхожда своята памет през малки интервали ...“.([18] – стр. 7 последен параграф, стр. 8 първи параграф)
  10. ↑ В [16] Густафсон твърди, че АВС е готов за практикуване защото е решавал практически задачи, което противоречи на решение на съда т. 2.1.7, в което съдия Ларсън изрично обяснява готовност за практикуване като основен критерии за завършеност и готовност за патентоване на едно устройство и на документи по делото. В писмо до Джордж Грос от август 1942 г. Атанасов пише: „Изчислителната машина не е завършена и аз се принудих да стигна до заключението, че трябва да я изоставя за сега.“([19] – стр. 198, първи параграф)
  11. ↑ Атанасов винаги е представял АВС компютъра като компютър за решаване на диференциални уранения, а не като компютър който може да решава и диференциални уравнения освен всичко друго. В резултат, АВС компютъра е определен като специализиран. Това определение се оспорва с много сериозен аргумент от Джон Густафсон в [16], ръководител на реконструкциата на компютъра от 1997 г. За компютрите без запомнена програма т.е. компютрите, които не са Тюринг съвместими, универсалността се определя от типа задачи, които могат да решават. Колкото повече типове задачи могат да решават т.е. колкото по-широко им е приложението, толкова по-универсални са. Аргумента на Густафсон е, че тъй като АВС компютъра може да изпълнява единични операции събиране, изваждане, умножение и деление и осигурява допълнителна гъвкавост за решаване на диференциални уравнения чрез множеството от изчислителни модули (29 изчислителни модула), такъв какъвто е ENIAC (16 изчислителни модула), то той може да бъде използван за решаване на широк спектър от задачи и е толкова универсален колкото и ENIAC. С други думи, АВС не е автоматичен, но е универсален. Разбира се, тази универсалност не е в термините на съвременните компютри.
  12. ↑ Какво е състоянието на АВС компютъра не е ясно. На 11 май 1972 г. в интервю пред Хенри Троп за Националния Музей за Американска История – Смитсониън, на въпрос на Хенри Троп „... Успяхте ли някога ... да решите системи от уравнения едновременно?“ Атанасов отговаря: „Добре, не, система никога не беше решена, но машината можеше да съхранява и елиминира променливи ...“.(стр.18 – последен отговор) През 1984 г., в мемоарите си Атанасов твърди: „Беше добре, че ние бяхме в състояние да решим малки системи от уравнения ...“ (стр.253 – първа колона, първи параграф)
  13. ↑ През февруари 1942 г. Bell Laboratories пуска комплекс за управление на артилерийския огън M3/M9 (аналогов компютър М3/насочващо устройство на оръдието М9), който влиза на въоръжение в края на 1942 г. Комплексът М3/М9 е приет на въоръжение и в британската армия. През лятото на 1944 г. Германия атакува Лондон с 91 крилати ракети V1. Противовъздушната отбрана на Великобритания, въоръжена със 100 мм оръдия, оборудвани с комплекса М3/М9, успява да свали 89 крилати ракети и да защити Лондон.
  14. ↑ Поради патентната тайна върху заявките, по онова време предварителното проучване се разпростира само върху вече издадените патенти. Днес патентната тайна се простира само до датата на първата публикация на заявката – около 3 месеца след нейното подаване.
  15. ↑ Основното финансиране от 5330 долара е от Research Corporation of New York City
  16. ↑ В патентната система автор (author) и собственик (assignee) на интелектуални права са две различни неща. В случая се регулира въпросът за собствеността между автора на интелектуалния продукт, финансиран от работодателя. Отказ от споразумението би означавал авторът да напусне колежа (например Моукли и Екерт отказват за подпишат подобно патентно споразумение и напускат университета в Пенсилвания, за да основат собствена компания (Burks– стр. 188)). Такива са правилата и в други университети (показания на Травис – (Burks – стр. 188)), а и днес, не само в университетите, но и във фирмите. Първоначално, колежът в Айова предлага разпределение на приходите 90/10, при което колежът придобива цялата собственост, поема всички разходи и инициативата за управление на проекта. Атанасов не приема това предложение и след голям спор се съгласява да прехвърли цялата собственост на Колежа, да не патентова самостоятелно, да поеме 50% от разходите и в замяна придобива правото на 50% от приходите. По този начин Атанасов запазва инициативата за управление на проекта, а колежът има само съвещателен глас. През 1984 г. в интервюто си с Кларенс Ларсън Атанасов казва „Знаете ли защо нямам патент? Защото колежът ме принуди да подпиша патентно споразумение и след това не направи нищо.“ Колежът не подава патентна заявка, защото няма инициативата за управление на проекта и машината все още не съответства на описаното в рапорта от август 1940 г.[13], по който е сключено патентното споразумение. Този факт е доказан от Джон Густафсон при реконструкцията на ABC през 1995 г.[12]
  17. ↑ В т.13.21.1. от своето решение съдия Ларсън констатира, че „ABC е описан ... в чернова на патентна заявка, подготвена от Клифърд Бери ...“. По време на делото Атанасов свидетелства, че през пролетта и лятото на 1942 г. са работили върху патентна заявка заедно с адвокат Трекслер. С днешна дата е известно, че по същото време върху двоичен електронен цифров компютър се работи и в Bell Laboratories
  18. ↑ Адвокат Трекслер започва работа върху заявката на Атанасов през ноември-декември 1942 г. и констатира, че в текста на заявката са описани 20 фигури, но е получил само 12. През декември 1942 г. адвокат Трекслер моли Атанасов да изпрати и останалите 8 фигури.
  19. ↑ Със съдебно решение (т.13.21) съдът определя, че Атанасов е отговорен за провала на патентоването на АВС компютъра. Въпреки това до края на живота си Атанасов обвинява Колежа и адвокат Трекслер.[17] – стр. 201, втори параграф) Към края на 1942 г. и в следващите 5 години ABC компютърът е новост. Могат да се посочат различни вероятни причини за отказа на Атанасов от патентоване: разкриване на идеята (посещенията на Атанасов в Raytheon, Bell Laboratories, General Electric, посещението на Моукли), машината остава незавършена (тя не решава система от уравнения с 29 неизвестни, за което е проектирана), не е в работен вид и не е в състояние на полезност. По време на делото Honeywell v. Sperry Rand последният факт е обект на много тежки спорове ([11] – стр. 242).
  20. ↑ Горе-долу по същото време се провеждат лекциите в Мурската школа
  21. ↑ От особен интерес са електронните компютри на NCR, защото всички използвани лампи са проектирани от Джо Деш, ръководител на компютърната лаборатория и произведени от Silvania по поръчка. Тези лампи са строго секретни през войната. Използвани са в N-530, разработена целево от NCR за разбиване на шифъра на четири-роторната Енигма с помощта на Алън Тюринг. До края на войната са произведени около 150 броя, част от които са изпратени в Англия. След войната повечето машини са унищожени, а участниците в проекта получават строга забрана да обсъждат N-530 до края на живота си. Техните интервюта за Смитсониън са цензурирани. Степента на секретност е била ААА (като на атомната бомба). Първите информации за N-530 се появяват след 2000 г., след 20 години борба за разсекретяване на информацията

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Бончев 1990, с. 59 – 76.
  2. ↑ Бончев 1990, с. 75.
  3. ↑ а б в г д Протохристов, Хр. Създателят на първия модерен компютър // Светът на физиката (2). 2004. с. 47. Посетен на 28 февруари 2017.
  4. ↑ Бончев 1990, с. 76 – 7.
  5. ↑ Biography of John Atanasoff // History of computers. Архивиран от оригинала на 2017-02-22. Посетен на 2017-02-03. (на английски)
  6. ↑ Бончев 1990, с. 79 – 80.
  7. ↑ Gustafson J.L., „The Quest for Linear Equation Solvers and the Invention of Electronic Digital Computing“, IEEE John Vincent Atanasoff 2006 International Symposium on Modern Computing (JVA'06), 2006, IEEE Explore
  8. ↑ Atanasoff, J.V. и др. Application of Punched Card Equipment to the Analysis of Complex Spectra // Journal of the Optical Society of America 26 (2). 1936. с. 77 – 98.
  9. ↑ а б в г д Kaplan, B. – interview with John V. Atanasoff Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine., August 10, 1972, Computer Oral History Collection, 1969 – 1973, 1979, Smithsonian National Museum of American History, Lemerson Center for the Study of Invention and Innovation
  10. ↑ а б в г д е Kaplan, B. – interview with John V. Atanasoff Архив на оригинала от 2015-01-06 в Wayback Machine., July 17, 1972, Computer Oral History Collection, 1969 – 1973, 1979, Smithsonian National Museum of American History, Lemerson Center for the Study of Invention and Innovation
  11. ↑ а б в г Burks A. W., „Who Invented the General Purpose Electronic Computer“, Colloquim, University of Michigan, 1974
  12. ↑ Larson, C. Pioneers in Science and Technology Series Oral History of Dr. John V. Atanasoff
  13. ↑ а б в г д Atanasoff J. V., Advent of Electronic Digital Computing, IEEE Annals of the History of Computing, vol. 6, no., pp. 229 – 282, July-September 1984, doi:10.1109/MAHC.1984.10028
  14. ↑ Murphy G., Atanasoff J. V., "A mechanical device for the solution of equations involving the laplacian operator", Iowa Engineering Experiment Station, 1949;[1] Архив на оригинала от 2024-07-27 в Wayback Machine.
  15. ↑ а б в г д е ж Burks, A. R and Burks A. W. The First Electronic Computer: The Atanasoff Story. The University of Michigan Press, 1989.
  16. ↑ а б Густафсон, Джон. Reconstruction of the Atanasoff-Berry Computer, paper presented in Paderborn, Germany in 1998 // Annals of the History of Computing. Посетен на 22 март 2017. (на английски)
  17. ↑ а б Atanasoff J.V., Atanasoff Deposition Архив на оригинала от 2017-03-15 в Wayback Machine., (United States District Court, District of Minnesota, Fourth Division, 4 – 67 Giv. 138, 1967.
  18. ↑ а б в Atanasoff J.V., Computing Machines for the solution of large systems of linear algebraic equations Архив на оригинала от 2017-02-13 в Wayback Machine., Iowa State School Report, Aug. 1940
  19. ↑ а б в г д е ж з и к Mobley B. P., The ingenuity of common workmen: and the invention of the computer, Iowa State University, PhD Thesis, 2001, Iowa State University Digital Repository
  20. ↑ Berry C.E., Design of Electrical Data Recording and Reading Mechanism Архив на оригинала от 2017-02-18 в Wayback Machine., MSc Thesis, Iowa State College, 1941
  21. ↑ The Modern History of Computing // Станфордска философска енциклопедия. Посетен на 31 октомври 2016.
  22. ↑ а б в Mooers, C. N. The Computer Project at the Naval Ordnance Laboratory // IEEE Annals of the History of Computing 23 (02). IEEE, Apr-Jun 2001. (на английски)
  23. ↑ Kaplan, B. – interview with John V. Atanasoff Архив на оригинала от 2021-07-11 в Wayback Machine., August 16, 1972, Computer Oral History Collection, 1969 – 1973, 1979, Smithsonian National Museum of American History, Lemerson Center for the Study of Invention and Innovation
  24. ↑ а б в Lee, J.A.N. Computer pioneers:John Vincent Atanasoff // IEEE Computer society. Посетен на 6 март 2017. (на английски)
  25. ↑ а б Slater 1987, с. 57.
  26. ↑ а б Бончев 1989, с. 158.
  27. ↑ Slater 1987, с. 60.
  28. ↑ Cox, E.F. и др. Upper-athmosphere temperatures from Helgoland big-bang // Journal of meteorology 6. October 1949. Посетен на 15 март 2017.
  29. ↑ Бончев 1990, с. 78.
  30. ↑ а б John Vincent Atanasoff Father of the computer? // Форбс, 7 юли 1997. Посетен на 15 ноември 2017. (на английски)
  31. ↑ Richards, R.K. Electronic Digital Systems. New York, Wiley and Son, 1966.
  32. ↑ Raúl Rojas и др. The First Computers—History and Architectures. MIT Press, 2000. ISBN 0-262-18197-5. с. 352.
  33. ↑ Larson, E. R. Findings of Fact, Conclusions of Law and Order for Judgement // File. No. 4 – 67 CIV. 138, Honeywell v. Sperry Rand Corporation and Illinois Scientific Developments Inc. US District Court, District of Minesota, Fourth Division,, 19 Oct. 1973. (на английски)
  34. ↑ Larson 1973, с. т.13.2 и т.13.3.
  35. ↑ Larson 1973, с. 112 (т. 14.11.3.5).
  36. ↑ Larson 1973, с. 102 (т. 14.11.1.22).
  37. ↑ Larson 1973, с. т. 13.25.2.
  38. ↑ Copeland J.B., „Colossus: The Secrets of Blechley Park's Codebreaking Computers“, Oxford University Press, ISBN-10:0-19-284055-X, 2006
  39. ↑ Shannon C. E., „A Symbolic Analysis of Relay and switching circuits“, MSc Thesis, University of Michigan, 1936
  40. ↑ www.kullabs.com // Архивиран от оригинала на 2017-12-22. Посетен на 2017-05-11.
  41. ↑ Computer Pioneer Award – Past recipients // IEEE Computer society. Посетен на 24 ноември 2017. (на английски)
  42. ↑ Бончев 1990, с. 35 – 41.
  43. ↑ а б Русков, И. Иван Асен III – Завладяване откъм Америка // liternet.bg.
  44. ↑ Зюмбюлев, Борислав. Гълъбин Боевски и бродещите призраци на комунизма // 24 часа. 14.11.2011. Посетен на 4 юли 2017.
  45. ↑ На какво точно е баща Джон Атанасов? (коментари към статията на Зюмбюлев) // 24 часа. 30.11.2011. Посетен на 4 юли 2017.
  46. ↑ Решение № 633 на МС от 27.09.2007 г. Обн., ДВ, бр. 80 от 5.10.2007 г.
  47. ↑ Джон Атанасов – Дарители – фондация „Тангра ТанНакРа“, архивиран уебсайт от archive.org на 9 май 2007 г.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • John V. Atanasoff // Engineering and technology history wiki. Посетен на 1 март 2017. Биография и видео интервю с Атанасов от 19 март 1985 г. (на английски)
  • Джон Атанасов и Клиффорд Берри // История компьютера. Посетен на 6 март 2017. (на руски)
  • Atanasoff-Berry Computer Patent/Court case // JVA Initiative Committee, Iowa State University, 2011. Посетен на 16 ноември 2017. (съдържа препратки към оригиналните документи със съдебното решение на Ларсон и показанията на Атанасов като главен свидетел) (на английски)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джон_Атанасов&oldid=12436896“.