Направо към съдържанието

Джована I Анжуйска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джована I (Неапол))
Джована I Анжуйска
кралица на Неапол
Фреска с Джована I от Николо ди Томазо в Чертог „Сан Джакомо“ (ок. 1360 г.)
Лични данни
Управление16 януари 1343 – 26 август 1381 (Неапол)
1343 – 1381 (Прованс и Форкалкие)
1373 – 1381 (Ахая)
Коронация28 август 1344
27 май 1357 (c Луи I Анжуйски)
Други титлиграфиня на Прованс и на Фолкаркие, княгиня на Ахая, титулярна кралица на Сицилия и Йерусалим
Роденаок. 1326
Неапол, Неаполитанско кралство
Починала27 септември 1382
замък на Муро Лукано
Предшествана отРобер Мъдри (Неапол, Прованс и Форкалкие)
Филип II (Таранто) (Ахая)
Наследена отШарл III Анжуйски-Драчки (Неапол)
Луи I Валоа-Анжуйски (Прованс и Форкалкие)
Жак дьо Бо (Ахая)
Семейство
БраковеАндрей Унгарски
Луи Анжуйски
Хайме IV (Майорка)
Ото фон Браншвайг-Грубенхаген
ПотомциКарл Мартел
Катерина
Франсиска
БащаШарл Анжуйски
МайкаМария дьо Валоа
Герб
Джована I Анжуйска в Общомедия

Джована I Анжуйска (на италиански: Giovanna I; * ок. 1326, Неапол, Неаполитанско кралство, † 27 юли 1382, замък на Муро Лукано) е неаполитанска кралица от 1343 г. до смъртта си. Тя е и графиня на Прованс и Фолкаркие, принцеса на Ахея, кралица на Майорка и титулярна кралица на Йерусалим.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Джована I е дъщеря на Шарл Анжуйски, херцог на Калабрия (* 1298, † 1328), и на Мария дьо Валоа (* 1309, † 1332). Баща ѝ е най-големият син на неаполитанския крал Робер I Мъдри, а майка ѝ е най-голямата дъщеря на граф Шарл дьо Валоа, брат на френския крал Филип IV, и на третата му съпруга Марго дьо Шатийон-Сен Пол.

Ренесансовият историк Донато Ачаюоли твърди, че Джована е родена във Флоренция, но според изследователката Нанси Голдстоун е много вероятно тя да е родена по време на пътуването на родителите ѝ към града.[1] Точната дата на раждането ѝ не е известна; според някои изследователи тя най-вероятно е родена през 1326 или 1327 г.;[1][2] обаче, предвид факта, че майка ѝ е родила четири или пет деца по време на 4-годишния си брак, Джоана вероятно е родена през декември 1325 г.[3] или в началото на 1328 г.[4] Ранната смърт на двама от нейните братя и сестри – сестра с различни имена: Елоиза, Луиза или Мария (* 1325, † 1325), и Карл Мартел (* 1327, † 1327[1]) оставя Джована като втора в линията на онаследяване на неаполитанския трон след собствения ѝ баща.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

На 9 ноември 1328 г. умира неочаквано баща ѝ Шарл, херцог на Калабрия.[5] Смъртта му изправя дядо ѝ Робер Мъдри пред проблема за наследяването на престола, тъй като посмъртното дете на Шарл също е дъщеря – Мария, родена на 6 май 1329 г.[6][7] Въпреки че неаполитанският закон не забранява на жени да наследяват трона, концепцията за „царуваща кралица“ е необичайна.[8] Споразумението между Светия престол и дядото на Робер Мъдри – крал Шарл I Анжуйски, изрично признава правото на потомците на Шарл I Анжуйски да наследят неаполистанския престол, но също така предвижда, че монархът от женски пол трябва да се омъжи и да предостави управлението на съпруга си.[9] Освен това неаполитанската кралска династия е клон на френската кралска династия на Капетингите, а французите изключват жените от наследството на кралството.[7][10] Племенникът на Робер – унгарският крал Карл Роберт Анжуйски, е лишен от наследство в полза на Робер през 1296 г., но така и не изоставя претенцията си към Кралство Неапол.[11] Папа Йоан XXII години наред игнорира исканията на Карл Роберт, но подкрепата на Робер Мъдри за францисканците (които папата счита за еретици) и небрежността му при изплащането на годишния данък към Светия престол пораждат напрежение между Неапол и Папството.[12] Двамата по-малки братя на Робер Мъдри – Филип I, принц на Таранто, и Жан, херцог на Драч, също може да претендират за трона срещу жена-монарх.[10]

Кастел Нуово, Неапол

Крал Робер Мъдри е решен да осигури наследяването на престола за собствените си потомци и посочва Джована и Мария за свои наследници на публична церемония в замъка Кастел Нуово в Неапол на 4 декември 1330 г.[13][14] Жан Драчки и съпругата му Агнес от Перигор приемат решението на Робер (вероятно с надеждата, че един от тримата им сина може да се ожени за Джована), но Филип I от Таранто и съпругата му Катерина дьо Валоа-Куртене решават да не се подчинят.[15] Когато на Джована е предоставено правото да наследи дядо си на 30 ноември, Жан и Агнес са сред неаполитанските васали, които ѝ се заклеват във вярност, но Филип и Катерина не присъстват на церемонията.[16] Дори папата успява само да убеди Филип да изпрати заместник в Неапол, за да отдаде почит на Джоана от негово име на 3 март 1331 г.[17]

Междувременно унгарският крал Карл Роберт Анжуйски моли папата да убеди неаполитанския крал да възстанови двата феода, които бащата на Карл Роберт Унгарски – Карл Мартел, е държал в Княжество Салерно и частта в Монте Сант'Анджело на него и синовете му. Той също така предлага брак, като иска ръката на Джована за един от синовете си.[13] Папата подкрепя плана и непрекъснато призовава Робер да го приеме. Вдовицата Катерина дьо Валоа-Куртене се обръща към своя полубрат – френския крал Филип VI, за да се намеси и да блокира брака. Тя предлага синовете си Роберт, принц на Таранто, и Луи I като подходящи съпрузи за Джована и Мария.[18] Папата е твърд и на 30 юни 1331 г. издава була, нареждайки Джована и сестра ѝ да се омъжат за синовете на Карл Робер I.[19] Първоначално най-големият син на Карл Роберт I, Лайош, е определен за съпруг на Джована. По-малкият му брат Андраш (Андрей) е заместник на Лайош само в случай на преждевременна негова смърт. По време на преговорите обаче Карл Робер I променя решението си и настоява Андраш да се ожени за Джована.[13]

Миниатюра, изобразяваща кралица Санча Майорска, галеща заварените си внучки Джована и Мария, подарена ѝ от майка им Мария дьо Валоа.[20]

След смъртта на майката на Джована през 1332 г. втората съпруга на Робер (доведената баба на Джована) Санча Майоркска поема отговорност за образованието на нея и сестра ѝ Мария.[21] Санча, пламенна покровителка на Духовните францисканци (Fraticelli), живее като кларисинска монахиня, въпреки че папата отказва да анулира брака ѝ с крал Робер.[5][21] Придворната дама на Джована и Мария – Филипа от Катания, упражнява още по-голямо влияние върху тяхното образование.[22] Санча и Филипа са най-влиятелните личности в двора на Робер, където, според Бокачо, не се вземат решения без тяхното съгласие.[23]

Израснала в културния и изискан двор на дядо си, Джована очевидно не получава формално образование[2] или, ако го получава, то не е много точно, като се има предвид, че анжуйските документи не споменават имената на нейните учители. Вероятно изучава книгите в кралската библиотека, която съдържа писанията на Тит Ливий, Паоло да Перуджа, Свети Григорий и Марко Поло.[24] Изглежда обаче, че когато достига зряла възраст, тя е в състояние да се изразява на латински (както могат да докажат съхранените ѝ писма[25]), френски, италиански и провансалски. Хронистът Доменико да Гравина потвърждава, че и Джоана, и сестра ѝ Мария са били „информирани за всяко изкуство и добродетел от самия господар крал Робърт и от кралица Санча".[26]

През лятото на 1333 г. Карл Робер I Унгарски пристига лично в Неапол, за да завърши преговорите с чичо си относно брака на Джована и Андрей.[27] Той не пести пари по време на гостуването си, защото иска да демонстрира своето богатство и мощ.[28] След по-нататъшни преговори двамата крале постигат споразумение за годеж между Андрей и Джована, но също така предвиждат, че Андрей трябва да се ожени за Мария, ако надживее Джована, а един от оцелелите синове на Карл Роберт I – Лайош или Ищван, трябва да се ожени за Джована, ако Андрей умре преди нея.[29] Брачният договор е тържествено подписан на 26 септември.[30] На следващия ден Робер предоставя на Джована и Андрей Херцогство Калабрия и Княжество Салерно.[31] Папата предоставя необходимото разрешение за браковете през ноември 1333 г.[32] Бракът остава неконсумиран в продължение на години, най-вероятно поради незрялата възраст на Джована и Андрей,[33] но това поражда конфликти между различните клонове на Сицилианските Анжуйци.[34]

Андрей израства в Неапол, но той и унгарските му прислужници се смятат за чужденци.[35] Неговите братовчеди (синовете на Филип I от Таранто и Жан Драчки) и дори Джована често му се подиграват.[36] Както съвременните, така и по-късните автори са убедени, че крал Роберт първоначално е искал да номинира Андрей за свой наследник.[37] Например Джовани Вилани твърди, че кралят „иска неговият племенник, син на краля на Унгария, да го наследи след смъртта му“.[38] Миниатюрите от Анжуйската Библия обаче изобразяват само Джована, носеща корона в края на 1330-те г. Тъй като кралят я е поръчал, изображенията предполагат, че той е решил да пренебрегне претенциите на Андрей за трона.[8][39] Всъщност в последната си воля той посочва Джована като негов единствен наследник на Неапол, Прованс, Форкалкие и Пиемонт и също така ѝ завещава претенциите си за Кралство Йерусалим.[40] Той също така постановява, че сестра ѝ Мария трябва да наследи владенията на Джована, ако тя умре бездетна. Крал Робърт не нарежда коронацията на Андрей, като по този начин го изключва от управлението на Неапол.[41] Умиращият крал също така създава регентски съвет, състоящ се от най-доверените му съветници – вицеканцлера Филип дьо Кабасол, епископ на Кавайон, Филипо ди Санджинето, велик сенешал на Прованс, и адмирал Джифредо ди Марцано, и оглавяван от Санча.[42][43] Той нарежда Джована да може да започне да управлява сама едва след 21-ия си рожден ден, пренебрегвайки обичайното право, което установява 18 години като възраст за пълнолетие.[42]

Кралица на Неапол

[редактиране | редактиране на кода]

Встъпване

[редактиране | редактиране на кода]

Крал Робер умира на 20 януари 1343 г.[44] на 67-годишна възраст, след 34 години като крал на Неапол.[45] При вземането на последното си причастие той изразява желанието си внучка му Джована да наследи престола на Неапол, но не споменава нищо за ролята на съпруга ѝ в управлението на кралството. Два дни по-късно Андрей е произведен в рицар и бракът му с Джована е сключен в съответствие с последните желания на покойния крал.[46] След това съпрузите се срещат главно помежду си само на важни държавни и религиозни церемонии.[47] В останалите случаи те ходят в отделни църкви, посещават отделни места и Джована дори забранява на съпруга си да влиза в спалнята ѝ без нейно разрешение.[47] 15-годишният Андрей няма собствена хазна и придворните на Джована контролират ежедневните му разходи.[47]

Когато пише за политическата ситуация в Кралство Неапол след смъртта на крал Робер, Франческо Петрарка описва Джована и Андрей като „две агнета, поверени на грижите на множество вълци, и аз виждам кралство без крал“.[48] Повечето политически фактори се възмущават от създаването на Регентския съвет.[14] Джована се обръща към папа Климент VI и го моли да предостави титлата „крал“ на съпруга ѝ, най-вероятно защото иска да осигури подкрепата на Унгарските Анжуйци, за да съкрати срока на своето малолетие.[14] Папата разглежда създаването на регентския съвет като узурпация на суверенните му права, но иска да контролира администрацията на Неапол.[14] Той отхвърля предложението на Джована, но рядко отправя писма директно до съвета.[14]

Агнес от Перигор иска да осигури брака на сестрата на Джована, Мария, с най-големия си син Карл Драчки.[49] Вдовстващата кралица Санча и Джована подкрепят нейния план, но знаят, че Катерина дьо Валоа-Куртене ще се противопостави на брака.[50] Братът на Агнес, Ели дьо Талейран-Перигор, е най-влиятелният кардинал в двора на папата в Авиньон.[51] Той убеждава Климент VI да издаде папска була на 26 февруари 1343 г., разрешаваща Карл Драчки да се ожени за всяка жена, която прецени. Владеейки булата, Мария е сгодена за Карл в присъствието на Джована, Санча Майоркска и други членове на регентския съвет в Кастел Нуово на 26 март.[52] Годежът възмущава Катерина дьо Валоа-Куртене, която се обръща към френския крал Филип VI и папата, изисквайки от тях отмяната му.[52] Два дни след сгодяването Карл Драчки отвлича Мария в замъка си, където двамата се женят тайно пред свещеник и бракът скоро е сключен.[53]

Вторият син на Катерина дьо Валоа-Куртене, Луи Анжуйски от Таранто, нахлува във владенията на Карл Драчки.[53] Карл събира войските си, за да осигури отбраната на именията си.[53] Тайният брак на сестра ѝ вбесява Джована и тя изпраща писма до папата с искане за отмяна на брака.[53] Папа Климент VI отказва и заповядва на кардинал Талейран-Перигор да изпрати пратеник в Неапол да посредничи за постигане на компромис.[54] Емисарят на кардинала убеждава страните да подпишат споразумение на 14 юли 1343 г.[55] Легитимността на брака на Карл и Мария е призната, но Катерина дьо Валоа и нейните синове получават парично обезщетение от кралската хазна.[56] Джована загубва доверието както в сестра си, така и към Драчкия клон на семейството си и започва да насърчава кариерата на нейните най-доверените васали, включително Филипа от Катания, Робер и незаконния си чичо Шарл д'Артоа.[56]

След получаването на специална папска благословия Джована I е коронована за кралица на Неапол през август 1344 г. Страхувайки се за живота си, Андрей пише на майка си Елжбета Локетек, че иска скоро да напусне страната. Обезпокоена, Елжбета пристига в Неапол, за да реши семейните проблеми на сина си. Преди да си замине, тя моли папата да позволи синът ѝ да бъде коронясан за крал на Неапол.

През 1344 г. Джована губи важен съюзник, след като доведената ѝ баба Санча Майоркска, която ѝ помага в борбата срещу различните дворцови групировки, се оттегля в манастир. Джована обаче продължава да устоява на засилващия се папски натиск върху кралството. В едно писмо до папата тя се съгласява съпругът ѝ да бъде коронован за крал, но при условие че единствено тя ще се смята за благословена от Бога.

Убийство на първия ѝ съпруг

[редактиране | редактиране на кода]

Когато кралицата се разболява през лятото на 1344 г., Андрей предизвиква скандал, като заповядва да бъдат освободени братята Пипиниди, които са осъдени за убийство, изнасилване, грабеж, измяна и други престъпления. Освен това имуществото на братята е конфискувано и раздадено на други благородници, което сега настройва повечето от тях срещу Андрей.

Решени да предотвратят коронацията на Андрей, част от благородниците организират заговор за убийството му. Докато кралят и кралицата се намирали в Аверса, където са на лов, през нощта на 18 срещу 19 септември 1345 г.[57] Андрей излиза сам от стаята си, при което е нападнат от заговорниците, които залостват вратите зад него. Въпреки че Андрей вика за помощ, а кралицата се намира в една от съседните стаи, той е удушен с въже, а тялото му е хвърлено през прозореца. Свидетел на убийството става дойката му, която по-късно разказва за случилото се на брат му Лайош. Ролята на Джована в заговора за убийството на съпруга ѝ остава неразкрита, макар че слуховете ѝ приписват активна роля в събитията.

Брак с Луи Анжуйски и война с Унгария

[редактиране | редактиране на кода]
Пожизнена фреска на Джована и Луи

На 25 декември 1345 г. Джована ражда син от покойния си съпруг. На следващата година кралицата се омъжва за братовчед си – принца на Таранто Луи Анжуйски. Отказът ѝ да вземе за съпруг по-малкия брат на покойния Андрей – Ищван, дава повод на унгарците да я обвинят в убийството на Андрей.

В писмото си от 15 януари 1346 г. до папа Климент VI Лайош I Велики изисква от папата да детронира кралицата -„съпругата-убийца“ в полза на Карл Мартел, нейният новороден син от Андрей.[5] Лайош също претендира за регентство на кралството по време на малолетието на племенника си, позовавайки се на бащиното си потекло от първороден син на бащата на Робер Мъдри, Шарл II Анжуйски.[5] Той дори обещава да увеличи размера на годишния данък, който кралете на Неапол да плащат на Светия престол.[5] След като папата не успява да разследва напълно убийството на Андрей, Лайош решава да нахлуе в Южна Италия.[58] Като подготовка за инвазията той изпраща своите пратеници в Анкона и други италиански градове преди лятото на 1346 г.[59]

Гюстав Вапер – портретна фантазия: Бокачо чете „Декамерон“ на неаполитанската кралица Джована и на Мария Аквинска, 1849, Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия (Брюксел)

През 1348 г. войските на унгарския крал Лайош I Велики навлизат в Неаполитанското кралство, а Джована и съпругът ѝ са принудени да бягат в Прованс. Разразилата се по това време чумна епидемия принуждава Лайош да се оттегли в Унгария, но на следващата година войските му отново окупират Неапол, принуждавайки кралицата и съпруга ѝ да търсят спасение в Гаета. Този път посредник между двамата става папа Климент VI, който убеждава Джована и Лайош да се съгласят на безпристрастно разследване на смъртта на Андрей. Разследването, извършено от папските легати, приключва със заключението, че Джована е участвала в организирането на убийството на съпруга си, но и че кралицата нямала никаква вина за това, тъй като действията ѝ били направлявани от дявола. Унгарският крал признава заключенията на доклада и се оттегля от Неапол, признавайки властта на Джована над кралството. Скоро обаче излиза наяве и причината за папското снизхождение към Джована – кралицата се отплаща на светия отец, като му продава град Авиньон срещу нищожна сума.

С течение на времето унгарците започват да се разглеждат като варвари от неаполитанския народ, включително Джовани Бокачо (който описва Лайош Велики като „бяс“ и „по-злобен от змия“),[60] така че е лесно за кралицата и съпругът ѝ да спечелят популярност след завръщането си.

Среща с Бокачо

[редактиране | редактиране на кода]
Илюстрация с Джована към книгата на Джовани Бокачо Знаменити жени

Блясъкът, който цари в нейния двор благодарение на покровителството на литературата и изкуството, контрастира на бедното и потиснато състояние на обикновения народ.

През 1351 г. Бокачо като пратеник на Флоренция получава възможност да пребивава при двора на кралица Джована. Там той се запознава и с нейната дама Мария Аквинска, описана от него впоследствие под името „Фиамета“.[61][62]

Крал Луи от Таранто

[редактиране | редактиране на кода]
Провансалска монета на крал Луи I и кралица Джована, отсечена между 1349 и 1362 г.

От началото на 1349 г. нататък всички документи на кралството се издават от името на съпруга и съпругата, а Луи безспорно контролира военните крепости. На монети, издадени по време на съвместното им управление, името на Луи винаги предшества името на Джована.[63] Въпреки че той не е официално признат от Климент за крал и съуправител до 1352 г., вероятно неаполитанците го считат за свой монарх от момента, в който той започва да действа като такъв.[64]

Луи се възползва от сътресенията, причинени от поредната унгарска атака, за да отнеме напълно кралската власт от съпругата си.[65] Той прочиства двора от нейните поддръжници.[66] Освобождава се от нейния любимец Енрико Карачоло, който е обвинен в прелюбодейство през април 1349 г. и много вероятно е екзекутиран.[64] Два месеца по-късно, на 8 юни 1349 г. дъщерята на Луи Катерина умира на 1-годишна възраст.

След поредното унгарско настъпление, което стига до стените на Неапол през 1350 г., папа Климент VI изпраща легата Реймонд Саке, епископ на Сен-Омер, с флот, командван от Юг дьо Бо.[67] След това Луи от Таранто обещава да уважи независимостта на Джована. Малко след това Лайош Велики, тежко ранен, се завръща в страната си.

През октомври 1351 г. Джована ражда второто си дете от Луи – другата им дъщеря Франсоаза. Пет месеца по-късно, на 23 март 1352 г., Луи получава официалното признание на папа Климент VI като съуправител на съпругата си във всичките сфери на управление. На 27 май 1352 Луи е коронясан заедно с нея от архиепископа на Брага в Неапол.[68] Няколко дни по-късно, на 2 юни, Франсоаза, единственото оцеляло дете на двойката, умира на 8 месеца.

В същото време войските на наемника Арно де Черволе разграбват Прованс на 13 юли 1357 г..[69] Филип II от Таранто, брат на Луи (и трети съпруг на сестрата на Джована Мария Калабрийска от април 1355 г.), е изпратен в Прованс като генерален викарий, за да се бори срещу силите, които опустошават Прованс. Той купува подкрепата на войските на графа на Арманяк, което също показва страха за местните хора. Накрая папа Инокентий VI постига освобождаването на тези групи отново с плащания.

Луи от Таранто, който настива по време на къпане, се разболява. Състоянието му се влошава в продължение на един месец и той умира на 25 май 1362 г.[70] Приживе вторият ѝ съпруг оказва благотворно влияние върху кралицата, обуздавайки разточителството и лекомислието ѝ. Фактически Луи управлява кралството вместо съпругата си от 1346 до 1362 г. След смъртта му Джована отново управлява сама кралството си.

Брак с Хайме IV

[редактиране | редактиране на кода]

За третия си съпруг – титулярния крал на Майорка Хайме IV, Джована се омъжва през 1363 г., при условието че той няма да се меси в държавните дела на Неапол и няма да бъде коронясан за крал на Неапол. Хайме IV действително не се меси в управлението на Неапол, отдавайки се на борбата срещу Арагон, който владее по това време Майорка. Хайме IV дори е пленен от Арагонците и се налага Джована да изплати откуп за освобождаването му, а след връщането му в Неапол тя дори го поставя под домашен арест. Хайме IV обаче успява да избяга и умира по време на последната си кампания срещу Арагон през 1374 г.

Ахейско княжество

[редактиране | редактиране на кода]

През 1373 г. Филип II от Таранто, брат на втория ѝ съпруг, преотстъпва на Джована I Ахейското княжество.

Конфликт с папата и смърт

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Джована Неаполитанска по стенопис на Джото, худ. Агота Имре Еде, 1895

Обзета от манията да се сдобие с наследник на престола (синът ѝ умира още като дете), Джована жени родственика си Шарл III Анжуйски, херцог на Драч, за племенницата си Маргарита и ги обявява за свои наследници.

През 1380 г., по време на папската схизма, Джована заема страната на авиньонския антипапа Климент VII. Неговият противник папа Урбан VI я отлъчва от Църквата и обявява Шарл Анжуйски за законен крал на Неапол. Конфликтът с папата и признаването на Шарл за крал принуждават Джована да встъпи спешно в брак с авантюриста Отон Брауншвайгски и да осинови Луи I Валоа-Анжуйски – брат на френския крал Шарл V. Преди Луи да успее да окаже помощ на осиновителката си, Шарл III Анжуйски успява да разбие неаполитанските войски, командвани от Отон, и да влезе в Неапол на 26 юни 1381 година, обсаждайки кралицата в Кастел дел Ово. През август Отон прави опит да освободи съпругата си, но е заловен и хвърлен в тъмница.

Скоро след това Джована е принудена да се предаде и е затворена в крепостта Сан Феле близо до Муро Лукано. Шарл Анжуйски дълго време се опитва да убеди Джована да се отрече от осиновяването на Луи I Валоа-Анжуйски. Притиснат от коронацията на Луи за неаполитански крал, извършена лично от Урбан VI, и от неговите военни сили, Шарл Анжуйски заповядва Джована I да бъде убита. Кралицата е удушена с възглавница на 12 май 1382 г.

Фреска от Роберто д'Одеризио, изобразяваща кръщението на първородния ѝ син Карл Мартел, херцог на Калабрия, в ръцете на кралица Джована I Анжуйска, църква „Санта Мария Инкороната“, Неапол

Потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Джована се омъжва четири пъти, но има деца само от първите два брака:

∞ 1. l 26 септември 1333 (договор) за далечния си братовчед Андрей Анжуйски/Унгарски (* 30 октомври 1327, † 18 септември 1345, Аверса), син на краля на Унгария Карл Роберт I и на съпругата му Елисавета Полска, от когото има един син:

  • Карл Мартел Неаполитански (* 25 декември 1345, † 12 май 1348). Взет под попечителството на чичо си по бащина линия, краля на Унгария и на Полша Лайош I Велики по време на нахлуването му в Неапол, детето умира в унгарския двор.

∞ 2. за братовчед си Луи Анжуйски (Луи I от Таранто), от когото има две дъщери:

  • Катерина Неаполитанска (* 1347,  † 1363)
  • Франческа Неаполитанска (* 1349,  † 1352)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company, с. 15
  2. ↑ а б Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press, с. 3
  3. ↑ Kiesewetter, Andreas. GIOVANNA I d'Angiò, regina di Sicilia // Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 55. www.treccani.it. Посетен на 6 януари 2022. (на италиански)
  4. ↑ Lupis Macedonio, Marco. GLI ANGIOINI – Dinastia di Angiò // Libro d'Oro della Nobiltà Mediterranea. www.genmarenostrum.com. Посетен на 6 януари 2022. (на италиански)
  5. ↑ а б в г д Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  6. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 15 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  7. ↑ а б Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.pp. 2 – 3
  8. ↑ а б Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press.p. 9 ISBN 978-0-8014-5386-1.
  9. ↑ Duran, Michelle M.(2010). „The Politics of Art: Imaging Sovereignty in the Anjou Bible at Leuven“. In Watteeuw, Lieve; Van der Stock, Jan (eds.). The Anjou Bible. a Royal Manuscript Revealed: Naples 1340. Peeter. pp. 73 – 94. ISBN 978-90-429-2445-1.
  10. ↑ а б Monter, William (2012). The Rise of Female Kings in Europe, 1300 – 1800. Yale University Press. ISBN 978-0-300-17327-7.
  11. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. pp. 38 – 39, ISBN 978-0-8027-7770-6.
  12. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.pp. 40 – 41
  13. ↑ а б в Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  14. ↑ а б в г д Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press. ISBN 978-0-8014-5386-1.
  15. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.pp. 40 – 41 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  16. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.р.40 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  17. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. р.40. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  18. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p.40 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  19. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p.41 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  20. ↑ Casteen 2015, с. 10.
  21. ↑ а б Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362
  22. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6. p.19
  23. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p.33. ISBN 978-0-8027-7770-6.
  24. ↑ Gaglione 2009, с. 335
  25. ↑ За разлика от теорията на Емил-Гийом Леонар, който смята Джована за неграмотна, защото тя се определя като „жена с малко наставления в писмата, така че поради тази причина често е била заблуждавана“ в писмо до папа Климент VI през 1346 г. (Léonard 1932, с. 172, vol.1.) според Марио Галионе това би било само риторична фраза. (Gaglione 2009, с. 335.) Нанси Голдстоун твърди, че Санача Майорска също се е дефинирала по подобен начин и е можела да пише, така че тя вярва, че Джоана е знаела как да нправи същото. (Goldstone 2009, с. 321 – 322) Нечистият латински в писмата на кралицата ще покаже, че тя ги е писала със собствената си ръка. (Goldstone 2009, с. 321 – 322.)
  26. ↑ da Gravina 1890, с. 7.
  27. ↑ [Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.
  28. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 42. ISBN 978-0-8027-7770-6
  29. ↑ Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362. p. 350
  30. ↑ Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.pp. 348 – 349
  31. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 45 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  32. ↑ Lucherini, Vinni (2013). „The Journey of Charles I, King of Hungary, from Visegrád to Naples (1333): Its Political Implications and Artistic Consequences“. Hungarian Historical Review. 2 (2): 341 – 362.,p.350
  33. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6. pp. 63 – 64
  34. ↑ Abulafia, David (2000). The Italian south. In Jones, Michael (ed.). The New Cambridge Medieval History, Volume 6, c.1300–c.1415. Cambridge: Cambridge University Press. pp. 488 – 514. ISBN 978-1-139-05574-1.
  35. ↑ Casteen 2015, с. 32 – 33
  36. ↑ Casteen 2015, д. 33
  37. ↑ Lucherini 2013, с. 350 – 351.
  38. ↑ Lucherini 2013, с. 350
  39. ↑ Duran 2010, с. 79.
  40. ↑ Goldstone 2009, с. 65.
  41. ↑ Goldstone 2009, с. 65.
  42. ↑ а б Casteen 2015, с. 34
  43. ↑ Léonard 1932, с. 335, vol.1.
  44. ↑ Пиер Милза. „История на Италия“. Издателство „Рива“ изд.2007 година, стр.319
  45. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 65 ISBN 978-0-8027-7770-6.
  46. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.pp. 67 – 68
  47. ↑ а б в Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company.p. 78 ISBN 978-0-8027-7770-6
  48. ↑ Casteen, Elizabeth (2015). From She-Wolf to Martyr: The Reign and Disputed Reputation of Johanna I of Naples. Cornell University Press.p.37 ISBN 978-0-8014-5386-1.
  49. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6p. 70
  50. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 71
  51. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 70
  52. ↑ а б Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 73
  53. ↑ а б в г Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p. 74
  54. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.р.75
  55. ↑ Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.p.76
  56. ↑ а б Goldstone, Nancy (2009). The Lady Queen: The Notorious Reign of Joanna I, Queen of Naples, Jerusalem, and Sicily. Walker&Company. ISBN 978-0-8027-7770-6.pp.75 – 76
  57. ↑ Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.319
  58. ↑ Ласло Контлер. История на Унгария, Рива,2009 г.,стр.98.
  59. ↑ Kontler, László (1999). Millennium in Central Europe: A History of Hungary. Atlantisz Publishing House. ISBN 963-9165-37-9.
  60. ↑ Casteen, Elizabeth (3 June 2011). „Sex and Politics in Naples: The Regnant Queenship of Johanna I“. Journal of the Historical Society. Malden, MA, USA: Blackwell Publishing. 11 (2): 183 – 210. doi:10.1111/j.1540-5923.2011.00329.x. ISSN 1529-921X. OCLC 729296907.
  61. ↑ *Vittorio Zaccaria’s translation of Boccaccio’s De mulieribus claris, second edition (Milan) 1970, biography number 106
  62. ↑ Lucia Battaglia Ricci, Boccaccio, Rome, Salerno Editrice, 2011, ISBN 88-8402-291-6
  63. ↑ Philip Grierson, Lucia Travaini: Medieval European Coinage: Volume 14, South Italy, Sicily, Sardinia: With a Catalogue of the Coins in the Fitzwilliam Museum, Cambridge, Volume 14, Part 3. Cambridge University Press, 1998, pp. 230, 511
  64. ↑ а б Samantha Kelly: The Cronaca Di Partenope: An Introduction to and Critical Edition of the First Vernacular History of Naples (c. 1350), 2005, p. 14.
  65. ↑ Philip Grierson, Lucia Travaini: Medieval European Coinage: Volume 14, South Italy, Sicily, Sardinia: With a Catalogue of the Coins in the Fitzwilliam Museum, Cambridge, Volume 14, Part 3. Cambridge University Press, 1998, pp. 230, 511.
  66. ↑ Michael Jones, Rosamond McKitterick: The New Cambridge Medieval History: Volume 6, C.1300-c.1415. Cambridge University Press, 2000, p. 510.
  67. ↑ Léonard, Émile-G (1954). Les Angevins de Naples. Paris: Presses universitaires de France.p. 362
  68. ↑ D'Arcy Boulton, Jonathan Dacre: The Knights of the Crown: The Monarchical Orders of Knighthood in Later Medieval Europe, 1325 – 1520, Boydell Press, 2000, p. 214.
  69. ↑ Léonard, Émile-G (1954). Les Angevins de Naples. Paris: Presses universitaires de France.
  70. ↑ Busquet, Raoul (30 November 1954). Histoire de Provence (1997 ed.). Imprimerie nationale de Monaco.p. 195
  • Elizabeth Casteen, „Sex and Politics in Naples: The Regnant Queenship of Johanna I“, Journal of the Historical Society, 11,2 (2011), 183 – 210.
  • Гуковский, Матвей Александрович. Итальянское Возрождение. 2-е изд., испр. и доп. – Л.: Издательство Ленинградского университета, 1990. – ISBN 5-288-00163-4
  • A. Dumas, Joan of Naples: e-text
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Joan I of Naples и страницата „Джованна I (королева Неаполя)“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „История“         Портал „История“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Италия“         Портал „Италия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джована_I_Анжуйска&oldid=12217403“.