Николай Державин
| Николай Державин Николай Севастьянович Державин | |
| съветски филолог | |
| Роден |
3 декември 1877 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 26 февруари 1953 г.
|
| Погребан | Литераторские мостки, Санкт Петербург, Русия |
| Партия | КПСС |
| Работил в | Санктпетербургски държавен университет |
| Награди | Орден „Ленин“ |
| Подпис |  |
Николай Севастиянович Державин (на руски: Никола́й Севастья́нович Держа́вин) е съветски филолог и историк, славист и българист, академик.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 15 декември 1877 година в село Преслав, Таврическа губерния, което е населено главно с таврически българи. През 1900 година завършва Нежинския университет. След установяването на комунистическия режим прави бърза кариера в Ленинградския държавен университет, като през 1922 – 1925 година е негов ректор. Известен е като привърженик на ненаучната лингвистична теория на Николай Мар.
Неколкократно е командирован в България (1903, 1909-1910, 1944 г.). Издава 4-томна история на България. Чете лекции в Софийския университет, като през 1944 г. е удостоен със званието доктор „honoris causa“.[2] През 1946 г. е избран за член на БАН.
Николай Державин умира на 26 февруари 1953 година в Ленинград.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На професор Николай Державин е наречена улица в квартал „Княжево“ в София (Карта), както и улица във Варна.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Значителна част от неговите работи е посветена на българския народ и култура:
- Заметка о болгарском говоре с. Терновки Мелитопольского у. Таврической губ. / Н. В.[sic] Державин. — СПб.: тип. Имп. Акад. наук, 1905. — [2], 11 с.
- Болгарские колонии на юге России. — [Санкт-Петербург]: тип. В. Д. Смирнова, 1906.
- Болгарские говоры Херсонской губернии. — СПб.: тип. Имп. Акад. наук, 1906. — [2], 16 с.
- Болгарские колонии Новороссийского края: Херсон. и Тавр. губ. — Симферополь: Тавр. губ. тип., 1908.
- Les rapports bulgaro-serbes et la question macedonienne / N. S. Derjavine. — Lausanne: Librairie centrale des nationalites, 1918. — 163 с.
- История болгарской литературы. — Москва; Ленинград: Акад. наук СССР, 1935
- Племенные и культурные связи болгарского и русского народов / Акад. Н. С. Державин. — Москва; Ленинград: Изд-во Акад. наук СССР, 1944 (М.). — 88 с.
- История Болгарии. — Москва; Ленинград: Акад. наук, 1945—1948. — 4 т.
- Лекции по българска история: (Четени през зимата на 1943—1944 г. в Москва) / акад. Н. С. Державин. — София: Бълг. работническа партия, 1946. — 340 с.
- Славяните в древността; Културно-исторически очерк — София: БАН 1948 — 245 с.
- Христо Ботев, поэт-революционер. 1847—1876 / акад. Н. С. Державин. — Москва; Ленинград: 1-я тип. Изд-ва Акад. наук СССР, 1948 (Ленинград). — 103 с. — (Научно-популярная серия / Акад. наук СССР).
- Иван Вазов. [1850—1921]: Жизнь и творчество / акад. Н. С. Державин ; Акад. наук СССР. — Москва; Ленинград: 1-я тип. Изд-ва Акад. наук СССР, 1948 (Ленинград). — 352 с., 1 л. портр.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Державин Николай Севастьянович // Большая советская энциклопедия: [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. – 3-е изд. – М.: Советская энциклопедия, 1969—1978
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 581.
- ↑ Доктор хонорис кауза по славянска филология, Ленинград, Русия, прот. № 6 от 15 ноември 1944 г.
|
