Битка при Денен

Битка при Денен
	Битка при Денен
Война за испанското наследство
	Сцена от битката при Денен
Информация
Период	24 юли 1712 г.
Място	Денен, Нидерландия (дн. в Белгия)
Резултат	Победа за Франция
Страни в конфликта
Франция	Хабсбургска монархия; Съединени провинции
Командири и лидери
Клод Луи Ектор дьо Вилар	Евгений Савойски
Сили
• 70 000	• 130 000
Жертви и загуби
ок. 500	над 8000
	Битка при Денен в Общомедия

Битката при Денен (на валонски език: Denain) се състои на 24 юли 1712 г. Тя е последната голяма битка от Войната за испанското наследство.

Предистория

След оттеглянето на Англия от войната и на нейния блестящ генерал Марлборо, Евгений Савойски се стреми с австрийски и холандски сили да пробие и без това нарушената отбрана на Франция и да постигне успешен за Великия съюз край на войната.^[1] Той формира армия от 130 000 души, която разполага зад укрепленията близо до Денен и започва обсада на Ландрези – последната крепост, след която се отваря свободен път към Париж. Срещу него е изпратен маршал Вилар, герой от битката при Малплаке, за да провали обсадата и така да спаси Франция.^[2]

Ход на битката

Вилар решава да изненада оставените при Денен холандски части, докато останалата част от армията на Евгений обсажда крепостта (на 10 мили на юг). В деня на битката 70-те хиляди французи на Вилар изминават 14 мили до Денен и нападат холандците.^[3] Макар и по-малко като брой, в началото холандците оказват ожесточена съпротива, унищожавайки с артилерийски огън водещите три батальона на французите.^[4] Вилар веднага решава да се възползва от предизвиканата димна завеса и изпраща една пехотна колона тихо да нахлуе в холандските окопи. Когато димът се разнася, и холандците откриват измамата, започва ожесточен бой, в който те нямат шанс и се втурват в паническо бягство. Тъкмо в този момент Евгений Савойски се появява на близките височини с подкрепления, но се оказва, че не може да се притече на помощ, възпрепятстван от скрити френски резерви. Намерението му да ги нападне е изоставено, когато разбира, че трета френска сила бърза на помощ откъм Валансиен. Той се оттегля, изоставяйки Денен, където загиват малко над 8000 от неговите войници срещу 500 французи.^[5]

Значение

Сражението няма решително стратегическо значение за хода на войната, тъй като съотношението на силите остава в полза на съюзниците.^[6] Все пак то проваля обсадата на Ландрези и спасява Франция. Най-важно остава обстоятелството, че Вилар пропагандира тази малка победа като голям успех и като доказателство за неспособността на Евгений да сломи френската съпротива. Това убеждава холандците и повечето германски държави да търсят мир и води пряко до сключването на договора от Утрехт през 1713 г. Той е сключен без съгласието на Австрия и затова се налага през следващата година да бъде допълнен с Ращатския мирен договор.

Бележки

↑ David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 119
↑ Claude Sturgill, Marshal Villars and the War of the Spanish Succession, Lexington 1965, pp. 120 – 121
↑ Eggenberger, A dictionary of battles, p. 120
↑ The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary, ed. by Linda and Marsha Frey, London 1980, p. 130
↑ Такова е съотношението на загубите според Eggenberger, A dictionary of battles, p. 120
↑ Derek McKay, Prince Eugene of Savoy, London 1977, p. 140 пише: „Битката беше малка и за момента Евгений беше склонен да я пренебрегне.“

[1] David Eggenberger, A dictionary of battles, New York 1967, p. 119

[2] Claude Sturgill, Marshal Villars and the War of the Spanish Succession, Lexington 1965, pp. 120 – 121

[3] Eggenberger, A dictionary of battles, p. 120

[4] The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary, ed. by Linda and Marsha Frey, London 1980, p. 130

[5] Такова е съотношението на загубите според Eggenberger, A dictionary of battles, p. 120

[6] Derek McKay, Prince Eugene of Savoy, London 1977, p. 140 пише: „Битката беше малка и за момента Евгений беше склонен да я пренебрегне.“

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]