Дейтънско мирно споразумение
Дейтънското споразумение | |
Дейтънски мирен договор | |
Седнали отляво надясно: Слободан Милошевич, Алия Изетбегович и Франьо Туджман подписват Дейтънското мирно споразумение във военновъздушната база Райт-Патерсън на 21 ноември 1995 г. | |
Информация | |
---|---|
Подписване | 21 ноември 1995 г. |
Място | Дейтън, Охайо, САЩ |
Подписали | Слободан Милошевич Алия Изетбегович Франьо Туджман Бил Клинтън Жак Ширак Джон Мейджър Хелмут Кол Виктор Черномирдин Фелипе Гонсалес |
Страни | СР Югославия Босна и Херцеговина Хърватия Свидетели: САЩ Франция Великобритания Германия Русия Европейски съюз |
Език | английски |
Дейтънското споразумение в Общомедия |
Дейтънското споразумение (на френски: Les Accords de paix de Dayton; на английски: The Dayton Agreement или Dayton Accords; на сръбски: Дејтонски мировни споразум или Dejtonski mirovni sporazum) или Дейтънски мирен договор е мирен договор, подписан на 21 ноември 1995 във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо, с който официално се поставя край на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.
Дейтънското споразумение е резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 ноември до 21 ноември 1995 г. Главни участници в тази конференция са президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватия, Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна, Ричард Холбрук, както и генерал Уесли Кларк. Договорът е подписан в присъствието на Уорън Кристофър – държавния секретар на САЩ.
Официалното споразумение е подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж.
Сегашното политическо деление на Босна и Херцеговина и структурата на нейното управление са договорени общо като част от Дейтънското споразумение. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две части (ентитети) – Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, населени предимно с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати) и Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби).
Прилагането на дейтънското споразумение се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR – Implementation Force), които включват в себе си силите на ООН – ЮНПРОФОР (UN Protection Force) на 20 декември 1995 г. След една година тези сили се трансформират в ЕСФОР (SFOR – Stabilisation Force). В края на 2004 г. командването на тези сили преминава от НАТО към Европейския съюз[1].
На 13 ноември 2002 г. Скупщината на Съюзна република Югославия ратифицира Дейтънското споразумение, като потвърждава, че Югославия няма териториални претенции към Босна и Херцеговина.
И трите главни действащи лица Франьо Туджман, Слободан Милошевич и Алия Изетбегович вече не са между живите.
Висшият представител на ООН в Босна и Херцеговина, Пади Ашдаун смята, че Дейтънското споразумение е основа, но не и окончателно решение за Босна и Херцеговина и че евентуални изменения би трябвало да произлязат от самата Босна и Херцеговина.
В края на 2003 г. група представители в Европейския парламент и европейски политици повдигат в Страсбург въпроса за ревизия на Дейтънското споразумение.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Общото рамково споразумение Архив на оригинала от 2015-06-04 в Wayback Machine.