Едгар Дега
| Едгар Дега Edgar Degas | |
| френски художник | |
 Автопортрет от 1855 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 септември 1917 г.
|
| Погребан | Париж, Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | живопис |
| Жанр | портрет,[1] Битова живопис[1] |
| Учители | Луис Ламот |
| Направление | Импресионизъм[1] |
| Професия | художник, импресионист, график и скулптор |
| Повлиян | Веронезе, Дюрер, Рембранд и Гоя, Мане |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Едгар Дега в Общомедия | |
Илер Жермен Едгар де Га (на френски: Hilaire Germain Edgar de Gas – Илер Жермен Едгар дьо Га), или Едгар Дега (Edgar Degas – Едгар Дьога), е френски живописец, график и скулптор, един от най-видните представители на импресионизма.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дега е роден на 19 юли 1834 г. в Париж в аристократичното семейство на Огюст де Га и Селестин Мюсон. Баща му бил банкер, а майка му принадлежала към френско семейство, което се установило в САЩ. Той бил най-голямото от пет деца. На 13-годишна възраст Дега губи майка си и това е сериозен удар за него. По-късно, под влияние на новите социални идеи той променя фамилията си от де Га на по-малко аристократичното Дега.
Ранен период
[редактиране | редактиране на кода]Желанието му да рисува се проявило още в детството му. В периода 1845 - 1852 учи в лицея „Лудвиг Велики“. Баща му иска той да стане юрист и през 1853 Дега учи в юридическия факултет на Парижкия университет, но няма особено желание да се занимава с право, а и доброто материално състояние на семейството му позволява той да се занимава с живопис без да се притеснява за препитанието си.
През 1855 г. се записва в Школата за изящни изкуства в класа на Луис Ламот, но намира курса му за много безполезен. През 1856 г. неочаквано за всички той зарязва учението и заминава за Италия. В този период негов кумир е Веронезе. Дега пътува из Европа, за да изучи платната на Дюрер, Рембранд и Гоя.
Едгар изучавал творбите на големите майстори в живописта в Лувъра. Той посещава няколко пъти Италия, където има роднини по бащина линия и има възможност да се запознае с шедьоврите на италианските ренесансови майстори. Особен интерес у него предизвикват платната на Белини и Джото. Въпреки стремежа си да познава класиците обаче, Дега не се стреми да следва класическия шаблон. Неговите фигури са малко ъгловати, движенията им резки, а формите - далеч от съвършените.
През 1860 той открива свое студио в Париж. Рисува поркакто, както и много исторически сюжети, които са особено популярни теми сред клиентите на художниците по това време. Към този период се отнася и знаменития му автопортрет с цилиндър и ръкавици. Бързо се установява в арт средите в Париж, като не изпитва финансовите затруднения на своите съвременници. През 1866 изоставя историческите сюжети. В началото на 60-те, по време на едно негово посещение в Нормандия, Дега е очарован от конете и те се превръщат в една от неговите любими теми, заедно с балета.
Импресионист
[редактиране | редактиране на кода]През 1861 г. Дега се запознава с Мане и приятелството им продължава до смъртта на Мане, прекъсвано от чести свади. Младите творци, чиито творби са отхвърлени от журито на Парижкия салон (1863) – Моне, Реноар, Сисле, Фредерик Базил и др. се обединяват около Мане и Дега и по-късно стават известни като импресионисти. Мане и Дега рисуват конни състезания.
Френско-пруската война
[редактиране | редактиране на кода]През 1870 г. вълната на френско-пруската война стига до Париж. Също както и Мане, Дега се записва доброволец в армията. Служи в пехотата и артилерията. По време на войната се простудява и губи част от зрението си.
След края на войната Дега отива във Великобритания, а после посещава и САЩ, където има роднини по майчина линия.
През 1873 г. се връща в Париж. За него настъпват тежки времена. Умира баща му и цялото му наследство отива за покриване на дълговете. Едгар вече сериозно се замисля над идеята да излага платната си за продажба. В това време Мане решава да реализира идеята на покойния вече Базил и да организира обща изложба на творците от кръга на Мане и Дега. Така на 15 април 1874 под името „Анонимно дружество на художници живописци, скулптори, графици и др.“ се открива първата изложба на импресионистите.
Към 1882 г. зрението му се влошава рязко. Проблеми с него той е имал още в армията. Дега се ориентира към пастелни техники, а после и към скулптура, тъй като не изискват такова добро зрение. Трябва да се отбележи, че Дега е практически универсален художник, не само от гледна точка на жанра, а и откъм техниката, с която изпълнява творбите си.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]Почти 10 години преди смъртта си Дега практически спира да рисува. Картините му се продават за баснословни за онова време цени.
Едгар Дега умира на 27 септември 1917 г. в Париж на 83 години като признат художник, който се счита за един от най-оригиналните и ярки творци на импресионизма. Погребан е в гробището Монмартър в Париж. Оставя след себе си повече от 2000 пастелни и маслени картини, акварели, както и повече от 150 скулптури.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Едгар Дега в сайта Impressionism.ru Архив на оригинала от 2005-12-14 в Wayback Machine.
- Биография на Дега Архив на оригинала от 2005-09-24 в Wayback Machine.
- Дега в WebMuseum
- PBS on Degas Архив на оригинала от 2008-10-10 в Wayback Machine.
- Brief biography and paintings
- CGFA Дега уебстраници Архив на оригинала от 2005-11-29 в Wayback Machine.
- Degas information at artcyclopedia.com
- Artchive about Degas
- Едгар Дега Архив на оригинала от 2007-01-29 в Wayback Machine.
- Дега Эдгар-Жермен-Илер. Картины и биография
|
