Двама души, съзерцаващи Луната
Двама души, съзерцаващи Луната | |
Художник | Каспар Давид Фридрих |
---|---|
Година | 1819–1820 |
Техника | масло върху платно |
Размери | 35 × 44,5 cm |
Изложена | Галерия на новите майстори, Дрезден |
Двама души, съзерцаващи Луната в Общомедия |
„Двама души, съзерцаващи Луната“ (на немски: Zwei Männer in Betrachtung des Mondes) е една от най-известните картини на Каспар Давид Фридрих.[1] Фридрих рисува няколко версии, както и вариант, в който двете фигури са мъж и жена (1835 г.). Версията от 1819-1820 г. в Галерията на новите майстори в Дрезден се смята за оригинал. Самюъл Бекет казва, че картината го вдъхновява да напише пиесата си „В очакване на Годо“.
Интерпретации
[редактиране | редактиране на кода]С леко меланхоличното си настроение картината олицетворява романтичната гледка към природата. Двете фигури, гледани почти изцяло отзад, служат като представители на наблюдателя, който е оставен да размишлява върху това, което вижда, и да му предаде смисъл.[2] В допълнение към романтичната мистика на напрежението между осезаемия свят и безкрайния космос са представени три допълнителни контрастни интерпретации по отношение на религията, политиката и биографията.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Германският историк на изкуството Хелмут Бьорш-Супан интерпретира вечнозеления смърч и мъртвия дъб като символи на християнския светоглед и победеното езичество, съответно, пътя като пътека на живота, а настъпващата луна като Христос. Дъбът традиционно представлява историята и преходността, вечнозеленото елхово дърво – постоянно обновяваща сила на природата.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ "Heilbronn Timeline of Art History". metmuseum.org. The Metropolitan Museum of Art.
- ↑ Werner Busch, "Zum Verständnis und Interpretation romantischer Kunst", in: Werner Busch et al., Romantik, Arte Fakten, Annweiler: Plöger, 1987, ISBN 9783924574130, S. 48 ((de)).
- ↑ Busch, p. 177.
|