24-та авиационна база

24-та авиационна база
Информация
Активна	1961
Държава	България
Преданост	Министерство на отбраната на Република България
Клон	Българска армия
Тип	Военновъздушни сили на България
Роля	Отбрана на българското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици

Емблема на Транспортната Авиогрупа

1-ва Ескадрила Ми-24

Двадесет и четвърта авиационна база Крумово е военно съединение на военновъздушните сили на Република България. Основната част на съединението е базирана във военната част на летище Пловдив – Крумово (бившата 24-та Вертолетна авиобаза Крумово), а Транспортната авиогрупа е базирана във военната част на международното летище София – Враждебна (бившата 16-а Транспортна авиобаза Враждебна).

Кратка история

Авиобазата е наследник на Четиридесет и четвърти вертолетен авиополк, създаден през 1961 г. През 1994 г. полка е преименуван на 24-та вертолетна авиобаза. На 1 юли 2012 г. със заповед ОХ-01/31 януари 2012 г. на Министъра на отбраната двадесет и четвърта вертолетна авиобаза и шестнадесета транспортна авиобаза се обединяват в 24-та авиационна база. Авиопарка на базата се състои от вертолетите Ми-17, Ми-24, както и от вертолетите Bell 206 (доставени 1999 г.), AS 532 AL Cougar (приети на въоръжение през 2006 г.), както и самолетите C-27J Spartan, Pilatus PC-12, Антонов Ан-30 и Антонов Ан-2.

История

През есента на 1961 г. на летище Пловдив е сформиран първият вертолетен авиационен полк в България – 44 ВАП, който е включен в състава на 10 Смесен авиационен корпус. На 27 октомври 1961 г. официално е връчено бойното знаме на полка. Тази дата се чества като празник на новосъздаденото авиационно поделение. До 1963 г. в състава на полка са получени общо 49 вертолета Ми-4 и 8 вертолета Ми-1.

В края на 1963 г. полкът започва да усвоява редица нови задачи: стоварване на тактически въздушни десанти, полети в големи групи, кацане на високопланински площадки, полети в облаци, денем и нощем, поставяне на минни заграждения, кацане в режим на авторотация на носещото витло с изключен двигател, стрелба с бордово оръжие и др. Наред с военните задачи, полкът изпълнява и много задачи в услуга на граждански ведомства – предимно аварийно-спасителни.

С непрекъснатото усложняване на изпълняваните задачи, се повишава и опита на летателния и техническия състав. Това дава възможност за участие на 44 ВАП при провеждане на големи учения с международно участие.

Голяма част от състава се включва в изпълнение на специални задачи за оказване на спешна медицинска и битово-продоволствена помощ на бедстващото население на страната, особено в труднодостъпните планински райони през зимата.

От 1969 г. започва усвояването на вертолет Ми-8. Той е вертолет второ поколение с два турбовитлови двигателя с големи възможности във военно отношение. Използва се особено активно като строително-монтажно средство на обекти намиращи се на труднодостъпни високопланински терени.

От месец август 1973 г. на въоръжение в авиополка е вертолет Ми-2, който е лек свързочен вертолет, превозващ 6 пътника, съоръжен с два турбовитлови двигателя. Този вертолет се използва за въздушно радиационно и въздушно инженерно разузнаване, коригиране на огъня на земната артилерия и като въздушен команден пункт.

През 1978 г. полкът е въоръжен с първите бойни вертолети Ми-24 – трето поколение с мощно въоръжение и огромни огневи възможности, предназначени за близка въздушна поддръжка на Сухопътни войски и унищожаване на малоразмерни, бронирани, земни и морски цели.

С разширяването на гр. Пловдив става необходимо пребазирането на авиополка от летище Пловдив на летище Крумово, което се извършва на 17 юни 1980 г.

През 1983 г. вертолетите Ми-24 са пребазирани на летище Стара Загора и от месец септември 2000 г. са отново в състава на 24 Вертолетна авиобаза.

На 2 октомври 1983 г. на летището каца първия вертолет Ми-17, с което започва превъоръжаването на авиополка с този тип вертолети. Ми-17 е един мощен, с големи възможности по товароподемност, скорост и височина вертолет, летящ във всякакви метеорологични условия.

Той успешно се използва за изпълнението на различни по вид задачи, една от които е гасенето на пожари с помощта на монтираната във вертолета противопожарна установка.

В горещото лято на 2000 година, когато големи пожари обхващат цялата територия на страната вертолетите Ми-17 на 24 ВАБ са последното надеждно средство за спасяване на населението и българската природа от това бедствие. В периода юли-септември същата година са хвърлени хиляди тонове вода за потушаване на пожарите на територията на Пловдивска, Кърджалийска, Хасковска, Ямболска и Старозагорска области, в народните паркове Рила и Централен Балкан, Вакарел. и др. райони.

Във връзка с извършващата се реформа на ВВС, с цел усъвършенстване на тяхната структура, на 13 септември 1994 г. 44 ВАП се реорганизира в 24 Вертолетна авиационна база. За първи път в историята на авиацията в България в началото на 1999 г. група летци и инженери преминават курс за усвояване на вертолет БЕЛ-206 Jet Ranger в САЩ. Първите вертолети БЕЛ-206 са приети на въоръжение в 24 Вертолетна авиационна база на 19 юли 1999 г. Тези вертолети представляват първата американска авиационна техника, предоставена за нуждите на Българската армия. В 24 Вертолетна авиационна база вертолетите БЕЛ-206 се използват за обучение на летателния състав и за медицинска евакуация на пострадали хора, както и за въздушно разузнаване.

През 2000 г. летци и инженери от авиобазата преминават подготовка в САЩ за експлоатацията на по-модерния вертолет БЕЛ-430.

Понастоящем авиобазата разполага с 5 типа авиационна техника: вертолети Cougar, вертолети Ми-24, Ми-17, БЕЛ-206 Jet Ranger и БЕЛ-430.

С тази авиационна техника личния състав на авиобазата е подготвен за изпълнение на следните задачи: -Непосредствена огнева поддръжка; -Полети за аварийно-спасителна работа, търсене и евакуация на хора, търпящи бедствия независимо от мястото – на територията на страната и извън нея; -Готовност за участие в мироопазващи операции; -Участие в хуманитарни операции; -Участие в гасене на пожари на територията на страната или извън нея; -Участие в ликвидиране на последствията от природни бедствия и крупни промишлени аварии.

Летателния състав от авиобазата участва в международни учения /операции, някои от които са: -Олимпия 97 – Гърция -Кооператив Кий 98 – Турция -Кооператив Парнтър 98 – Румъния -Кооператив Партнър 99 – България -Кооператив Кий 2000 – Румъния -Синия Дунав 2000 – България и Румъния -Кооператив Кий 2001 – България -Кооператив Кий 2002 – Франция -Самотна котка 2002 – България -Bulgarian express 2002 -Хуманитарна мисия в Турция след земетресението през ноември 1999 г. -Мисия в Македония 2000 г. за гасене на пожари В историята на поделението стотици са случаите на хора изпаднали в беда и спасени след успешно изпълнени аварийно-спасителни задачи от летателните екипажи на 44 ВАП и 24 ВАБ През 1992 г. на летище Крумово за първи път в България се провежда авиошоу на демонстрационна група от САЩ – „СИНИТЕ АНГЕЛИ“. Началото на този въздушен празник е поставено с демонстрационен полет с вертолети от 44 ВАП.

Авиобазата е домакин на международния авиофестивал БИАФ през 1997 и 1999 г., както и на авиошоу на демонстрационната група от САЩ „БУРЕВЕСТНИЦИ“ през 1996 г. Крумово посрещна и шоуто посветено на 100 години българска авиация проведено на 3 и 4 септември т.г. 24 Авиобаза взема участие в изпълнението на всички цели за партньорство, възложени на ВВС на България. Работни посещения в авиобазата са извършвали военнослужещи от всички страни-членки на НАТО. Днес личният състав на авиобаза Крумово изпълнява успешно плановете и програмите за достигане на всички необходими стандарти за оперативна съвместимост със страните-членки на Алианса.

Наименования

През годините формированието носи различни имена според претърпените реорганизации:

• 44-ти вертолетен авиационен полк (27 октомври 1961 – 1994)
• 24-та авиационна база (от 1994 г.)
• 24-та вертолетна авиационна база (до 1 юли 2012 г.)
• 24-та авиационна база (от 1 юли 2012 г.)

Командири

• Полковник Илия Трифонов Иванов (1992 – 1995)
• Полковник Васил Иванов Иванов (1995 – 1999)
• Бригаден генерал Динко Иванов (1999 – 25 април 2003)
• Бригаден генерал Стефан Петров (25 април 2003 – 30 юли 2010)
• Полковник (бриг. ген. от 2011) Златко Златев (30 юли 2010 – 21 февруари 2015)
• Бригаден генерал Петьо Мирчев (21 февруари 2015 – 10 ноември 2016)
• Бригаден генерал Димитър Иванов (10 ноември 2016 – 12 септември 2024)
• Бригаден генерал Димитър Павлов (от 12 септември 2024)