Гюрчин Кокале
| Гюрчин Кокале | |
| български общественик | |
 Гюрчин Кокале като ктитор | |
| Роден |
1775 г.
|
|---|---|
| Починал | 1863 г.
|
| Семейство | |
| Други роднини | Никола Кокалевски |
Гюрчин Кокале или Гюрчин Кокалески, наричан и Гюрчин Кокалевски,[1] е изтъкнат български общественик, княз и ктитор от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гюрчин Кокале е роден в 1775 година в Лазарополе, тогава в Османската империя. Представител е на местния стопански и политически живот от първата половина на XIX век. Кокале има голямо влияние върху турската власт заради силната си търговия с животни. Той е самоук и владее активо всички балкански езици. Автор е на труда „Наказание“ от 1823 година, първата автобиография на галички диалект. В нея под формата на летопис се описват сведения за политическите и стопански условия в Македония за периода от 1775 до 1823 година.
През 1832 година в Лазарополе започва строеж на църква, чийто ктитор е Гюрчин Кокале. Църквата се строи без разрешение 6 години, до 1838 година, когато Гюрчин Кокале отива на аудиенция при султана, от когото получава ферман за построяване на църквата.[2] През 1841 църквата „Свети Георги“ е завършена и осветена. Стенописите са изработени от много зографи, сред които и зограф Михаил, пазарен и доведен чак от Света Гора, който обаче поради неморално поведение бива заменен от Дичо Зограф от Тресонче. Камбанарията е завършена през 1857 година, като дар от сина на Гюрчин Кокале, Дамян.
Кокале умира в 1863 година в Лазарополе.[3] Негов внук е Теофил Аврамов,[4] а правнук Никола Кокалевски.[5]
-
Печат на Гюрчин Кокале -
Първата страница на „Наказанието“ -
Ръкопис на Кокале от требник в „Свети Георги“, Лазарополе -
Ктиторският надпис на Лазарополската църква с името на Гюрчин Кокалески -
Гробовете на Гюрчин Кокале, поп Мартин Петров Димковски, архимандрит Теофил Аврамов и поп Серафим Мартинов Димковски
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Д-р Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959, с. 216-217.
- ↑ Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959, стр. 143-144.
- ↑ Народна волjа. Август 2008., архив на оригинала от 17 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131217221807/http://www.narodnavolja.com/articles2008/08/txt06.asp, посетен на 26 септември 2011
- ↑ Архимандрит аџи Теофил Аврамов Жунгулоски (1838-1884) // Лазарополе. Посетен на 16 декември 2013 г.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 395.
