Острокозинест заек

	Острокозинест заек
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Зайцевидни (Lagomorpha)
семейство:	Зайцови (Leporidae)
род:	Caprolagus
вид:	Острокозинест заек (C. hispidus)
	Научно наименование
	Caprolagus hispidus Blyth, 1845
	Разпространение
	Острокозинест заек в Общомедия
	[ редактиране ]

Острокозинестият заек (Caprolagus hispidus), наричан още Асамски^[1] или Четинест заек^[2], е рядък представител индийски заек от семейство Зайцови (Leporidae). Спада към особената група древни зайци Пенталагини (Pentalagini). Този вид са най-активни на зазоряване и привечер. Ограничената налична информация върху репродукцията показва, че средно статистически имат малък брой новородени.^[3]

Характеристики

Това са предимно дребни животни със закръглени къси уши и къси крака. Особено задните са недостатъчно развити. Сивата им или кафеникава козина е доста твърда, а у някои видове дори четинеста, затова ги наричат още четинести зайци. Опашката е кафява и около 30 mm дълга. При мъжките индивиди телесното тегло варира от 1810 до 2610 г. със средна стойност от 2248 грама. Женските тежат средно 2518 грама, включително тежко бременната женска, с тегло 3210 грама. Фронталните кости са много широки. Средната дължина на този заек е 476 mm, считано от главата до опашката. По външен вид и някои биологични особености острокозинестият заек прилича много на европейския заек-подземник, макар че не рови подземни убежища като него.

Разпространение

Макар зайците да са познати с отличните си способности да се размножават светкавично, този вид прави изключение. Някога те са били широко разпространени по цялата дължина на Хималаите, от Индия, до Непал и Пакистан. Днес броят им е намалял значително, най-вече заради стесняване на ареала на живеене и болести. Четинестите зайци се хранят с дървесна кора, корени на трева, филизи и семена. През 1964 г. се е смятало, че видът е изчезнал, но през 1966 г. е бил засечен негов индивид. През 2001 г. броя на зайците е към 110, но този брой трудно ще нарасне, заради странното поведение на индивидите, държани в плен.

Източници

Енциклопедия "Живата природа: Бозайници"

↑ Регламент (ЕО) № 1332/2005 на Комисията от 9 август 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97
↑ Регламент (ЕО) № 407/2009 на Комисията от 14 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97)
↑ Maheswaran, G. Smith, A.T. Caprolagus hispidus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2011. (на английски)

Външни препратки

[1] Регламент (ЕО) № 1332/2005 на Комисията от 9 август 2005 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97

[2] Регламент (ЕО) № 407/2009 на Комисията от 14 май 2009 година за изменение на Регламент (ЕО) № 338/97)

[iucn-3] Maheswaran, G. Smith, A.T. Caprolagus hispidus // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. International Union for Conservation of Nature, 2011. (на английски)

[1]

[2]

[3]