Княжевац
| Княжевац Књажевац/Knjaževac | |
 | |
 Княжевац от моста на Тимок. | |
  Княжевац | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Зайчарски окръг |
| Община | Княжевац |
| Площ | 1202 km² |
| Надм. височина | 221 m |
| Население | 19 351 души (2002) |
| Пощенски код | 19350 |
| Телефонен код | 019 |
| Официален сайт | www.knjazevac.rs |
| Княжевац в Общомедия | |
Кня̀жевац или Гургусовец (на сръбски: Књажевац или Knjaževac; на местния торлашки диалект: Гургусовъц), е град в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, близо до границата с България в историческата област Тимошко, административен център на едноименната община.
География
[редактиране | редактиране на кода]Град Княжевац е с умереноконтинентален климат. Най-топлият месец е юли със средни температури от 21,30. Най-хладният месец е януари със средна температура -0,80. През годината там има 306 слънчеви дни, а около 30 дена има снежна покривка.
Населението на града възлиза на 19 351 жители, а на цялата община – 37 172 (2002).
Градът се намира в овощарски и лозарски район. Още от римско време Княжевац е известен със своето вино. Най-застъпените култури в този район са гроздето, сливите, къпините и вишните.
В града добре е развита текстилната индустрия, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, кожарството и обущарството.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на Княжевац е Гургусовец или Гургусовъц. През ХVІІІ век Гургусивец е в границите на каза Тимок, Видински санджак. В него е разположена една или повече пътни станции (мензили), издържани от видинското вилаетско управление.[1]
Градът е предаден на Сърбия през 1833 г. и името му е сменено на Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Княжевац е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]
По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 13 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 4900 души.[3] Край града са погребани 317 български войници и офицери от Първата световна война.[4]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Княжевац е туристически център. Всяка година се провежда културен фестивал на младежта, който води началото си от 1962.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Княжевац
Гюро Иванов (1876 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Грац, 1 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]
Добривое Радославлевич (1915 – 1984), югославски партизанин, инструктор на ЦК на ЮКП за Македония
Михаил Георгев (монах Мартирий), монах, учител, участник в българската църковна борба, деец на БРЦК, сръбски шпионин[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Атанасов, Християн. В Османската периферия: Общество и икономика във Видин и околността през ХVІІІ век, София 2008, с. 111, 114.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 281 и 852.
- ↑ Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
- ↑ Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 281.
- ↑ Енциклопадия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 87 – 88.